Мариета Стоименова, ръководител на проекта за възстановяване на влажните зони към Министерството на околната среда и водите
- Г-жо Стоименова, колко средства до момента са усвоени по екопроекти?
- Целият грант на проекта за възстановяване на влажните зони е 7.5 милиона долара. От тези пари над 70% са усвоени. Остават за усвояване предимно средствата за строителство, тъй като на остров Белене строителните работи завършиха, но в момента се прави подобно строителство в защитената местност Калимок-Бръшлен, тоест между Сливо поле и Тутракан. И там правим подобно възстановяване, но влажната зона е различна - тук е изолирана на остров, а там е заобиколена изцяло от обработваема земеделска земя и има особености при изпълнението на съоръженията.
- Каква е оценката ви за проекта и какво е неговото значение? Чуха се и реплики, че преди години се даваха пари за отводняване на блатата, а сега - за оводняване.
- Сега се оказва, че това е била грешката в онези години. Това се отчита не само в България, а и в целия Дунавски басейн. Едно време тези земи са осушавани, за да се усвоят като земеделска земя. Сега - след 40-50 години, се установява, че това е сериозна грешка, защото това са естествени речни заливни низини, в които е ставало размножаването на рибата, усвояването на замърсяването. Реката като самостоятелна екосистема е природен феномен. Ние се намесваме в този феномен - сега пак с технически средства - няма как - се опитваме да върнем нещата назад и да можем поне донякъде да се приближим до едновремешното положение. Само че вече Дунав не е същият, защото е коригиран и има изградени много хидровъзли по цялото течение на реката.
През 1998 година се проведе трансгранично изследване, в което участваха всички дунавски държави. Тогава се очертаха няколко влажни зони - не само на територията на България, а на Румъния, между Унгария и Австрия, на Хърватска. Беше изчислен потенциалът на тези влажни зони да отнемат от биогенното замърсяване, което идва предимно от населени места и от земеделски дейности.
Съвсем наскоро - преди около месец - бяхме в подобна влажна зона, значително по-голяма по размер, която е в близост до Виена - това е т.нар. Дунавски национален парк. Там такова възстановяване е започнало преди 12 години - екипите са в трета фаза на възстановяване. Започнали са като нас, със същите съоръжения, но моделът на възстановяването там е по-различен модел - той е по-екологичен. Веднага трябва да уточня - при нас правим едва първата стъпка. В бъдеще можем да се поучим от тях за такъв начин на възстановяване, какъвто се прави в този парк.
- Каква е най-съществената разлика?
- В Дунавския национален парк няма такова регулиране като при нашите съоръжения - там просто се отваря дигата и водата се пуска в старите канали, тоест в старите ръкави на Дунав. При нас започваме с такива съоръжения, защото като страна, ратифицирала Дунавската конвенция, имаме поети международни ангажименти и трябва да ги спазваме. Един от тези ангажименти е да ограничим внасянето на замърсяване и ако можем, да допринесем и за отнемане на това замърсяване. Потенциалът на влажните зони за отнемане на замърсяването е известен в Австрия, в Германия, където години наред са били реализирани подобни програми и където са вложени наистина много средства. За съжаление, ние не знаем как стоят нещата при нас - така че това е едва първата стъпка. Ние трябва оттук нататък да правим изследвания и анализи, след като имаме съоръженията. Една подобна екосистема се възстановява за 10-12 години - няма как екосистемата да се възстанови от едно или две заливания. Но може да се проследи какво се случва през годините и когато започнем работа по възстановяването и на други такива влажни зони, да имаме собствена база данни, а не да опираме на данните на други държави. Защото и природата в различните държави е различна, и климатът е различен, и нивото на Дунав е различно. При нас сме зависими сериозно от това, какво се случва в горното течение на реката.
- Ще има ли следващи фази на проекта?
- Надяваме се да има и следващи стъпки. Нещата далеч не свършват с изпълнението на този проект. Оттук насетне ни предстои още много работа и то главно в посока на много добро спазване на програмата за мониторинг, която е разработена паралелно с изпълнението на дейностите, финансирани от Световната банка. Програмата за мониторинг е разработена от специалисти по финансиране от програма ФАР. Тази програма трябва стриктно да се изпълнява, за да може да се стъпи на тези данни и да се вземат управленчески решения.
- Има ли изненади за вас като специалисти от първите стъпки в заблатяването?
- Приятни изненади - да. Видимо има промяна още след първото отваряне на крановете и пускането на водата. Нещо много позитивно е това, че тук се появиха птици, които никога не са обитавали тези места - като сивия или блестящ ибис например, който досега не е бил регистриран тук. С очите си видях и какво се случва с рибите - влезли са, хвърлили са хайвера си, малките са нараснали и ги пуснахме в Дунав. Което значи, че това, което целяхме, поне отчасти сме го постигнали. Но има още много работа.
