Най-вероятно приемът ще започне в края на юли, заяви изп. директор на АЗПБ
Г-н Тодоров, кога най-после ще стартира Националният план за възстановяване и устойчивост?
Всички се надяваме да е най-скоро, защото НПВУ ни се презентира от октомври месец миналата година. Предходното служебно правителство доста ни подгряваше преди Нова година. Хората тръгнаха с доста сериозни намерения по отношение на инвестиции. За съжаление, дойде време за жътва, а приемът по Плана все още не е стартирал. Идеята на по-голямата част от производителите беше да си закупят земеделска техника, както за жътва, така и за кампаниите, които предстоят. Аз лично считам, че твърде се забави приемът и се надяваме това да бъде наваксано от новото управление на МЗХ. Това, което аз разбирам като срок за стартиране на приема, е краят на юли. Доста неща бяха оставени без движение и съгласуване с финансовата комисия, съгласуване с МФ, отразяване на промените, които бяха поискани от различните асоциации.
Това ли забави стартът на приема - различни критики и бележки, включително и Асоциацията на земеделските производители имаше препоръки?
Според мен не това е причината, а бавните действия, които се правеха в МЗХ, защото имаше едномесечен срок за обществено обсъждане. В рамките на този срок различните браншови организации са дали своите бележки. Само искам да кажа, че становището на АЗПБ беше 24 страници. Това са бележки по същество. Т.е. отразяването на тези бележки трябваше да стане доста по-скоро. Съгласуването на новите указания трябваше да стане вече, да се е случило с комисията и с МФ. Т.е. тези неща трябваше вече да са се случили и от първи юни трябваше да имаме прием. За съжаление обаче, при старото ръководство това не се случи и всичко това трябва да стане наново.
Препоръките на АЗПБ ще бъдат ли взети предвид?
Надявам се, че голяма част от тях ще бъдат взети предвид, защото те са много съществени. Според нас, имаше условия в насоките, които възпрепятстваха доброто и плавно изпълнение на проектите, и по отношение на срокове, и по отношение на добри инвестиции - доста неща трябва да бъдат променени. Сега хората са притеснени от това колко време ще имат да изпълнят инвестициите, защото реално до края на септември трябва да бъдат договорени проектите. Трябва да бъдат разплатени до средата на другата година и по-голямата част от интереса е свързан със земеделска техника, където доставчиците не могат за две седмици да доставят хиляди машини. Това трябва да бъде планирано. Цялото това време се скъсява именно от административните срокове, които не бяха спазени.
Изпълнението на проектите не е ли до 2025 година?
До 2025 г. е, но в крайна сметка, ако приемът стартира септември, два месеца прием - кога тези хора ще изпълняват проекти?
През септември трябваше да бъдат сключени договорите. Има ли някаква вероятност да се провалят нещата?
Поискано е удължаване на срока. Този срок за септември, за който говорим, да стане март месец следващата година, т.е. удължаване с близо шест месеца, но се надявам този срок да не бъде „изяден“ от забавянето на приема.
Проектите ще се подават през ИСУН 2020, а ДФЗ ще ги разглежда. Дали ще се справи в срок?
Никога не можем да бъдем големи оптимисти по отношение на разглеждането на проектите. Досега, поне в исторически план, проектите винаги се бавят в много голяма степен. Това се вижда и в настоящите приеми по 4.1 и 4.2. Не искам да коментирам предходните приеми.
Надяваме се ДФЗ да ги разгледа сравнително бързо. Това има своите предпоставки, защото пък документите са облекчени, подготовката на проектите е по-лека. Т.е. няма бизнес план. Голяма част от процедурите, които са предвидени по регламента за европейските програми, сега са по-различни, нали всички знаем, че това не е европейска програма, а е наша програма с европейски пари.
Няма да има строително-монтажни работи по първата мярка…
Няма да има СМР. Това трябва да бъде ясно на хората, защото ежедневно водя разговори с потенциални кандидати по програмата. Тези хора постоянно са атакувани от някакви консултанти - знайни и незнайни, особено незнайните най-често казват: Всичко може. Не всичко може! Най-вече не може строителство. Естествено към хората идва и друга информация от сорта, че проектите трябва да се изпълнят в срок до три месеца. Изпълнението на проектите ще бъде 12 месеца и кандидатите трябва да знаят, че не бива да бързат и не бива да правят някакви действия, които да бъдат блокирани от един или друг доставчик. Трябва да знаят, че имат възможност да променят техниката и оборудването, които купуват. Първоначално се подава примерна оферта, една единствена оферта за техника или оборудване. Мога да дам пример с трактор от 150 к.с. Той е марката Х, но тя после може да бъде сменена, цената може да бъде по-различна, т.е. проектите се одобряват принципно. Необходимостта от този 150 коня трактор се одобрява принципно според наличните декари и култури и после този човек може да го промени, но трябва да се съобрази в рамките на тези конски сили, които е подал първоначално и горе-долу в рамките на тази цена, която може да бъде променена не повече от 15 процента.
