Договорите трябва да бъдат само под аренда, с минимум 7 години, какъвто е срокът на един Стратегически план, казва бившият председател на Комисията по земеделието, храните и горите в НС
Г-н Абровски, какви законодателни промени са нужни в поземлените отношения и каква е европейската практика?
Това е само и единствено е въпрос на политическа воля. В ЕС има държави, които са уредили тези взаимоотношения. Има държави, в които едногодишни договори не могат да се сключват. Във Франция, например, има механизъм, чрез който да се регулират рентните взаимоотношения всяка година при сключени дългосрочни договори. Във Франция законът е в полза на земеделския производител, защото никой не може да си позволи при един лимитиран ресурс, какъвто е земята, той да се пилее. Там, на база на различни показатели, определят какъв е максимумът рента, който е редно да бъде даван.
Каква е картината у нас?
Аз винаги съм казвал, че в България се води война за земя и тази война никога не е спирала. Единственият фактор, който може да урегулира тези отношения, е държавата, но с желанието на земеделските производители. Земеделските производители са на две различни позиции по отношение на рентата и дългосрочното ползване на земеделските земи. Налагане на таван на рентите може да има само тогава, когато имаме дългосрочни договори. Ако остане възможността да се сключват тези договори, въвеждането на таван на рентите ще бъде безсмислено, защото има механизми това да се заобикаля. Според мен, за да има устойчиво земеделие, което ще помогне на големите и на малките собственици, договорите трябва да бъдат само под аренда, с минимум 7 години, какъвто е срокът на един Стратегически план. Има проблеми със земята, но трябва да започнем да се грижим за нея. Без дългосрочно политическо решение, хаосът с поземлените отношения ще продължи.
Ще имаме ли законодателство за поземлените отношения?
Зависи от желанието на земеделските производители. Докато те са на противоположни мнения, не може да се вземе кардинално решение.
Ако договорите за аренда са дългосрочни, това възпрепятства ли собственикът да продаде своята земя?
Това не е кардинално решение и на тези казуси може да се намери законово решение, в зависимост от това дали земята се продава на земеделски производител или на друг, с цел инвестиция.
Има ли драстични моменти, които са подтикнали земеделските производители да преминат към дългосрочни договори и да искат Народното събрание да направи такива законови промени?
Докато бях председател на Комисията по земеделие в Народното събрание, съм имал много разговори със земеделски производители, но проблемът е, че те не са на едно мнение. За мен дългосрочните договори с механизъм за регулиране на рентите ще помогне на всички по веригата.
