Данаил Дойчев, професор по горска ентомология в Лесотехническия университет: Пожарите и климатичните промени са катализатори за разпространение на вредители в горите
- Какво предизвикателство е да се изучават насекомите?
Определено е предизвикателство. Те са най-многобройната група организми на планетата и съществуват в огромно разнообразие – по биология, по външен вид, по поведение. Това само по себе си буди интерес. Лесно е, защото са любопитни за наблюдение, но има и трудни страни – най-вече, когато говорим за борбата с тях. Все пак всички насекоми имат своята роля в природата, те са част от хранителните вериги. Но в определени случаи някои видове се проявяват като вредители и тогава се налага да водим борба с тях в горите.
- Какво е фитосанитарното състояние на горите към момента? Има ли опасни вредители?
В момента, ако попитате когото и да е, ще чуете, че най-големият проблем за горите са пожарите. Това е актуална тема не само за България, но и за цяла Европа. Пожарите застрашават не само горите, но и населените места, а и човешки животи. Освен преките щети, те създават и предпоставки за масово развитие на т.нар. стъблени вредители, основно корояди, които впоследствие могат да засегнат и здрави насаждения.
- По какъв начин пожарите провокират развитието на короядите?
Обикновено това се случва при дървета, които не са напълно изгорели, а са обгорени и започват да съхнат. Под кората им се създават идеални условия за развитие на ксилофаги и корояди, които първо се хранят с лико, а после и с дървесина. Когато популацията на тези насекоми нарасне, а подходящата храна – съхнещи дървета – вече не е достатъчна, те прелитат и започват да нападат иначе здрави дървета. Така се формират т.нар. „короядни петна“ – участъци от гората с изсъхнали дървета, които се отличават със зачервени или кафяви иглички на фона на зелената гора.
- Какви щети могат да нанесат короядите, ако не се предприемат мерки?
Тук трябва да уточним, че „корояд“ е общ термин. В България има над 100 вида, но за нас най-проблемни са върховият корояд в бялборовите гори и типографът в смърчовите. Ако се допусне масовото им намножаване, цели насаждения могат да загинат.
- Как се води борбата с тези вредители? Сеч ли е основната мярка или се прилагат и други подходи?
Борбата с короядите е трудна. По-важна е превенцията – да не се допуска създаването на условия за тяхното масово развитие. Това означава навременна санитарна сеч и изнасяне на повалени или повредени дървета, които иначе се превръщат в идеална среда за насекомите. Ако тези мерки не се вземат навреме, проблемът много бързо се прехвърля и върху здравите иглолистни насаждения.
- В кой сезон са най-активни короядите?
Това зависи от отделните видове. Някои имат само един летеж в годината, други могат да имат и повече от два. Обикновено масовият им летеж и заселването на подходящи дървета е през май. Морската височина също оказва влияние. Например типографът, който се развива по смърча, най-често заселва през юни. Върховият корояд пък се активизира по-рано – в края на април и началото на май.
- Има ли данни за поражения от различни видове корояди в българските гори?
Разбира се, тези проблеми са целогодишни. В страната работят три лесозащитни станции, които обобщават информацията от отделните горски стопанства за изсъхнали площи вследствие на корояди и други вредители или болести. В началото на всяка година се събира Националната комисия по лесозащита. Там се докладват повредите и се решава какви площи и по какъв начин да бъдат третирани. Като цяло борбата с тези вредители е изцяло държавен ангажимент.
- Какви активни вещества са най-ефективни срещу короядите?
Истината е, че нямаме конкретни средства за директна борба срещу тях. Основната мярка са превантивните дейности – да не се създават благоприятни условия за тяхното размножаване. Ако чуете за пръскания в горите, те винаги са насочени срещу листогризещи насекоми, а не срещу короядите.
- Тоест се използват биологични препарати?
Да, точно така. Срещу листогризещите насекоми са разработени биологични препарати – например, спори на бактерии, които се развиват по ларвите и причиняват тяхното заболяване. Те са специализирани и не засягат други насекоми. Но при короядите тези препарати не действат.
- Може ли все пак да се приложи химическа борба?
В горите химическа борба вече не се води. Препаратите са опасни и за околната среда, и за хората. Възможни са някои по-щадящи методи – препарати, които имитират хормони и пречат на нормалното развитие на ларвите, но и те са приложими предимно за вредителите по листата. При короядите проблемът е, че те водят скрит начин на живот – развиват се и се хранят под кората на дърветата. Така на практика нямаме средство за ефективна директна борба.
- Тоест най-важни остават превантивните мерки?
Да, и това е позицията не само моя, а и на специалистите по лесозащита. Превенцията може да бъде доста по-широкообхватна. Например, при стопанисването на горите трябва да се създават и поддържат смесени насаждения. Всеки дървесен вид има своя собствена ентомофауна. Колкото по-богат е видовият състав на гората, толкова по-малка е вероятността един вид да добие преимущество и да причини каламитет.
- Най-големите проблеми с короядите ли са в иглолистните гори?