50 процента субсидия звучи привлекателно. Основният интерес на земеделците за инвестиции по НПВУ е насочен към закупуване на земеделска техника. Каква може да бъде тя?
Техниката трябва да бъде щадяща околната среда, да има нови модерни технологии по отношение на пръскане, торене, прецизно земеделие, дронове, но не са забранени техниките, които са конвенционални – трактори, прикачен инвентар.
В животновъдството може да се инвестира в роботизация и в оборудване на най-модерно ниво, в софтуер, системи за биосигурност, инвестиции, свързани с хранене, поене и т.н. Допустими са също фотоволтаици, биогаз инсталации, пречиствателни станции за отпадните води, компостиране, оползотворяване на отпадъците и др.
Приоритетните сектори отново са плодове, зеленчуци, животновъдство, етеричномаслени култури. По отношение на този критерий отново зърнопроизводителите събират най-малко точки. Иначе има финансови критерии, където пък зърнопроизводителите събират повече точки.
Има ли интерес по направлението за напояване?
Интересът е голям. За съжаление, от МЗХ подадоха едни негативни сигнали дали въобще ще се успее с инвестициите за напояване, защото има нов регламент, който ограничава инвестициите за напояване в зони, където водните тела са в лошо състояние. В рамките на тези две години, в които държавата буксуваше, не се направиха нови планове за управление на речните басейни, които са в прерогативите на Министерството на околната среда. Да, обаче те спъват работата на нашите земеделски производители, защото трябваше да бъдат направени новите оценки, новите планове, за да може да се правят инвестиции в районите, където по новите планове новите басейни са в добро състояние. Плановете за управление на речните басейни са такива, че те трябва да дадат насока в съответния район, в съответния речен басейн колко вода може да бъде ползвана, в каква степен, какви проценти. Сега, доколкото разбрах от новото ръководство на МЗХ ще има разговори отново с МОСВ. Ще има разговори с ЕК, че да може да се направи компромис от страна на ЕК там, където има действащи разрешителни за водоползване по отношение на сондажи и други водоизточници, където има договори с Напоителни системи, да може да се инвестира в напояване и в инвестиции, които са свързани с пречистване на водата и т.н. Надяваме се това да се случи. За съжаление, все още няма яснота и не можем да кажем на хората дали това ще бъде факт.
Как ще коментирате новия състав на ръководството на МЗХ? Единият от зам.-министрите е Таня Георгиева, която идва от АЗПБ.
Ще разчитаме на нейната работа в екипа на Министерството. Разчитаме и на г-н Кирил Вътев, който също идва от бранша. Той беше част от Асоциацията на месопреработвателите години наред. Години наред е част от работните групи, Комитета по наблюдение. Самият той има бизнес - зърнопроизводство, овощарство, месопреработка. Някои от другите зам.-министри са доста близо до бранша. Съветници има от бранша. Така че аз считам, че ролята на бранша ще се засили.
Какво мислите за това, че България ще има две земеделски камари?
Няма нищо лошо в това. Едната е с профил само земеделски производители. При другата земеделска камара още изначално идеята беше по-различна - да се обединят земеделските производители с преработвателите, с науката, така че да излизат с общи становища и коментари.
Вашият коментар по една също много чувствителна тема – дали ще има загуба на средства по ПРСР 2014-2020?
Рискът от загуба на средства е сериозен. На един от последните Комитети за наблюдение ни бяха представени безумни решения, срещу които застанахме близо 30 организации. Това беше свързано с прехвърляне на средства към второстепенни разпоредители и към бюджетни институции и организации - близо 80 милиона евро, вместо тези средства да бъдат похарчени за мерките 4.1, 4.2, като в момента ДФЗ разглежда хиляди проекти и за много от тях няма да има пари.
За радост, засега това не се случи и това решение може да бъде отменено. Доколкото знам се прави анализ за това дали тези средства могат да бъдат прехвърлени и докъде ще стигнат в подмерките 4.1 и 4.2, но такава информация не е дадена официално от МЗХ. Да се надяваме новото ръководство да бъде разумно и да се харчат средствата за реални неща, за истински необходими за земеделските производители инвестиции. Така рискът от загуба на средства, който е реален към момента, няма да се случи.
Надяваме се Стратегическият план да бъде отворен за промени по отношение на директните плащания и интервенциите за селските райони, както обеща още Явор Гечев. По инвестиционните интервенции ние имаме коментари най-вече по отношение на мащаба на инвестициите, определенията за малко, средно и голямо стопанство. Там има доста небивалици, които не са подкрепени с никакви анализи. Ние изпращахме едни становища, които оставаха във въздуха. Сега се надявам наистина да има промени по Стратегическия план, така че той да покрие спецификите на нашите производства, на нашите земеделски производители, на нашите животновъди. Надявам се сега с промяна на Стратегическия план да се изчистят проблемни неща както по Първи стълб, така и по Втори стълб и по-добре да имаме по-късен старт, но с удовлетворяващи условия за земеделските производители в страната.
