Ние трябва да насърчим местните общности и да ги мотивираме да се обединяват

д-р Пал Хаяш – президент на европейската Лидер мрежа за Централна и Източна Европа

- Д-р Хаяш, ако Ви попита един неинформиран български земеделски производител: „Какво трябва да е за мен Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и в същото време подхода Лидер?”, какво ще му отговорите на прост език?

- Интересен въпрос. Подходът Лидер е по-скоро методология за развитие по начин, в който се ангажират местните хора от една селска общност или район и вземат местни решения, на място. Съгласен съм с Вашата загриженост, която изразихте, че в бившите социалистически страни личната инициатива не се среща така често както в западните общества. Добра селска общност може да има, ако хората в нея имат свободно време, за да се срещат и да си говорят. Но кой има свободно време? Кой има и достатъчни доходи. И в Унгария, и в България, и в Румъния хората нямат свободно време. Те трябва да работят и то всяка минута, понякога по 12 часа в денонощието. Ето защо е много трудно обикновеният човек да разбере Лидер. Много е трудно обаче и за водещите фигури нагоре. Поне 5–10 години ще минат докато това се превърне в общоприетия начин на мислене.

 - В Унгария има ли го вече?

- В Унгария първата Лидер мрежа е била на пилотен принцип през 2001 до 2003 г. Но след като се присъедини страната ни към ЕС през 2004 г., започна да работи с програмата „Лидер +”, която е действала от 2005 до 2007 г. Значи минали сме дейност, подобна на това, което се прави по Лидер, но не е на 100% Лидер. Съществувала е като някаква философия и практика, но в мисленето на много малко хора.

- В момента има ли я като осмислено понятие и практика?

- Да, и то много. През периода на „Лидер +” в страната ни е имало 70 инициативни групи. Наричат ги групи за действени местни инициативи. Тези 70 групи обаче са обхващали по-малко от 1 милион население от селските райони в страната. В настоящия цикъл на Лидер в Унгария имаме 96 групи за действие или инициативни групи, който работят с около 3–3,5 млн. души. Ние по линията на Лидер не говорим за земеделци, а за общностите от селските райони, защото тази програма изисква инициатива да се включат всички. Понеже въпросът е важен, искам, говорейки за Лидер, да коментирам две неща. На първата работна среща на европейската Лидер мрежа за Централна и Източна Европа в Никопол ви съобщих, че програмата Лидер се разширява с надеждата тя да се интегрира с национални, социални, регионални фондове, фондове за осигуряване на работна заетост. Надяваме се, че селските общности в лицето на лекари, учители, въобще всички хора в селото ще се обединят около общи идеи за развитие на населеното място.

- Как трябва хората у нас да разбират философията на подхода Лидер, за да съживят селските райони и селищата, в които живеят?

- Специално в това отношение не трябва да говорим само за Лидер, а за развитието на селските райони като цяло, защото парите по Лидер са общо 5% от целия бюджет по финансиране развитието на селските райони. Има четири оси в рамките на програмата. Трета ос е за развитие на туризма, възстановяване на селищата, микропредприятията и опазване на културното наследство в селата. За тях грубо са около 15% от средствата. Втора ос е за екологичните дейности, за които са около 25–30% от парите. И първата ос е за конкурентоспособност – предимно за материални активи. В бившите социалистически страни хората, които са над 45–50 години си мислят, че развитието на селските райони е равнозначно на развитието на земеделието. Ето защо се получава така, че повечето пари отиват в ос 1 и ос 2. Това наистина е правилно и е много важно да бъде така, защото земеделските стопани в нашите райони в Централна и Източна Европа са буквално съсипани от състоянието на своя машинен парк и материалните си активи. Но ако тази финансова подкрепа отива в големите земеделски производители, като арендаторите например, това е хранилка за огромна корупция.

Всъщност истинският въпрос, чийто отговор е задължителен, е защо в тези оси – 1 и 2, има най-много пари, а трета и четвърта остават пренебрегнати. Мрежата Лидер може да бъде ефективна за селските райони и много полезна и за България, ако парите по ос 3 за малки предприятия и наследство в селските райони, бъдат приложени чрез подхода Лидер. Например, в Унгария, Словакия и Полша основната част от 2 и 3 оси се прилага през Лидер и по този начин се образува един сериозен фонд и за селата, и за малките градове. Тези две оси са много полезни и отговарят на реалните проблеми по места. Трета ос в Унгария е 17% и много от селата там имат предимството да ги ползват директно. Примерно, вкарват проект за възстановяване, за развитие на туризъм, за развитие на услуги, свързани с хотелиерството, за създаването на всякакъв вид материална база за туризма. Възможно е и за микропредприятия. Другото важно нещо е въпросът защо е необходимо да се създадат общности чрез Лидер. Защото, ако общностите са достатъчно развити и силни, Лидер става важен не заради тези 5% от средствата по Програмата за развитие на селските райони, а просто защото общността от селския район или селището в него тръгва в една посока. Това разбира се, става, ако общността е наясно със себе си и решава например, че трябва да насърчи своите предприемачи и бизнесмени. Да речем от дърводобива или дърводелството. Гражданските общества и организации имат отново два важни елемента. Едната страна е силата на общностите по Лидер и втората – гражданските субекти могат да ползват на 100% финансиране за развитие на селските райони. Защото тези 60–65%, които могат да реализират като финансиране на проекти по Програмата за развитие за селските райони, чрез многото подмерки, които има в Лидер, могат да стигнат на практика до 95–100%. Ако погледнем към Западна Европа, парите за тези 15% от програмата по трета ос се усвояват почти изцяло от неправителствени организации. И когато тръгнат да правят европейски проект, независимо дали е по Лидер 3 или 4, тогава те са обединени от един общ интерес за общността, а не тясно насочени.

