Напояването, промяната в европейската политика, контролът в млечния сектор и намаляването на административната тежест са сред основните приоритети през следващите години
- Какви са Вашите фокуси в управлението през следващите четири години?
Искам да направя българското земеделие по-малко зависимо от субсидиите и по-експортно ориентирано. Когато не зависим от това колко средства идват от Европа и когато нашите земеделски производители успяват да завладяват пазари, това означава, че сме в правилната посока.
- Но възможно ли е това в момента, при геополитическите проблеми и вътрешнополитическата нестабилност? Много фактори сякаш възпрепятстват подобна цел.
До този момент не е имало такава стабилност в управлението. Може би от 2009 година насам това е първият период, в който има стабилност, целенасоченост и яснота какво се иска да се направи. И възможност това да се реализира.
Това, което казвам, е дългосрочна цел. Тя надхвърля един мандат. Говорим за пренастройване на системата. Но за да го направим, трябва да започнем от Брюксел.
Трябва да накараме Брюксел да разбере, че сегашният модел вместо да създава обща политика и да подпомага европейските производители да се конкурират на световните пазари, всъщност създава вътрешна конкуренция между фермерите в различните държави членки. Така не се изгражда обща политика и обща икономика на Съюза. Ние трябва да бъдем по-силни заедно.
Не можем да допуснем това разединение да продължава. Всяка държава има своите специфики, но в крайна сметка трябва да има общо земеделие и общо целеполагане на европейско ниво.
- Да, но няма основания да се смята, че това ще се случи, защото всяка държава членка ще може да дофинансира инвестиционните мерки от собствения си бюджет.
Да, това все още не е окончателно решение, но това е една от най-големите опасности - по-богатите държави да подпомагат повече своите фермери. Това създава неравенство в конкурентоспособността.
- Един експерт в областта на земеделието беше казал, че когато Брюксел предложи нещо, рядко прави крачка назад. Пожелавам Ви успех в намирането на съмишленици в Съвета на министрите.
Това не е само въпрос на Съвета на министрите. Това е и въпрос на Европейския парламент и Европейския съвет, защото вече няма единодушие, а квалифицирано мнозинство.
Това означава, че една група държави може да наложи решения, които не са подкрепени от други. Това само по себе си показва риска от разединение.
- Да се върнем към средствата по т.нар. „иранска помощ“. Вече има напрежение между секторите относно разпределението.
Важно е да се разбере, че т.нар. „иранска помощ“ не е ликвидна помощ като украинската. Тя е различна. Целта ѝ е да компенсира щети от войната в Близкия изток и блокажа на Ормузкия проход, които влияят върху цените на горивата и торовете. Това е компенсация на ценова разлика.
Има два варианта – да се изчислява по технологични карти или по реално направени разходи. Лично аз смятам, че най-справедливо е по действително извършени разходи.
- Фермерите имат големи очаквания към Вашите политики, но това крие риск от разочарование.
Единственият риск е времевият. Няма как всичко да стане „утре“. Трябва да се върви стъпка по стъпка.
- По отношение на напояването?
Напояването е абсолютен приоритет. Работим за включването на хидромелиорациите в националните и регионалните планове, за да можем да използваме европейско финансиране за рехабилитация.
Обсъждат се и публично-частни партньорства, включително големи инфраструктурни проекти, подобни на тези в Гърция.
Пари има — въпросът е да се използват правилно.
- Какво е състоянието в млечния сектор?
В сектора има натрупан с години хаос и липса на контрол.
В момента Агенцията по безопасност на храните събира ежедневна информация за постъпващото мляко в мандрите. Това позволява реален контрол и проследимост.
Това е важно и за борбата с т.нар. „виртуални животни“.
- Административната тежест – какво ще се прави за нейното намаляване?
Колкото повече говорим за нейното намаляване в Брюксел, толкова повече тя нараства на ниво ферма.
Причината е, че държавите добавят допълнителни изисквания. Фермерът се превръща в „писач“, вместо в производител. Решението е по-голяма роля на браншовите организации.
- А дефиницията „активен фермер“? Ощетява ли тя нашите земеделци?
България сама си е създала твърде строги правила. Това доведе до изключване на реални производители. Това не е наложено от Европейската комисия, а е национално решение.
- За ваксинацията при ДПЖ? Вашата стратегия?
Ваксината не е панацея. Тя е само част от комплексна стратегия. Основата е биосигурността и превенцията. Без тях няма ефективна политика.
- В заключение - какви са Вашите амбиции?
Основната цел е българското земеделие да бъде експортно ориентирано и да има ред в сектора.
Това е процес, който надхвърля един мандат и изисква промяна в мисленето.
Сега сме на границата между две поколения фермери — едното, което е създало сектора, и новото, което трябва да мисли по различен начин и да работи по-колективно.
Гледайте цялото интервю ТУК
