ОСП ще загуби своята юридическа и политическа идентичност, твърди бившият земеделски министър
- Говорим за Общата селскостопанска политика (ОСП) и за периода след 2027 година. Урсула фон дер Лайен определи предложения европейски бюджет като най-амбициозния досега. Това важи ли и за селското стопанство?
Без никакво съмнение – това е най-амбициозният проект за европейски бюджет след 2028 година. Като номинално изражение говорим за близо 2 трилиона евро, а като дял от БВП на страните членки вноската достига 1.26%. Досега беше 1%. Тоест – наблюдаваме много сериозно увеличение на финансирането на целия Европейски съюз.
Европейската комисия залага нова философия. Общата селскостопанска политика вече не е централен стълб. Тя се влива в национални политики, без гарантирана юридическа защита и с по-малък бюджет. За страни като България това означава повече несигурност и по-малко възможности за реална подкрепа.
Но това е „началото на края“ на Общата селскостопанска политика. Европа – и по-специално Европейската комисия, ясно показват промяна в посоката. Да не забравяме: това все пак е първоначално предложение на Комисията. То трябва да бъде гласувано от Съвета на ЕС, т.е. от държавните глави, и от Европейския парламент. А вече има сигнали, че предложенията не се харесват на Комисията по земеделие в парламента.
- Предстоят ли все пак изменения в предложението?
Със сигурност. Възможно е да има размествания в числата – бюджетът може да е 300 милиарда, може и 350; вноската да не е 1,26%, а 1,18%. Ще има корекции, тук и там някое изискване ще бъде изчистено или добавено.
- Очакват се тежки дебати?
Да. Следващите две години ще са изключително трудни. Но дори само в първоначалния пакет личат два ключови момента.
- Кои са те?
Първо, ОСП престава да съществува като самостоятелна политика. Предлага се да бъде влята в националните и регионалните стратегически планове. Така губи своята юридическа и политическа идентичност. Нека си припомним – това е първата и най-добре финансирана европейска политика. Някога заемаше голяма част от бюджета на ЕС. Днес тя се разглежда като отделна програма без самостоятелна тежест.
Второ, сериозно е орязан и бюджетът. Предложението е за 300 милиарда евро след 2028 г., при положение, че сега имаме 380 милиарда по текущи цени. Без инфлационна корекция. На фона на увеличения общ бюджет, това означава маргинализация на селското стопанство.
- А какво означава това конкретно за България?
Вероятно бюджетът за България ще остане приблизително същият като сегашния. Но проблемът е в нещо друго – изравняването на субсидиите между страните членки вече престава да е европейски въпрос. Комисията прехвърля отговорността на националните правителства.
Това поставя държави като България в неблагоприятна позиция. Ако богатите страни решат да финансират допълнително своите фермери от националния бюджет, ние трудно ще можем да отговорим със същия капацитет. Така че темата за външната конвергенция – за изравняване на субсидиите – просто ще престане да съществува.
- Комисията предлага нов механизъм за ограничаване на субсидиите, нали?
Да, чрез така наречените дегресивни директни плащания. Пълна субсидия се дава до 25 000 евро. Между 25 и 50 хиляди има намаление, между 50 и 100 – още по-голямо, а над 100 000 евро – не се предвижда никакво подпомагане.
Целта е да се ограничи концентрирането на средства. Но това може да доведе до нови неравенства, ако отделните страни прилагат тези правила по различен начин. На теория има тавани, но на практика ще има национални изкривявания.
- Какво става със спестените средства от финансовия пакет след въвеждането на този нов модел?
Със спестените по различни пера средства Комисията си представя да се захранят буферни фондове за управление на риска в земеделието – т.нар. кризисни фондове. Там ще се натрупват резерви, които ще се използват при кризи.
Но точно тук се крие и опасността: когато тези средства влязат в общ пакет заедно с програми като „Конкурентоспособност“, „Социална политика“ и други, винаги има риск част от тях да бъдат прехвърлени към други икономически сектори, ако не са усвоени навреме. Това е напълно възможно, защото вече нямаме конкретен бюджет само за Общата селскостопанска политика на страната – имаме един общ стратегически план. В този план националните приоритети много лесно могат да се изместят.
- Все пак, подпомагането на доходите е гарантирано, нали така?
Да, то е гарантирано. Дегресивните площни плащания също са гарантирани. Това реално е наследникът на директните плащания.
Друг елемент, който също е гарантиран – и аз съм почти сигурен, че България ще го използва – е обвързаната подкрепа. Комисията дава възможност на страните членки да определят между 20% и 25% от бюджета за обвързана подкрепа – по-точно 13% до 20%, с възможност за още 5%.
- Все пак… възможно ли е натискът върху бюджета да доведе до повече ефективност? От години се повтаря едно клише: „Да произвеждаме повече с по-малко“.
Може би. Възможно е този натиск да го превърне в реалност. Но това ще стане само, ако се осигурят справедливи условия за всички земеделци. А в момента такива не се виждат.
- Какво се случва със зелените изисквания?
Вече няма задължителни зелени изисквания към фермерите. Комисията дори отстъпва и по отношение на ДЗЕС-стандартите – оставя ги на минимум. И това е добре. Защото повече от 10 години спорим с Комисията как реалностите в Северна Германия не могат да се приравнят с тези в Южна България. Пълен абсурд.
