1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Преговаряме за пълни субсидии за фермерите в бюджет 2009

Преговаряме за пълни субсидии за фермерите в бюджет 2009

Светла Бъчварова - зам.-министър на земеделието и храните

 

- Министерството включи ли исканите от фермерите национални доплащания в проектобюджета за следващата година?

- В министерството сме категорични, че са необходими пълните национални доплащания. Като процент те могат да варират в различни граници - това, което ние подадохме като разчет на финансовото министерство, са 378 млн. лв. към директните плащания на площ обработвана продукция. Така на декар стопаните ще получат по 9 лв. към европейските средства. Държавата има право да ги даде по договора за присъединяване.

Въпросът е те да бъдат предвидени в проекта за бюджет, а не в частта "преизпълнение", както това стана за 2008 г. Целта е производителите да имат сигурност, че в края на 2009 г. ще имат тези средства. При обсъждането на бюджетната рамка заедно със зам.-министър Бюрхан Абазов представихме във финансовото министерство нашето предложение, като цифрите са включени като индикативни средства в проектобюджета на фонд "Земеделие". Преди две седмици представихме окончателния меморандум с вписаните 378 млн. лв.

Това са направили и останалите министерства. Оттук нататък предстоят сериозните разговори и обосновки. Разбрах, че внесената от асоциацията на зърнопроизводителите декларация във финансовото министерство миналата седмица е била със същата насоченост, готови сме като министерство да дадем допълнителни разчети, които да обосноват отпускането на исканите суми.

- Има ли опасност това искане да не бъде удовлетворено?

- Единствените обсъждания до момента са върху макроикономическите показатели на бюджет 2009, останалите показатели и приоритети тепърва ще се дискутират по министерства и ведомства. Очаквам да се стигне до професионален анализ и обосновка за необходимостта тези средства наистина да влязат в сектора?

- Ако все пак парите не бъдат отпуснати...

- Смятам, че поставихме проблема навреме пред финансовото министерство и има възможност за диалог. Земеделието отчита интензивно развитие и последните статистически данни са доказателство за това. През тази година отчитаме изключителен износ на зърно от нова реколта - от 1 юли до 5 септември към трети страни са изнесени около 700 хил. т плюс 400 хил. т в Европейската общност. Това прави 1.1 млн. тона само при пшеницата и почти 300 хил. т ечемик.

Засега слабо върви единствено търговията със слънчоглед, но традиционно той се изнася след ноември, когато Турция ще свали защитните мита. Освен това той е конвертируем продукт и може целогодишно да се търгува. Смятаме, че с натрупването на износа от началото на годината показателите на селското стопанство ще бъдат изключително добри през тази година. Смятам, че за деветмесечието секторът ще отбележи още по-голям ръст и тази тенденция ще продължи много преди бума на инвестиционни проекти, защото програмата за селските райони стартира по-късно. Това са нашите аргументи пред финансовото министерство.

- След срещата на млекопроизводителите с еврокомисаря Мариан Фишер-Боел се разбра, че обсъжданата нова финансова помощ от 10 хил. евро за стопанство почти не устройва стопаните?

- Въпреки че не съм присъствала на срещата в Брюксел, мога да обясня над какви задачи работим по повод допълнителните искания, поставени от Европейската комисия. Основните проблеми и при млекарите, и при зърнопроизводителите са обслужването на кредитите, които са теглили до 2006 г., за да постигнат евростандартите. От миналата година техните разходи за производство се увеличиха, но покачването на изкупната цена не е достатъчно и те не успяват да обслужват заемите си.

Смятаме, че нотификацията на новата помощ върви нормално и немалко стопанства ще имат възможност да се възползват от нея. Трудността ще дойде от събирането на информация за стопанствата, които ще кандидатстват за помощта от 10 хил. евро. Ние предлагаме да има диференциация на фермите според броя на животните, като не става въпрос само за кравеферми, но също за овцевъдство и козевъдство.

Според разчетите помощта ще може да обхване около 4 хиляди стопанства с над 16 крави. От тях реално ще вземат средства около 1600 стопанства, защото те са в първа категория. Те в момента дават над 60 на сто от млякото, което се преработва от мандрите. Допълнително предвиждаме възможност и за стопанства от втора и трета категория, които през 2009 г. успеят да преминат в първа категория.

