Пламен Сапунджиев, председател на УС на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция
- Как са пресметнати, г-н Сапунджиев, загубите за българските зеленчукопроизводители?
- Като започнем от 26 май, когато в България и в Европа се разпространи версията за заразените и опасни краставици, до вчера, на база на произведеното количество и на база на ликвидираните краставици и домати, защото там има и домати, между другото, и на база на намалените цени. По този начин са изчислени тези 10,8 милиона лева.
- Говорителят на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” към ЕК Роджър Уайт заяви, че производителите на зеленчуци ще получат като компенсации само 30 процента от средната пазарна цена на краставиците в ЕС за месец юни от 2007 до 2010 година. Достатъчно ли е това, според Вас?
- Много трудно мога да Ви отговоря на този въпрос, тъй като не мога да изчисля в момента за какво става дума.
- Да Ви кажа тогава, обосновката на г-н Уайт. Той посочва пред български журналисти, че в България в момента само 0, 3 процента от производителите на зеленчуци и плодове членуват в браншови организации. Това е твърде нисък процент, според него. И той казва, че от юридическа гледна точка ЕС не може да помогне на страни, като България. И затова се предлага компенсациите да бъдат тези 30 процента от средната пазарна цена на краставиците. Защо и вярно ли е това, че в България само 0, 3 процента от производителите членуват в браншови организации?
- Вероятно става въпрос за малка грешка. Господинът, който е казал това, не говори за браншови организации, а за организации на производители. В ЕС, и най-вече в Холандия, има регламентирани по законов ред и създадени, преди много години, т. нар. организации на производителите. Тези организации на производителите са юридически лица, които имат грижата да търгуват със стоката на своите членове, които са производители. Нещо, което при нас не е така и не може да бъде така по ред причини. Що се отнася до браншови организации, ние браншови организации имаме. Нашата асоциация е браншова организация и в тази си роля е поставила и исканията пред министър Найденов. Тук има някакво неразбиране, което може би се дължи на превод, или на нещо друго, не мога да Ви кажа. Но предполагам, че става дума за това. В България наистина няма организации на производители от този тип, които ги има в Холандия.
- Казахте, по ред причини. Какви са тези причини?
- Това е чисто организационно. Там, при тях търговията със зеленчуци е по съвсем друг начин организирана. Всичко е въпрос на организация. В Холандия, основно в Холандия, където 87 процента от производителите са кооперирани в такива организации, но това е станало с течение на времето и преди много време. При нас сигурно след известно време също ще стане такова нещо. Но то иска време това. Иска време, иска създаване на организация на пазари, каквато при нас няма все още. Иска нормативна уредба, каквато при нас има, но не е достатъчна. Много дълго ще бъде да Ви го разказвам.
- Всъщност, сметката вече е направена. Компенсацията, по думите на говорителя на дирекцията Роджър Уайт, ще бъде 14, 4 евроцента или близо 30 ст. за килограм нереализирана продукция краставици. Така можем ли да кажем дали е достатъчно или не?
- Не. Ако е така, не е достатъчно.
- Категоричен сте, защото какво?
- Първо, защото аз не знам как точно ще бъде изчислено количеството нереализирана краставица. Второ, тук става въпрос не само за нереализирана краставица, а за краставица, която е реализирана на цена, много по-ниска от нормалната. Аз ще Ви кажа само, че на 27 май, цените на краставиците паднаха повече от два пъти. И тя продължава да се реализира на едни цени, които са много по-различни от нормалните. Така, че тази компенсация, ако е такава, каквато Вие казвате, е абсолютно недостатъчна. Дотолкова, доколкото, според нас, в България има не по-малко от 1 600 – 1 700 тона краставици, които са изхвърлени. Те не са реализирани, а са изхвърлени и тяхната цена в никакъв случай не е 30 стотинки.
- Кажете ни тогава, дали вече се възстановиха продажбите и цените, след като беше обявено, че заразата не е тръгнала от испанските краставици?
- Според мен, няма никаква промяна. Нито в цените, нито в продажбите. Тъй като Вие виждате, че една лошо новина се разпространява много бързо. Но, резултатите от това разпространение, на тази лоша новина, много бавно се изчистват от съзнанието на хората. Как да обясним на един потребител, че няма проблем с краставиците, след като той не знае с какво има проблем? До този момент никой не е казвал, тази бактерия какъв точно щам е, откъде произтича, какъв е нейният характер, как е разпространена? Изобщо, няма нищо ясно. Първо се каза, че е от краставици, после се каза, че е от домати, после се каза, че е от марули и от листни зеленчуци и сега се казва, че е от бобени клонове. Ама никой нищо не е доказал до момента. Е, как да вярва потребителят на такава информация? И той, разбира се, се пази.
- Сега имате възможност да разпространите добрата новина. Вашият съвет към българските потребители. Да си купуват ли краставици спокойно?
- Аз мога да кажа на Вашия въпрос две неща. Първо, че в българските краставици ешерихия коли няма и не може да има. Второто, обаче, което е по-важното е, че много трудно потребителите ще разберат коя краставица е българска. А като Ви кажа, че и в момента се внасят много големи количества краставици от Гърция, които обаче до крайния потребител стигат като български.
- Как може да се реши този проблем? Какъв е процентът въобще на българските краставици, които се продават по българските пазари?
- По мои груби изчисления, които в момента ги правя наум и не знам доколко са точни, но българските краставици, които се продават на нашите пазари са не повече от 120-150 тона дневно. Ако направите сметка, че в момента на нашите пазари се продават поне двойно повече краставици, ще видите, че не всички от тях са български. Само, че ако отидете на пазара, всеки ще Ви каже, че е българска краставица.
- И как трябва и може да се разреши този проблем?
- Проблемът може да се реши, когато организационно пазарите бъдат накарани да дават вярна информация, търговците на пазарите. Само, че това как да стане? Много трудно, много трудно. Тъй като 20 години не е ставало. И не са правени никакви крачки в тази посока. Сега, в момента се правят някакви крачки, но те са още много малко и много първи крачки.
- Добре. Къде е оптимизмът в цялата ситуация?
- Вижте, аз мисля, че бактерията, за която говорим, в България много трудно ще дойде, по принцип. Освен, ако някой недобросъвестен търговец не я внесе чрез вносни продукти. Казвам вносни продукти, защото на мен не ми е ясно тя с какво се пренася. И не знам дали има някой, на който да му е ясно? Ако българският потребител намери начин да разпознае българското и да консумира само българско, няма да има проблем.