И най-накрая – виждате – след 10–12 години някои „умни глави“ започват да вникват в реалността и постепенно стигаме до решения.
- Сливането на първи и втори стълб ще доведе до административно облекчение. Така ли е в действителност?
Генерално – да. В две трети от държавите членки вторият стълб служи само като допълнение към площните мерки. Това включва екомерките, подпомагането за необлагодетелствани райони, мерките по подхода ЛИДЕР. България е по-особена – тук вторият стълб включваше и сериозна инвестиционна част, включително проектите за общините.
- Какво се случва с общинските проекти?
Те отпадат. Остават единствено в рамките на местните инициативни групи (МИГ) по подхода ВОМР. Общинските проекти като самостоятелна част от ОСП изчезват, включително и бюджетно. Това позволява на Комисията да запази по-силен първи стълб – директните плащания – в обем, съпоставим с настоящия. За общините остава възможността да кандидатстват за финансиране по линия на регионалната политика – извън ОСП.
- Това не поставя ли общините в по-неизгодна позиция?
Не непременно. Ако се запази принципът на делегирани бюджети по обективни критерии – брой население, безработица и т.н., както е в момента – няма да има голям проблем. Просто ще се прехвърли административната тежест – проектите няма да се разглеждат от ДФ „Земеделие“, а от Министерството на регионалното развитие.
- Каква е логиката зад тази промяна?
Две трети от страните в ЕС отдавна не прилагат инвестиционни мерки в земеделието. Там почти всичко минава през първия стълб – директните плащания. Инвестиционните проекти са практически изчезнали от практиката в Западна Европа от 20–30 години. Очевидно е, че и ние ще вървим в тази посока – с постепенно затихване на проектния подход и пълно отпадане на общинския компонент.
- Еврокомисар Хансен казва, че това предложение не е революция, а еволюция. Съгласен ли сте?
И да, и не. Да – защото няма нищо революционно в тези промени. Мерките се развиват еволюционно. И бюджетът намалява еволюционно – това е тенденция, която продължава от 50 години. Просто сега темпът е по-осезаем.
Не – защото, ако някой очакваше революция – тя не се случи, особено по отношение на директните плащания. Системата се запазва в основата си. Единствената реална „революция“ би настъпила, ако Украйна стане пълноправен член на ЕС и трябва да се отделят ресурси за нея. Тогава ще говорим за съвсем друга реалност.
- Как оценявате амбицията на Европейската комисия да отдели повече средства за малки стопанства, семейни ферми и млади фермери?
Тук бих направил ясно разграничение. Подкрепата за младите фермери е ключова и я разглеждам отделно от останалите мерки. Без въвеждането и стимулирането на млади хора в земеделието няма да има успешен преход – нито като производство, нито като бизнес, нито като отрасъл.
В момента само около 9% от земеделците в ЕС са млади хора. Всяка година изчезват стотици хиляди ферми в Европа от близо 20 години насам. Без навлизането на нови млади поколения, земеделието няма как да оцелее.
- А за малките ферми и семейните стопанства?
Това е по-скоро политически лозунг. Европейската комисия го използва като хубава фраза, която да убеди обществеността, но няма конкретна подкрепа зад нея.
За съжаление, и европейската, и българската общественост гледат на земеделието като на бранш, който постоянно иска субсидии. Това също не е случайно – има подобна тенденция на обществено мнение на европейско ниво.
- Предвиждат ли се мерки за компенсиране на климатични щети и пазарни трусове?
Да, това е наистина новият момент в предложението. Европейската комисия отделя значителна част от бюджета на новата Обща селскостопанска политика за възможности за компенсиране на различни трусове, като към момента те са дефинирани основно като климатични рискове.
Пазарните сътресения не са адресирани по същия начин, както в Съединените щати – там има различни механизми. Тук засега говорим само за климатични рискове, което също не е малко.
Кризисният фонд на ниво ЕС ще бъде финансиран чрез тези средства, като ще предлага по-голяма гъвкавост и по-бърза реакция на страните членки при нужда.
Въпреки това, тези средства не са бюджетно защитени – те могат да бъдат пренасочвани по решение на националните правителства, което създава известна несигурност.
- Какви са основните предизвикателства и „подводни камъни“ за България в новата концепция?
Първият голям въпрос е как ще дефинираме чувствителните сектори и условията за подпомагане чрез обвързаната подкрепа. Това е ключово, защото в условията за подпомагане се крие какво искаме от производителите – какви цели трябва да постигнат, за да получат финансиране.
Възможно е да вземем решения, базирани на изцяло продуктови критерии – например, изисквания за увеличение на продукцията. Това е национално решение, но е възможност да подпомогнем по-сериозно чувствителните сектори.
Вторият важен момент е какво ще се случи със зърнопроизводството. Този сектор изглежда като най-големия губещ от предложените промени, с намалени ставки на субсидии.
Затова трябва да потърсим други начини за подпомагане на зърнопроизводството. Честно казано, в този сектор все по-малко важни стават директните субсидии. По-важно е да се осигури базова инфраструктура – възможности за износ, защита от климатични рискове, складови и напоителни съоръжения.
Това е инфраструктура, която държавата може да осигури независимо от структурата на общата селскостопанска политика.
Интервю на Валентина Спасова
