Сектор Селско стопанство е ощетен от субсидирана заетост извън ПРСР

Снимка:

Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ

- Г-жо Василева, изтича един програмен период, доколко ПРСР помогна за разкриването на нови работни места в агросектора?

- Заетостта в агросектора не е това, което беше до 1990 г. За съжаление, от близо 24 години насам разчитаме само на европейските средства. До момента в страната ни са влезли 8 млрд. лв, а земеделието ни е монокултурно и съществува изключително голям дисбаланс в земеделските стопанства. Голяма част от плащанията са на площ, а не на обем произведена продукция, и тук е най- висок процентът на усвояване на средствата, защото повече се отглеждат зърнени култури и с този високотехнологичен парк машини не се създадоха голям брой работни места. Голямата заетост е в зеленчукопроизводството и животновъдството, а там подпомагането е в много по-малка степен, за съжаление. По времето на програма САПАРД, а в по-ниска степен и в този програмен период по ПРСР, се създаде заетост в преработвателните предприятия. В новия програмен период акцентът е заетостта и в него са надеждите. Ние от КНСБ и КТ „Подкрепа“ направихме предложение да бъде включен в критериите за оценка този индикатор заетост, защото там е записано само устойчива заетост в две от мерките. Какво ще решат управляващите, ще разберем след месец юни, когато тежката дума ще каже Брюксел. Голяма част от малките земеделски стопанства не са доволни от факта, че се реши да получат само 6% за преразпределително плащане, въпреки че процентът можеше да бъде много по-висок. В малките земеделски стопанства, където е съсредоточено зеленчукопроизводството и животновъдството, могат да бъдат създаени работни места.

- Оптимистично ли сте настроена по отношение на заетостта в агросектора?

- В новия програмен период има такава възможност. Тогава в България ще влязат 7 млрд. евро, от които 5 млрд. евро за директни плащания на площ. Директните плащания, разбира се, не създават предпоставки за намаляване на безработицата и разкриване на нови работни места. Дори бих казала, че ако се запазят същите работни места, ще бъдем доволни. Естествено, отделните мерки по ПРСР отварят известни възможности, но каквото и да говорим 5500 са земеделските стопанства, които обикновено имат достъп и отговарят на изискванията за подпомагане. Има голям брой малки земеделски стопанства и затова погледът и на държавата, и на браншовите организации е обърнат към тях. Там има един производствен обем до 2000 евро и горен праг 7850 евро, но от мерките ще се възползват 85 хил. земеделски стопанства. От това, което се говори за подпомагане от 1250 евро, ще могат да се възползват останалите 153 хил. малки земеделски стопанства, които ще покрият своите нужди. Но тези средства са твърде малко, защото това не е дори една крава. Истината е, че това са семейни стопанства, които са на ръба на оцеляването. Статистиката сочи, че трудовата активност в земеделието са 780 хил. души. Не се споменава, че 45% от тях са хора над 65-годишна възраст. Те не могат да покрият изискванията, за да участват по мерките на ПРСР. Затова силите са насочени към младите фермери. Там се очаква да има по-голяма заетост.
- Говорейки само за европейски средства, не обезличаваме ли ролята на държавата?

- Сектор Селско стопанство е ощетен от субсидирана заетост извън ПРСР. За съжаление, секторът, като отрасъл, е изключен от програмата на Министерството на труда и социалната политика за набавяне на брой заети. Причината е, че има преповтаряне на субсидията с тази по ПРСР.

- Не е ли парадокс, че работодателите се оплакват от липса на работна ръка?

- Около 1100 са свободните работни места в земеделието, сочи анализ на Бюрото по труда. По официални данни безработицата сред младежта е около 13%, но ако трябва да сме точни и излезем извън статистиката, в селските райони тя достига до 50%. В същото време работодателите се оплакват от липса на работна ръка. От една страна, причината е обезлюдяването на селските райони, а от друга – нискоквалифицираната работна ръка. Стигаме до там, че много хора получават социални помощи и не искат да ги прекъсват заради това, че някой иска да ги наеме на работа за няколко месеца. Такъв е случаят със сезонните работници в зеленчукопроизводството и овощарството. Това е изключително голям проблем. При промяна на Кодекса за социалното осигуряване селскостопанските работници бяха лишени от осигурителния режим за риск от безработица. За да вземат помощи от Бюрото по труда, те трябва да имат 9 месеца постоянна работа от последните 15. Сами разбирате, че един сезонен работник повече от 5 месеца не може да бъде зает.

След първия програмен период се отчита малко по-висок процент квалифицирана работна ръка в земеделието. За съжаление, отрасълът беше лишен и от европейската и националната субсидия от стратегията на Министерството на труда и социалната политика за квалификация и преквалификация, защото имаше мярка 111 в програмния период 2007-2013, от която можеха да се възползват само фермерите, регистрирани като земеделски производители. Причината отново е припокриване на двата европейски фонда. За радост, в следващия програмен период по мярката за трансфер на знания има достатъчно средства и подмерки, от които ще се възползват и работници, наети на трудови договори от земеделски производители. Много кооперации, арендни стопанства се оплакваха от това, че те сами трябва да платят за квалификацията на служителите си, а нямаха достатъчно средства за това.

 

интервю на Диана Александрова