Колкото до малките стопанства, още чакаме отговора на Европейската комисия по предложението в тази помощ да се включат стопанства с повече от 5 крави, които сега не произвеждат за пазара, но имат капацитет да започнат. Чакаме отговор, като условието на Еврокомисията е те да не превишават 5% от общия брой на полупазарните стопанства, които сега се изчисляват на 11 хиляди за цялата страна.

- Какво ще стане с малките стопанства с до 2-3 крави?

- Казват, че имало алтернатива с отглеждането на месодайни животни, но млякото носи доход всеки ден за разлика от месодайните животни и затова хората нямат желание да променят вида на стопанствата. Затова ние трябва да подпомагаме дребните производители по друг начин, примерно чрез програмата за селските райони. По мярката полупазарно стопанство се дават по 1500 евро годишно в рамките на пет години, което е немалка помощ. Необходимо е хората да са инициативни, за да може тази помощ да стигне до тях.

- Каква е възможността хората да вземат субсидии, ако имат индивидуален код във ветеринарния регистър и актуализират броя на животните в стопанствата си?

- Възможностите на тази информационна система трябва да се разделят в две посоки - организационна и финансова. Първо, чрез наредба ние трябва да задължим пазарните стопанства да се регистрират в системата, защото сега няма регулация. Целта е те да имат достъп до системата и да предоставят актуална информация за броя на отглежданите животни, ако искат да получават субсидия от следващата година.

По принцип движението на животните е сложно, защото в рамките на един месец може да се родят или да бъдат заклани различен брой телета, агнета и т.н. Големите ферми имат компютри и могат чрез тях да обявяват това движение, проблемът ще бъде за малките стопанства. При тях вписването в регистъра трябва да се прави от ветеринарните лекари. Но целият процес трябва да се контролира и за целта са необходими допълнителни ресурси, които ние като министерство трябва да осигурим до края на годината. Включително и за заплащането на тази допълнителна дейност за ветеринарите.

Регистърът е готов като софтуер, но е важно да действа в реално време, което още не е факт. Актуалните данни трябва да са на разположение в разплащателната агенция и когато фермерите поискат субсидиите, експертите трябва да могат веднага да проверят точния размер на стопанствата. Това ще изисква значителни финансови и административни усилия на Националната ветеринарномедицинска служба.

- Стопаните знаят ли, че ако се регистрират в системата до края на годината, догодина ще получат субсидии?

- Смятаме да ги информираме навреме, включително и чрез кампанията по програмата за селските райони, която стартира официално миналата седмица. Парите ще се дават именно от тези 378 млн. лв. национални доплащания, които залагаме в проектобюджета. Хората трябва да знаят, че дори да не притежават земя, ще вземат субсидии за глава животно. Така ще отпадне и проблемът с необработваните земи или т.нар. Код 6. Дори и да не обработват ливадите си, ако имат такива, те няма да бъдат санкционирани, а ще получат държавна помощ за отглежданите животни.

- Преди месец пак се заговори за агенцията за храните, но нещата отново замряха. Върху какъв норматив се работи в момента?

- Темата наистина се движи на приливи и отливи. Като председател на Националния съвет за безопасност на храните за мен е важно да се избистри един съществен момент - какви ще бъдат функциите на тази агенция. Не знам защо разговорите непрекъснато се въртят около нейната структура и на чие подчинение ще бъде. Необходимо е да се разбере какво ще прави, да бъде ориентирана към потребителя. Много е важно да изчистим координиращите й функции.

Целта е да не се създават ситуации, в които едно министерство, отговаряйки за едни дейности, да няма връзка с другото контролиращо министерство. Виждате какво става в момента с китайското мляко - това е проблем точно на безопасността на храните. Може да бъде агенция или комисия, въпросът е да се координира методически, да има достатъчно акредитирани лаборатории (те няма да се създават тепърва) и точно те да имат ангажимента да проверяват храните в магазините.

- Какъв ще бъде нормативният документ, който ще регламентира функциите на агенцията?

- Със сигурност това трябва да бъдат промени в закона за храните. Освен това голяма част от функциите на контрола върху животинската продукция бяха прехвърлени към закона за ветеринарномедицинската дейност. Това означава, че законът за храните трябва се промени, така че да работи. Има диалог между трите министерства - на икономиката, което е водещо, на земеделието и на здравеопазването. Очаквам в скоро време да постигнем тези промени./dnevnik.bg

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.