Блокадата ще ни научи да си търсим правата

Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

Вестник Стандарт

- Г-н Найденов, разкажете малко повече за писмото от Европейската комисия за заменките на гори. Какво искат от нас?

- Искат да дадем отговор в 20-дневен срок дали прословутите заменки на гори са нерегламентирана държавна помощ. Комисията към момента има основание да заведе преписка и хубавото е, че засега е само преписка. Следващият етап е дело. Искът, който е заведен за момента, е за 55 млн. евро. Ако горите са с променено предназначение или в регулация, сумата може да нарасне до 126 млн. евро. Може да се стигне до колосална глоба за България, която не виждам как бихме могли да платим.

- Имахте среща по този повод с главния прокурор, той ви е информирал и за хода на обвинението срещу Стефан Юруков.

- Споделиха, че имат затруднения по отношение на експертизите, които трябва да се правят. Възможно е да бъде разширен кръгът на тези, срещу които се повдига обвинение, защото не само по времето на Стефан Юруков са правени заменки, правени са и по времето на бившия земеделски министър Нихат Кабил. Да се надяваме, че наличието на обвинения в момента и инициативата на новото правителство за мораториум върху промяната на предназначението на заменените гори, гласувана от Народното събрание, ще помогне. Предвижда се във вторник да се свика съвет по сигурност при премиера. Там ще се опитаме да изградим много добра защитна теза на България пред Европейската комисия.

- Спрени ли са парите по програмата за развитие на селските райони?

- Не става въпрос за спиране, а за писмо от Европейската комисия във връзка с одит на главна дирекция "Земеделие" за минал период. Има констатирани нередности, за съжаление част от тях повтарят някои от лошите практики на САПАРД. Те ни предупреждават и ни дават срок от 2 месеца да отговорим и да предприемем корективни действия. Още преди писмото от ЕК сме предприели необходимите действия. Нямам притеснения, че ще спрат средствата. Програмата засега върви добре и дано максимален брой бенефициенти да успеят да се възползват от тази огромна финансова помощ.

- Новите изисквания няма ли да затруднят кандидатите? Ще трябва ли да внасят наново документите си?

- Не, няма да затруднят никого. В три основни пункта са "лошите" констатации. На първо място, създаването на така наречените изкуствени условия или възможности за хора, които нямат право, да получат финансиране. На второ място, тезата за свързаност на фирми. На трето място, са прословутите оферти. Трябва да направим така, че да не се допускат тези условия. И най-важното - трите оферти наистина да бъдат реални и коректни, защото масово се е констатирало, че и трите са писани от един компютър, с нереални цени.

- Изтече срокът, в който фирмите трябваше да подават заявления за
понесени щети заради блокадата на гръцката граница. Какво ще правим оттук нататък?

- За наше учудване бяха подадени данни за загуби в размер на едва около 2,5 млн. лв. Но до края на деня ще предадем тези данни заедно с въпросник, предоставен от Европейската комисия, в Брюксел. След това ЕК трябва да предостави данните на гръцкото правителство. Наистина малка е сумата и в този случай остава възможността тези, които на по-късен етап сметнат, че са понесли някакви щети, да търсят възможност за съдебен иск в съда в Люксембург.

- Да подават индивидуални искове?

- Да, като юридически или физически лица. Предварително искам да заявя, че по мнение на юристи, занимаващи се с тази материя, това няма да бъде никак лесно и при всички случаи няма да се случи в кратки срокове. При разговора с гръцката посланичка я уверих, че не е приоритет на България да съди Гърция. Процедурата, която предприехме, също помага на съседите ни да използват този аргумент пред протестиращите фермери за вдигане по-скоро на блокадата. Затова използваме този инструментариум. Иначе дела, проточени във времето, с неясен изход и струващи скъпо, не са решение. Решението е колкото е възможно по-бързо вдигане на блокадата. Предложих да подготвим обща декларация с гръцкия ми колега към фермерите. Както и да им се предложи излагане на този проблем не на българо-гръцката граница, а на ниво Съвет на министрите на земеделието на Евросъюза.

- Оптимист ли сте за вдигането на блокадата?

- Ако вземем предвид досегашната практика при такива протести, смятам, че ще продължи още. Ежедневно разговаряме и ако трябва да съм откровен, го удряме и на молби пред гръцките земеделци да пускат поне на определен интервал трафика, който е блокиран на границата. Защото опашката от тирове е над 15 километра. Кулата се е превърнала в къмпинг. Не е нормално това да се случва.

- Има ли вариант Гърция доброволно да се съгласи да ни изплати обезщетения на бизнеса?

- Едва ли съществува такъв вариант и не са правени подобни постъпки. Действително сумата, която е заявил българският бизнес, е малка, но си мисля каква би била тя, ако ситуацията беше обратната. Сигурен съм, че ако България беше блокирала границата, щетите, заявени от другата страна, щяха да са многократно по-големи. Това показва за пореден път, че дори нашият бизнес няма все още механизми да защитава своите права. Трябва да се учим, това също е един урок.

- Миналата година сте гласували "за" вноса на генно модифицирана царевица на заседание на Съвета на министрите. Как това решение си кореспондира с намерението на България да развива биопроизводство?

- Става въпрос за гласуване за разрешение за допускане на внос в Европейския съюз на генно модифицирана царевица и соя за фураж. Нуждата от фураж е такава, че нито една страна в ЕС не може без внос. Почти няма негенно модифицирана соя. Това се гласува от всички страни и е за внос в ЕС, а не конкретно в България. То не касае потребление на ГМО за храна на хора.

- Няма ли опасност за хората, ако се хранят с продукти от животни, консумирали такъв фураж?

- Няма до момента доказателства, които да потвърждават тезата, че такъв фураж има отражение върху качеството на месото или здравето на човека. Всичко останало е в сферата на необосновани страхове. Нека направим огромната разлика между ГМО за фуражи и за храни за хора. Предложението на екоминистерството в Закона за ГМО също не касае отглеждането или предлагането на храни за хора.

 

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.