Защо човекът е най-големият враг на мечката?
Александър Дуцов е старши експерт „Опазване на видове“ във WWF България и един от специалистите у нас, които работят с кафявата мечка. Разговаряме за популацията на мечките в България, срещите между хора и хищници, както и за това как да реагираме при неочакван сблъсък в планината.
- Г-н Дуцов, вие сте специалист по мечките. Какво провокира интереса ви към този впечатляващ хищник?
Винаги съм се интересувал от животните. Първоначално започнах да работя с птици, защото още като ученик получих възможност да ги наблюдавам, определям и изучавам. По-късно ми се отдаде шанс да работя с вълци. Една колежка ме взе под крилото си и започнах да ѝ помагам. Покрай работата с вълците естествено се сблъскахме и с мечките.
Това е изключително интересно животно – голямо, интелигентно, силно и предизвикателно за изучаване. Освен това все още има много неща, които не знаем за него.
- Кой е бил най-близкият ви контакт с мечка?
Ако изключим случаите, когато упояваме мечки, за да им поставяме нашийници и да вземаме проби, най-близката ми среща беше преди две години в Румъния.
Бяхме на конференция и колегите предложиха да разгледаме района. Видяхме мечка край пътя, която ядеше ябълки, открихме следи и екскременти, а после решихме да посетим бърлога наблизо.
Любопитството ми надделя и влязох първи в една тясна скална цепнатина, която водеше към по-широка камера. Колежката ми каза, че мястото, където мечката лежи, е още малко напред. В момента, в който погледнах натам, от тъмнината се вдигна глава и две топли кафяви очи ме погледнаха.
Казах само: „Мечка!“ и буквално излетях обратно. За щастие и тя се беше уплашила от нас и реши спокойно да ни остави да си тръгнем.
- Румъния е известна с голямата си популация на мечки. На какво се дължи това?
Да, ако изключим Русия, Румъния има най-голямата популация на мечки в Европа. Най-вероятно причината е комбинацията от много подходящи местообитания, достатъчно храна и огромния карпатски масив.
Карпатите са свързани с Украйна, Словакия и други съседни държави, което позволява движение на много животни и поддържане на голяма и жизнеспособна популация.
- Има ли миграция на мечки от Румъния към България?
Засега нямаме данни за мечки, достигнали до България от Карпатите по естествен път.
Очакваме резултатите от мащабното генетично изследване, проведено от Изпълнителната агенция по околна среда. Миналата година бяха събрани множество генетични проби и в момента се анализират.
При предишно по-малко проучване открихме следи от карпатски гени в Родопите. По-късно стана ясно, че по времето на социализма са били внесени няколко мечки от Румъния с цел повишаване на генетичното разнообразие и размера на трофеите. Днес все още откриваме следи от тези гени при отделни животни.
- Колко са мечките в България?
Това е въпросът за милион долара.
Мечките са животни с потайно поведение и са много трудни за преброяване. Според официалния мониторинг говорим за около 400 животни. От друга страна, експерти от системата на горите и лова смятат, че броят им може да надхвърля 1300.
Лично аз съм скептичен към толкова висока оценка. Ако наистина имахме над 1300 мечки, конфликтите между хора и мечки вероятно щяха да бъдат значително по-чести.
- В кои райони на България най-често се срещат мечки?
Имаме две основни популации.
Първата е в Рило-Родопския масив – Родопите, Рила, Пирин, Славянка, Верила, Плана и Витоша. Отделни животни се появяват и в други погранични планини.
Втората е в Централна Стара планина. Там условията са много добри и хранителната база е разнообразна, което позволява по-висока плътност на мечките.
- Какви са основните конфликти между мечките и животновъдите?
Най-често проблемите възникват при свободната паша на домашни животни. Телета, кончета и други животни понякога стават лесна плячка.
Затова винаги препоръчваме използването на кучета пазачи. Най-добре е стадото да се охранява от поне две или три добре обучени кучета от работни линии, например български овчарски кучета.
Те не влизат в пряк бой с мечката, а я прогонват. Практиката показва, че добре работещите кучета са много ефективни.
- Помагат ли електропастирите?
Да, особено при пчелините.
Когато електропастирът е изграден правилно – с достатъчно линии и подходящо разстояние между тях – нападенията се свеждат до минимум. Разбира се, мечките са интелигентни животни и понякога намират начин да заобиколят съоръженията, но като цяло ефектът е много добър.
- Защо мечките слизат близо до хората?
Основната причина е лесно достъпната храна.
В природата те трябва да изразходват много енергия, за да се хранят. Понякога има години с изобилие, а понякога – не. Например буковият жълъд е изключително важен хранителен ресурс, но плододаването на бука е циклично.
Освен това пролетните слани могат да унищожат дивите плодове. Тогава мечките започват да търсят алтернативни източници на храна и слизат към ниви, овощни градини или населени места.
- Нападат ли мечките хора?
В почти всички случаи, за които имаме информация през последните десетилетия, става дума за защитно поведение.
Мечката възприема човека като заплаха и реагира, за да защити себе си или малките си. Често това се случва при внезапна близка среща.
Смята се, че критичната дистанция е около 15–20 метра. Ако човек изненада мечка на такова разстояние, тя може да реагира агресивно от самозащита.
- Какво не трябва да правим при среща с мечка?
Най-важното е да не бягаме.
Бягането може да отключи хищническия инстинкт. Също така не бива да демонстрираме агресия – да крещим, да хвърляме камъни или да се опитваме да я заплашваме.
При мечките езикът на тялото е много важен. Ако сведем поглед и започнем бавно да се отдалечаваме назад, на практика ѝ показваме, че не представляваме опасност.
- Вярно ли е, че когато мечката се изправи на задни крака, се готви да нападне?
Не.
Най-често това е проява на любопитство. Мечката се изправя, за да получи повече информация чрез обонянието и слуха си. Това поведение не е агресивно.
По-притеснително е, ако сведе глава, прибере ушите назад и заеме позиция за атака.
- На какво ви научиха мечките?
Научиха ме, че все още знаем много малко за тях.
Всеки ден се появяват нови данни и нови въпроси. Колкото повече ги изучаваме, толкова по-ясно разбираме колко сложни и интересни животни са.
- Трябва ли да се страхуваме от мечките?
Не. Трябва да ги познаваме.
Познанието е сила. Колкото повече знаем за поведението на мечките, толкова по-спокойно и безопасно можем да съжителстваме с тях.
Нашата задача е да помагаме на хората да разбират тези животни и да намираме решения, които намаляват конфликтите. Целта е да има баланс – хората да могат спокойно да живеят и работят, а мечките да останат важна част от българската природа.
- Популацията на мечките трябва ли да се увеличава?
По-важно е да бъде здрава и стабилна.
Мечките са ключов елемент от екосистемите. Всяко живо същество има своя роля и когато нарушим баланса, последствията могат да бъдат сериозни.
Затова трябва да се стремим към разумно съжителство с природата, а не към противопоставяне. Колкото по-добре разбираме дивите животни, толкова по-лесно ще намираме този баланс.
Интервю на Светла Стефанова
Очаквайте скоро разговор с Александър Дуцов в подкаста „ЗАЕДНО ЗА ПРИРОДАТА“ – част от едноименния проект, реализиран с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество.
