„Споразумението ЕС–Меркосур е стратегически успех за Европа и България“
- Г-н Лазаров, каква е българската позиция относно споразумението между ЕС и държавите от Меркосур и защо България гласува „за“?
България гласува „за“, защото от години поддържа позитивна и последователна позиция по отношение на споразумението ЕС–Меркосур. Вотът беше даден от българската държава чрез министъра на земеделието, като бяха отчетени направените компромиси и защитни механизми.
Важно е да се подчертае, че в споразумението са заложени предпазни клаузи за земеделските производители – не само българските, но и европейските като цяло. Шумът около темата е значителен, но реалните числа показват друго: земеделието представлява под 6% от общия стокообмен между ЕС и страните от Меркосур.
Най-засегнатият сектор е животновъдството, докато зърнопроизводството практически не е засегнато, особено в Източна Европа. За България далеч по-сериозен проблем остава украинското зърно, а не хипотетичен внос от Аржентина, Бразилия или Уругвай, който не е голям производител.
- Протестите на Копа-Коджека през декември бяха мотивирани именно от това споразумение. Отразени ли са притесненията на фермерите в крайния текст?
Притесненията на производителите бяха взети предвид. Но трябва да се знае, че споразумението ЕС–Меркосур е трън в очите на глобални играчи като САЩ, Китай и Русия.
Русия по принцип е настроена негативно към всяка европейска инициатива, която засилва икономическата независимост на ЕС. От своя страна, политиката на президента Тръмп е насочена към налагане на мита и икономически натиск, докато това споразумение върви в обратна посока.
Южна Америка разполага с едни от най-големите залежи на литий и редкоземни елементи – в Аржентина, Бразилия и Парагвай. Това дава на Европа стратегическа независимост както от Китай, така и от САЩ. Именно затова определям споразумението като голям успех за Европейския съюз.
- Защо някои държави като Австрия и Ирландия се противопоставят?
Ирландия е реално засегната, защото нейното животновъдство изпитва натиск, затова позицията на правителството е разбираема.
Австрия обаче не е засегната негативно. Напротив – нейната химическа индустрия и производствени сектори получават достъп до нов, огромен пазар. Затова гласуването „против“ от страна на Австрия е трудно обяснимо.
- Как се формира българската позиция по стратегически теми като Меркосур?
Процесът продължава повече от 25 години. Българската позиция се изработва от две ключови институции:
- Министерството на икономиката, което анализира ефекта върху индустрията;
- Министерството на земеделието, което защитава интересите на земеделските производители.
Например, България внася противоградови ракети от Аржентина – при отпадане на митата тяхната цена ще спадне значително. Изнасяме и спиртни напитки, торове и индустриални продукти. В момента българският износ за страните от Меркосур възлиза на около 630 милиона долара годишно, като се очаква той да се удвои или утрои.
- Как бихте успокоили българските фермери, че няма да бъдат изместени от по-евтина продукция?
България не се конкурира пряко с Южна Америка в почти нито един сектор. Единственото изключение е пилешкото месо, и то в ограничени квоти, които не се различават съществено от сегашните.
Що се отнася до стандартите – това е въпрос на стриктен санитарен контрол по външните граници на ЕС. Нито една стока не влиза свободно и без проверки.
- Съществува ли риск българският пазар да бъде „залят“ от евтини южноамерикански стоки?
Такъв риск не съществува. Нито една стока не влиза директно в България. Основните пристанища за внос са в Испания, Португалия, Франция и Италия. Твърденията за „заливане“ на пазара са чиста пропаганда, често стимулирана от външни икономически конкуренти на ЕС.
- Можем ли да заключим, че част от протестите са политически мотивирани?
Да, в голяма степен. Особено във Франция протестите са силно политизирани и насочени срещу президента Макрон. Има сериозни индикации, че фермерските недоволства са използвани като инструмент за вътрешнополитически натиск.
Споразумението ЕС–Меркосур не е заплаха, а възможност за икономически растеж, стратегическа независимост и разширяване на пазарите за Европа и България.
