Много пари са попаднали в ръце, в които не бива да попаднат

Франц-Херман Брюнер, директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ)

- Какво обсъждахте на срещите си с българските власти?

- Проведох разговори с българското правителство с цел подобряване на сътрудничеството. Забелязахме, че има раздвижване. Много неща са направени, но и много не са свършени както трябва и много пари са попаднали в ръце, в които не бива да попаднат. Обсъдихме какво можем да направим и се договорихме на всеки три месеца да се прави един вид междинен отчет - докъде сме стигнали и в каква посока трябва да се приложат следващите стъпки. Разбрахме се всички активно да пазим европейските пари. Дискусията беше много открита и конструктивна. Много ясно видяхме къде е извършен напредък и къде все още има нужда от още работа и одобрихме програма за двете страни. Искам още веднъж да подчертая - видяхме, че нещата се развиват, но съвместната работа ще продължи.

- Каква част като сума са попаднали в неподходящи ръце и чии са тези ръце?

- Не мога да кажа точна сума, но злоупотребите никак не са малки. Най-общо те варират между 10 и 100 млн. евро, но няма да назова никаква конкретна цифра.

- Дали разсладванията на ОЛАФ са признати като доказателства в съда в държави от ЕС? Направихте ли преглед на 30-ината дела за евроизмами и можете ли да ни запознаете с по-интересните случаи? Обсъждахте ли делото срещу групата "Стойков-Николов" и държите ли да има паралел, така както в Германия приключиха с осъдителни присъди, да стане и в България и българският съд да побърза?

- По всички тези теми дискутирахме подробно, особено по въпроса доколко докладите от разследванията могат да бъдат използвани в рамките на съдебните процедури. Принципно постигнахме договореност данните да се използват в българските съдилища, но трябва да продължим с обсъждането как да стане това и дали да се прокарат съответните законодателни промени. В други европейски държави има правила, които допускат тези данни да се използват в съдебните процедури. Ние ще се опитаме да постигнем такава ситуация и тук.

Не говорихме в подробности, а най-общо по случаите, които станаха известни. Отбелязахме, че вече са налице сериозни усилия от страна на българското правителство за преодоляване на тези проблеми в бъдеще. Значителни структурни промени бяха извършени в различни агенции, които вече показват първите си резултати. За нас обаче е важно да видим, че правосъдието се занимава с тях по прозрачен начин и в крайна сметка да се стигне до прозрачни резултати.

- Това, което видяхте и разбрахте от разговорите си тук достатъчно убедително ли е, за да може да се използва като аргументи в предстоящия доклад на Европейската комисия, както и като доказателства за вдигане на забраната върху изпълзването на европейски средства в България, особено по програма САПАРД?

- Въпросът за забраната за европейските субсидии не е от моята компетентност. Ние можем само да установяваме обективно това, което виждаме. Опитахме се да покажем, че в последните месеци виждаме значителни пречки, сред които спиране на проверки и следствени дейности. Но все пак трябва много ясно да посочим изходната позиция - а в България тя беше дъното на кладенеца. Междувременно се забелязват усилия за изплуване. Вие вече извършихте редица положителни стъпки, но трябва да продължите. Сега политическите фигури в Брюксел трябва да решат дали тези стъпки са достатъчни. Мога да кажа едно - ние заедно променихме обратния ход, но всички участници трябва да знаят, че това не е краят. Искаме и трябва да създаваме стабилни структури, които да наложат тези условия и в бъдеще. Със сигурност проблемите не могат да се решат за един ден.

- Бихте ли посочили конкретни, видими примери за напредъка?

- Важни структурни промени бяха извършени в агенциите - например персоналните смени в агенция САПАРД. Сега в нея се забелязва повишена чувствителност към измамите. В прокуратурата също беше създадено специално звено за борба със злоупотребите с европейски пари. Разбира се, всяка промяна трябва да се докаже като ефективна и трябва да видим дали тези структурни промени ще повишат качеството на работата. Властите в България сега трябва да демонстрират своята способност да създават "по-стабилни" структури за преследването на измами, които да са ориентирани към бъдещето. Съществува ли стабилна обстановка, наличните структури ще могат по-лесно да анализират допуснатите в миналото слабости.

- Как оценявате това, че преди идването на всеки по-голям началник от Брюксел започват трескави арести и обиски, показва се активност, но много рядко се стига до присъди. Къде нареждате България по случаи на новоразкрити измами в цялата ви статистика?

- Сигурен съм, че обиските и разследванията в последните дни не са свързани с факта, че пристигам. Знам, че тези разследвания са имали дълга предистория. Един обиск не се прави сутринта, защото шефът ще дойде следобед, и случаят в България не беше шоу. Не можем да очакваме, че от един обиск веднага ще последва присъда. Това не са случаи на дребна кражба, а тежка и сложна икономическа престъпност, за чието разследване е необходимо време, търпение и енергия. Не може присъдата да се обяви още на другата сутрин след даден обиск или арест. От личен опит знам, че тези дела въобще не са прости. Ако в крайна сметка наистина искате накрая да има присъда, разберете, че тези дела преминават трескаво. Що се отнася до статистиката - данни за България се съдържат в годишния доклад на ОЛАФ за миналата година. Но все пак не можем да сравняваме една държава с друга, ЕС не се състои от 27 еднакви страни, които получават еднаква сума пари от общите фондове.

evropa.dnevnik.bg

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.