За конкурентно земеделие не може да се разчита само на еврофондове

Петър Николов, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България

- Г-н Николов, ситуацията в земеделието е сложна от години, но тази година се очертава една от най-сложните особено за земеделските кооперации. Какви са вашите очаквания?

- Проблемите на земеделието се сериозни. На земеделието на България му трябват много пари. Генералният извод, който може да се направи е, че не може да се развива конкурентоспособно земеделие само разчитайки на еврофондове, без национална подкрепа от бюджета на България. Близо 20 години земеделието не е получавало символични пари от фонда за торове или семена. През 2007 г. земеделските производители получиха по 14.65 лв/дка плюс 4 лева за възстановяване на акциза за горивата. През 2008 г. получиха 22 лева от еврофондовете плюс 4 лв. доплащания. В бюджета за 2009 година за национални доплащания са записани 211 милиона лева, от които 150 милиона лева са за директни плащания на площ и 61 милиона лева - за фермерите. Към тях има записани 167 милиона лева, но при преизпълнение на бюджета. Ако има такова. В условия на икономическа криза може и да няма преизпълнение.

- Тоест, парите пак ще са крайно недостатъчно в сравнение с другите европейски страни.

- В петък сме на среща с председателя на Министерския съвет и генералния въпрос, който ще поставя, е при чешкото председателство официално да бъде внесено искане за изравняване на финансирането на България и на Румъния, а и на другите 12, които влязоха в ЕС преди нас. Защото ние сме равноправни членове на ЕС и равноправно си внасяме отчисленията от брутния вътрешен продукт и задълженията, а сме втора категория страни спрямо първите 15, които получават близо четири пъти повече от нас.

- И продължават да бъдат недоволни. Като гръцките земеделски производители.

- Гърците са от над 20 години в ЕС и получават толкова, колкото и в Холандия, Германия, Франция, Белгия. В протестите в момента вероятно има и политически момент, но не би трябвало техните протести да блокират българската граница - нали ние също сме уж равноправен член на ЕС.

- Г-н Николов, земеделска страна ли е България все още?

- Ако не е земедемеделска, каква друга да е. България беше и промишлена, и земеделска страна. Сега нямаме нито промишленост, нито земеделие на ниво. А имахме едро и добре механизирано за условията тогава земеделие - Европа ни завиждаше.

- Защо тогава държавата абдикира от сектора?

- Аз не мога да кажа, че държавата е абдикирала, защото досега в българското земеделие не са получавани такива пари, както през последните две години. Друг е въпросът, че парите не стигат - това също трябва да се отчете. Парите не стигат не само за земеделието. Да, пари за земеделието трябва да се отделят и ние ще настояваме за това, но трябва да си даваме сметка и за това, че ние нямаме бюджета на Япония, например.

- Какво очаквате все пак да се случи през тази година в земеделието, защото дори и да договорите определени суми за сектора, те пак ще са недостатъчни?

- Да, за много от производителите наистина ще бъдат недостатъчни. Има, обаче, и такива, за които са достатъчни - дори коооперации. Имаме коооперации, които приключват финансовата си година с над милион печалба. Преди дни имаше семинар за региона на Русе, Силистра, Добрич и Варна и трябва да ви кажа, че там проблеми нямат. На съвсем другия полюс е родният ми край - Монтанско.

- Стопаните от Плевенско смятат, че възможностите за износ от Добруджа са по-големи.

- С портовете нещата също не са чак толкова положителни - мястото е тясно и реално един кораб по седмица се товари, а това са пари за престой. В Констанца, например, натоварването става за часове. Добруджа изнасяше и за Румъния.

- Още през лятото стана въпрос, че можете да помогнете за износ на зърно за Румъния и от Плевенско.

- Държавата не се занимава с изкупуване на зърно - не само нашата, всички държави. Износът се прави на пазарен принцип и от фирми. Това не е обект на междудържавни отношения. Около 1.2 милиона тона зърно бяха изнесени. Но в складовете в България има още доста жито. Цената е около 20 стотинки без ДДС. На цена от 240 лева за тон ЕС купува неограничено. Има определени складове, друг въпрос е дали има пазар в Общността. Но цената е еднаква за всички - 101.31 евро/тон без ДДС, за да не пострадат производителите. Изискването е да се предложи еднородна партида от 80 тона, 20 тона е изискването за твърдата пшеница.

- Земеделските кооперации като форма са почти уникални в ЕС - ще успее ли тази форма да се запази и да се развива?

- В момента земеделските кооперации са 1 000 на брой. Да, нашата структура е по-различна, макар че не може да се каже, че е уникална. Европейската кооперация, обаче, е друга - тя е кооперация по вертикала, тоест обединение на по-дребните производители, но за да се снабдяват те с торове или заедно да си реализират продукцията. Аз съм “за” такива кооперации да се изграждат в България, но докато това не стане, не трябва да се пипат сегашните структури. За съжаление, ние, българите, сме изключително големи майстори в това първо да развалим нещо и едва тогава да мислим какво друго да правим. Това не трябва да става. И още нещо - самата кооперация де факто не е нищо друго, освен един арендатор по Закона за кооперациите. Само че тя е едно обединение на дребни собственици и работи за членовете си. А другото е капиталово дружество, което работи за джоба си.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.