Едва след 2013 г. има вероятност България да получава равностойни субсидии с останалите страни членки

Нийл Париш – председател на Комисията по земеделие към Европейския парламент

- Г-н Париш, ще бъдат ли изравнени субсидиите за българските фермери с тези на техните колеги от другите страни членки?

- От 2009 г. Франция ще предаде председателството си на Чехия. Тогава ще бъдат разгледани плащанията, определени за страните членки на ЕС. И след като става въпрос за изравнени плащания, искам да подчертая, че България ще получава не по-малко пари за своите фермери, отколкото Франция или Великобритания, например. Но това може да се промени едва след 2013 г., когато изтича действащият в момента договор за разпределянето на парите, тъй като страните членки няма да искат да се правят промени междувременно. Предстои обаче битка с министрите на финансите, които най-вероятно няма да искат да отпуснат допълнителни средства. Така че през 2013-та наличните средства ще трябва да се разпределят, което означава намаляване на плащанията за старите страни членки. Разбира се, има и морална страна на въпроса и определено моралният аргумент за увеличаване на тези плащания съществува. Но трябва да има справедливост между всички 27 страни членки на Съюза.

- Защо на България се полага една четвърт от дела на субсидиите, които получават 15-те стари страни от общността?

- Европейската комисия твърдеше, че разходите за  производството и за поддържането на земята в България са по-ниски, отколкото в останалите страни. Сега, след като разходите се увеличават, естествено е и средствата за покриването им да се увеличат. Това е идеята. Може би и като успокоение искам да кажа, че България не е единствената държава, която има подобни проблеми. Полша и Литва също твърдят, че разходите им за производство се увеличават много по-бързо, отколкото плащанията. Така, че в никакъв случай страната ви не е единствената.

 - Според Вас, гласът на българските земеделци чува ли се в Европа?

- Да, категорично. България има своя глас. ЕС се състои от 27 държави, които работят като единна система, но въпреки това всяка една от тях се нуждае от свой защитник. Определено г-жа Петя Ставрева в това отношение прави така, че българският глас да се чува.  

- Г-н Париш, какви са мерките, които се предвиждат за защита на европейските земеделски производители при настъпилата  финансовата криза?

- Европейският съюз обмисля да създаде специален фонд за застраховане на земеделската продукция от неблагоприятни климатични условия. Необходимо е банките да подкрепят и кредитират селските стопани и бизнеса. Относно проблемите с млекопроизводителите във вашата страна, получих уверение от вицепремиера Меглена Плугчиева, че в най-скоро време те ще започнат да получават субсидии за литър произведено мляко.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.