Да, най-често това се отнася за белия бор и смърча. Проблемите възникват основно в насаждения, които са чисти – само от един дървесен вид. Добра практика е те да се обогатяват с различни видове, както и да бъдат разновъзрастни. Ако има и по-стари, и по-млади дървета, при нападение короядите поразяват основно възрастните. По-младите остават незасегнати и така след изсъхването на стария дървостой все пак остава гора.
- При едно изсъхнало дърво вследствие на корояд, какво трябва да се направи? Да се отсече ли?
Теоретично е най-добре дървото да бъде отсечено още докато короядите се развиват по него. Проблемът е, че когато ние вече забележим съхнещи дървета – пожълтели иглички, отслабена корона – често процесът е приключил и новото поколение насекоми вече е напуснало дървото. Затова, ако сечта не е в съвсем начален етап, практиката реално не помага.
- Кои други неприятели се срещат в иглолистните гори на България?
В Югозападна България напоследък доста щети нанася ръждивата борова листна оса. Това са т.нар. листни оси. Ако пътувате през април–май покрай борови насаждения, често може да видите как короните на дърветата са с оранжево-кафеникав оттенък – резултат от това, че ларвите са изгризали игличките. В края на май ларвите слизат в почвата, за да какавидират, а дърветата започват да развиват нови леторасли. След два-три месеца пораженията вече почти не личат – короните изглеждат зелени, но всъщност липсват по-старите иглички. Дърветата не загиват, но прирастът им намалява, което е проблем от стопанска гледна точка.
- А друг разпространен вредител в боровите гори?
Това е боровата процесионка – може би най-известният неприятел. Нейните гъсеници изгризват игличките на белия и черния бор. Видът е интересен и с това, че представлява директна заплаха и за хората. Тялото на гъсениците е покрито с власинки, които лесно се чупят и, попаднали върху кожата, причиняват алергични реакции – от сърбежи до по-сериозни проблеми при хора с алергии.
- Къде у нас се среща най-често този вид?
В иглолистните територии. По принцип боровата процесионка е типична за по-южни страни и Средиземноморието, но през последните 20–30 години у нас се наблюдава ясно разширяване на ареала ѝ. Това явление е свързано с климатичните промени и затоплянето.
- В кой сезон проблемът е най-видим?
Боровата процесионка е един от малкото видове, които могат да бъдат разпознати отдалеч. Гъсениците изграждат гнезда – бели кълба, наподобяващи захарен памук, които висят по клоните и върховете на дърветата. Те са плътни и служат като укритие и място за зимуване на ларвите. В едно гнездо могат да живеят между 100 и 200 гъсеници. През деня те стоят вътре, а нощем излизат да се хранят. Благодарение на гнездата, където температурата е малко по-висока, насекомите оцеляват успешно и през зимата.
- Дори през по-топлите зимни дни боровата процесионка може да се появи и да се храни. Защо видът се нарича именно „процесионка“?
Българското име идва от характерното поведение на гъсениците. Те се движат непосредствено една след друга в своеобразна процесия – нещо като шествие, подредени в „индианска нишка“.
- След няколко месеца ще се появят новите възрастни пеперуди. Какви превантивни мерки има срещу този неприятел?
По принцип за борба с процесионката се използват препарати, сходни с тези срещу другите листогризещи насекоми. Това могат да бъдат както химични, така и бактериални продукти. Пръскането обаче трябва да бъде съобразено с биологията на вида.
- Какво имате предвид?
Любопитното е, че борбата срещу процесионката се усложнява от факта, че видът има две различни форми. Едната започва развитието си около месец по-рано и съответно го завършва по-рано. Другата – по-късно. За да има ефект, пръскането трябва да се извърши в началните фази на развитието, когато гъсениците са още малки и не са образували плътните гнезда, които им служат като укритие. Обикновено това е в края на август и септември, но зависи коя от двете форми е налице в конкретния район.
- Освен химични и биологични препарати, има ли и други методи за борба?
Да. Прилага се физико-механичен метод – изрязване на клоните с гнезда и последващото им унищожаване, обикновено чрез изгаряне. Проблемът е, че често гнездата се намират високо и са трудни за достигане. Освен това самото докосване или дори доближаването до тях може да причини проблеми, подобни на тези при контакт с гъсениците.
- В миналото използвани ли са и други, по-нестандартни подходи?
Да, например през зимата гнездата са били обстрелвани от ловци със съчми. Целта е била да се наруши целостта им, за да проникне студен въздух и това да попречи на зимуването на гъсениците. Тази практика се отнася основно за средиземноморската форма, която зимува в гнезда. При континенталната форма развитието започва по-рано, приключва по-рано и гъсениците слизат в почвата още през октомври. Именно тогава могат да се видят как се движат една след друга по земята.
- Достатъчно ефективна ли е борбата с боровата процесионка у нас в момента?
Борба се води. Третиранията с бактериални препарати се извършват там, където е отчетена по-висока численост и повреди. До скоро видът се срещаше основно в Южна България, но през последните две-три години вече е преминал Стара планина и се среща и на север, включително около Габрово. Това показва неговата експанзия.