- Каква е ролята на Лидер мрежата за Централна и Източна Европа в момента?

- Нашата роля сега е много важна. Както се видя и сега, всички ние нямаме търпение и искаме веднага да получим разрешение на всички проблеми от Лидер. Трябва да имаме предвид обаче, че това е дълъг процес. Говорихме какво предстои по този подход за следващия период от гледна точка на Европейската комисия. От 2014 г. Програмата за развитие на селските райони, тази за регионалното развитие, социалните програми и тези за създаването на работни места ще влязат в една кошница и от нашите страни селските райони и селските общности трябва да бъдат организирани според Лидер методологията. В някои държави, като Финландия, дори ос 1 минава през Лидер и се решава от общността по приоритетност и решенията по нея не се вземат от правителството.

Следователно, ние трябва да насърчим местните общности. Трябва да ги мотивираме да се обединяват, като по този начин придават сила и капацитет на общността като цяло. Нашата дейност е да бъдат чути исканията ни именно в този аспект. Между другото, в Европейската комисия има разбиране, че тези 5% за Лидер са смешни, нищожни, което е още по-лошо за Румъния и България конкретно. Точно в момента, когато вашата общност тръгва по този път, това време ще съвпадне с един нов период. В него главните регионални фондове и социалните фондове ще бъдат обединени за това, което става задължение на Лидер общностите. Лидер трябва да има водещата роля след 2014 г. в рамките на тези широки аспекти на развитие на селските райони. Това е един вид интегриране не просто като термин, а цялостно тяхно развитие, тъй като при Лидер един от основните принципи е мултисекторният. Но има и много висок риск. По-мощните градове у вас като Бургас, Варна, Плевен, които са политически по-силни, и в момента се ползват почти на 100% от регионалните и социалните фондове без да отпускат нищо надолу към малките селища, се подготвят по същия начин да преминат към усвояване на фондовете за развитие на селските райони. И тук стигаме до въпроса защо създаваме тази организация по Лидер за Централна и Източна Европа. Отговорът е – за да има единен форум с обща платформа, където да се обединят интересите, вижданията и констатациите, въз основа на което да бъдат представени там, където трябва. Този въпрос трябва да се обясни на най-ниско ниво – местно, национално и правителствено, за да се представи и в Брюксел. Плюс това трябва да убедим Западна Европа – ЕС-15, в този наш проблем, за да успеят старите страни да разберат неговата същност. Изглежда почти невъзможно, но нямаме намерение да се отказваме. Ето защо се опитваме да изградим Централно- и Източноевропейска мрежа по Лидер, защото никой друг не се интересува от тези проблеми. Тук, в България ще имаме нужда от силна национална мрежа с един или два способни лидера, които да могат да контактуват на институционално ниво.

- Все пак да обобщите какво предстои за европейската Лидер мрежа у нас?

- В цикъла 2009–2013 г. Главна дирекция „Земеделие” към ЕК реши, че всичките 27 държави членки на ЕС трябва да организират Национална мрежа за развитие на селските райони. Според мен в България няма такава действаща. И според много хора е така, а съществуването ù е задължително според ЕК и нейната дирекция, взела това решение. Отвреме навреме посещавам някои срещи в Брюксел и забелязвам, че за Чехословакия и България винаги вместо представител на такава мрежа, която би трябвало да е създадена, присъства представител на Министерството на земеделието и храните.

- Това не е ли имитация на присъствие?

- Не само имитация, а по-скоро има елементи на провокация. Националната мрежа за развитие на селските райони е задължителна и тя е от периода, чийто край наближава, но сме все пак още в него. А повечето страни членки вече се подготвят за следващия период 2014–2020 г. Има координационен офис на Европейската мрежа за развитие на селските райони и те комуникират с всичките 27 страни членки. В тази комуникация би трябвало да се включи и България със своята Национална мрежа за развитие на селските райони, ако я има. Ще ви споделя един много любопитен факт – една от нашите организации, създадени в рамките на Лидер, чрез Местна инициативни група в Козард, (унгарски град, с чиято Лидер мрежа обменя опит гр. Никопол), е член на Европейската мрежа за развитие на селските райони, което дава големи възможности за развитие на местната общност. Просто, както се казва „Заедно можем”. Бих добавил – „И го правим”. Има официална европейска мрежа, която всъщност представлява подход не отдолу нагоре, а в много голяма степен подход в обратната на Лидер посока. Тук идва моментът да се подчертае амбицията да се постигне, за разлика от това, ЕЛАРД и новата организация да приложат на 100% подхода отдолу нагоре. И в тази връзка, къде е шизофренията тук, безумието – Европейската мрежа за развитие на селските райони консумира безумни суми, милиарди от бюджета, като назначава стотици безполезни бюрократи, а организациите чрез този съвсем официално одобрен отгоре надолу подход не получават абсолютно нищо.

                                                           интервю на Мариела Илиева

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар