Влиза се в спирала, в която доминира корпоративността
- Г-н Сандов, предстои гласуване за новите европейски правила за новите геномни техники в земеделието, как ще гласува страната ни, според Вас?
Надявам се този път „против“, най-малко „въздържал се“, защото мина това гласуване на министрите по земеделие, а на 11 януари предстои такова на Съвета на министрите по околна среда. Предложението на ЕК е за така наречената „бърза“ писта, за която е необходимо квалифицирано мнозинство и там всеки глас „против“ или „въздържал се“ на практика изключва от квалифицираното мнозинство. Така по този начин на последното гласуване не се постигна успех.
Важно е да направим уточнение, че новите геномни техники са също ГМО и това не е единствено мое мнение. Това е установено от съда на ЕС в Люксембург, който е сезиран, за да постанови дали попада в законодателството за ГМО. И поради това решение на съда се изисква нова регулация, да се опитат тези продукти, тези растения да бъдат с по-малко рестрикции, спрямо тези с ГМО. ЕС под натиска на общественото мнение, на потребителите, на земеделските производители е доста рестриктивен спрямо генно модифицираните култури.
- Не е ли наивно да си мислим, че без да защитаваме правотата си на избор няма да бъде дадена „зелена“ светлина на една технология, в която са вложени милиарди евро?
Не би трябвало, защото Европа - това са нейните граждани, които са особено чувствителни към теми като околна среда, храни, здраве, за които действа принципът на предпазливостта. Тук говорим за приложение на едни научни разработки, които крият своите рискове и би следвало да продължат на ниво лабораторни изследвания, но за мен е твърде рано те да бъдат пускани на пазара. Ние виждаме все повече изследвания, свързани с това как храненето и земеделието имат отношение към компонентите на околната среда и човешкото здраве и се насочваме към добри практики, вместо тази заигравка с основополагащите принципи на еволюцията.
- Основна тема в дебата е, че НГТ ще донесат ползи на земеделците като висок добив и по-малко пестициди…
Нормално е да чуваме подобни обещания при налагането на такива продукти, но това не е така. Преди години се говореше за ГМО, че пестицидите ще бъдат по-малко, оказа се точно обратното и още по-лошо - появи се резистентност по отношение на плевели и насекоми.
Другото обещание беше, че с навлизане на ГМО ще се реши проблемът с изхранването на света, но се оказа, че в страните, които изпитват най-голям недостиг на храна, хората не са готови да жертват здравето си и там ГМО няма.
Не на последно място, много е важно да се каже, че практиките на селекция, които са добре наложени, са реалното решение, защото те стъпват на еволюцията, на тези процеси, които са възможни в природата. Доказало се е, че в природата има решение за всяко противодействие. В природата нещата се случват по един хармоничен начин, макар не винаги ние да го разбираме. НГТ са категорично невъзможни в естествена среда и поради тази причина крият много рискове. Има и още един проблем - патентът. Ще имаме концентрация на производители на семена и на храни в няколко големи корпорации, за сметка на малките семейни ферми и предприятия. И може би отново ще сме свидетели на такъв тип заведени дела заради това, че твоето поле е било по някакъв начин замърсено от семена от съседно поле. Има много такива примери по света. При старата тема за ГМО беше много ясно, че тези семена не могат да се възпроизвеждат, всяка година трябва да бъдат закупувани нови. Това се правеше с цел земеделския производител да бъде заключен в този договор. Ние сами можем да си представим, ако едно растение престане да се възпроизвежда, дали онзи, който се храни с него, няма да има проблем с репродуктивните си функции. Това не може да се установи в рамките на две години, необходимо е поне едно поколение да бъде наблюдавано.
- В момента това не е ли „изпиране“ на ГМО?
В някаква степен това е така и минаване по процедура, която заобикаля рестрикциите и регулаторните режими за старото ГМО. А иначе новото ГМО с какво се различава. Пак имаме редакция на генетичния код, само дето не смесваме гените от насекомо или растение, а редакцията е в самото семейство растения. Но и в двата случая имаме редакция. Това е една изкуствена намеса. Не е ясно какво ще е взаимодействието с почвата, с климата, как ще кореспондира с останалите видове. Въобще има рискове дали ще бъде устойчиво едно такова нещо. Рисковете са за биоразнообразието в това число опрашителите, традиционните култури, за човешкото здраве. Ние не знаем как би повлияло върху човешкия организъм. И искам да уточня, че изследванията, които се правят, са от производителя на тези семена - те предоставят изследванията си на Европейската агенция за безопасност на храните EFSA. Това е неправилен подход, защото в този случай се разчита на добросъвестността на онези, които имат полза продуктите им да се котират и така да скрият някои от рисковете.
Ние не знаем как новите геномни техники дългосрочно ще повлияят на човека. Да, директно те няма да нанесат някакви поражения, видими щети, но много е възможно, особено във второ поколение да се отключат проблеми с алергии, репродукция, злокачествени заболявания. Не на последно място това представлява една нелоялна конкуренция на пазара, защото онези, които имат патентите на тези семена, ще имат сериозно въздействие върху воденето на политики в земеделието и те ще търсят начини обратно да си върнат парите, инвестирани в разработване на новите техники. Ще бъде упражнено едно влияние, което ще смачка интересите на останалите играчи. Това не е полезно за регионалното развитие и се видя, че с окрупняване на земеделието малките населени места обезлюдяха. То не е само да закупиш семена. После трябва да закупиш определени пестициди, които са подходящи за тях, после се получава резистентност, после трябва да купиш други. Оказва се, че първите една-две години ти имаш по-високи добиви, но във времето те падат, защото производителността на почвата ще намалее и тези въпроси касаят земеделските производители, които искат да завещаят на своите деца едни добре развити стопанства. Влиза се в една спирала, в която доминира корпоративността, губи се връзката със земята и се влиза в едни зависимости, които вероятно ще доведат до обезличаване на земеделската професия. Не съм против науката да се развива, затова и в закона трябва да има ясно разграничение генно модифицирани организми и генно модифицирани микроорганизми. Изследванията на микро ниво, нужни за фармацията, медицината, трябва да продължат. Въпросът е, че не трябва да се разрешава безконтролно навлизане на нови геномни техники, каквито са ГМО, в производството на храна.
- Защо Европа е впрегнала човешки ресурс да дебатира така широко нещо, създадено от частни компании?
Подозирам, че има определени лобистки интереси, тъй като тези компании успяват да наложат своите тези по един или друг начин, „добре убеждават“, но другото е, че това се случва в края на мандата на ЕК. Урсула фон дер Лайен вероятно се опитва да прокара тези политики. Не мисля, че е редно. Такива генерални въпроси трябва да се правят в началото на един мандат.
Другата причина е да се скрие част от провала на дадените и нереализирани обещания, свързани с намаляване на пестицидите, неуспешната борба с климатичните промени. Тези нови геномни техники се представят като панацея. Вероятно това е начин да се каже, че се е работило по тези въпроси и се крие част от провала. Завършвам с призив към министъра на земеделието и най-вече към министъра на околната среда, които да направят допитване, защото аз съм убеден, че обществото ще разбере, че България не желае нито ГМО растения, нито такива, произведени по нови геномни техники.
