Законодателни промени в ЗСПЗЗ биха гарантирали правата и на собственици, и на ползватели на земеделски земи

Снимка:

Константин Пенчев – омбудсман на Р България

- Г-н Пенчев, като застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес, откога датират в канцеларията Ви на омбудсман жалбите и оплакванията от собственици на земеделски земи, визиращи проблеми и нарушения в земеползването у нас и провокирали публичната дискусия, на която бяхте домакин?

- Такива сигнали, макар и не многобройни, се получават в институцията, която представлявам, но аз бях провокиран за обществената дискусия преди всичко от г-н Въто Христов, председател на Клуба на учените аграници. Те явно са добре информирани и подготвени и представиха при мен не конкретни жалби и казуси по правата на арендодателите и арендаторите в България предвид натрупваните през годините сигнали за нарушаването им, а поискаха генералното им гарантиране със спешни мерки на изпълнителната и законодателната власт у нас. Лично аз констатирах, че става дума за гарантиране правата на огромна част от населението у нас.

- Кои нарушени права на собствениците на земеделски земи изискват Вашата наложителна защита и бяха причина да организирате публична дискусия по тази тема, провокирана отдавна със сигнали от Клуба на учените аграрници?

- Понеже в България имаме над милион арендодатели и няколко хиляди арендатори, очевидно в случая пирамидата е обърната. Обикновено наемодателят диктува условията, а наемателят е този, който трябва да се съгласи с тях. При отдаването на земите под аренда обаче арендаторите у нас диктуват условията на арендодателите, защото те обработват огромни масиви земя и дори примерно вашият парцел да бъде в центъра на масива, ако не желаете да сключите договор при условията, които арендаторът ви наложи, земята ви ще остане необработвана. Арендаторът няма да загуби нищо от това, но вие няма да получите нищо за нея. И тук по време на обществения дебат бяха поставени много въпроси, други от тях бяха загатнати. Като например трябва ли да има допълнителна нормативна регулация на тези отношения между арендатор-арендодател, трябва ли да има лимит на обработваемата земя от един арендатор. Това са неща, на които аз нямам отговор, не съм и специалист по тази материя.

Моята задача беше да събера компетентните и заинтересованите лица на обществен дебат на една маса, да се поставят въпросите и оттук нататък разговорът да продължи и да има реакции и вземане на решения от компетентните органи. Възникнаха много въпроси и от друга гледна точка – много български граждани нехаят за своята собственост и това води до наличието на т.нар. „бели петна” в земеделските земи, за които по закон арендаторите плащат арендната такса на съответната община. Има хора, които не знаят или не се интересуват от факта, че тези земи са техни или пък не заявяват дали ще ги ползват сами или ще ги отдават за обработка от друг. Оказа се, че има проблеми и с Агенцията по вписванията, и с нотариусите, и със съдебната практика и противоречивите ù решения.

Очевидно има много проблеми, които трябва да се решават тепърва. Обнадеждаващото обаче, като финал на тази първа дискусия по проблема, беше уверението на зам.-министъра на земеделието и храните Светлана Боянова, която каза, че в момента аграрното министерство подготвя промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които ще бъдат обсъждани в парламента. Затова се разбрахме неофициално, че следващата дискусия по темата ще се проведе в Народното събрание при домакинството на парламентарната Комисия по земеделие и гори.

- Прави Ви чест, че поставихте началото на тази отдавна търсена обществена дискусия, но като защитник правата на гражданите кои от тези на собствениците на земеделски земи са накърнени и изискват наложителна мерки от страна на държавата?

- Оказа се, например, че общинската администрация не е много добре подготвена за тези арендни договори. Важен факт се оказа и че някои собственици на земи в големи сдружения също твърдят, че има нарушения и в техните права. Така че и от двете страни се иска подобряване на нормативната уредба. В ръцете на политиците е да решат тези генерални въпроси. За мен едно е ясно и то пролича на самата кръгла маса, че трябва да се спазват правата на собствениците, но дори над тях е необходимостта обработваемата ни земя да може да произвежда повече и то без да се замърсява природата.

- Вярно ли е, че значителен брой от жалбите са свързани с трудности при определяне принадлежността на имоти, тъй като са потулени или иззети, попадайки в големи терени с арендована земя и как трябва да реагира държавата в тези случаи?

- В жалбите има най-различни проблеми, но основният, който продължава да не е решен у нас, най-вече в землищата на големите градове като София например, е с връщането на земите. Все още има спорове, неизяснени граници и то предимно в Софийския регион. Тук очевидно администрацията с години решава това, което на други места вече е решено. Имам жалби и от страната за все още невърнати земи – в смисъл има решение на поземлени комисии, често пъти и на съд при възникнал спор, но по една или друга причина, все още на администрацията, не са ясни границите на върнатите земи.

- Какво е предложението Ви за решаване на този проблем – усъвършенстване на законодателството или нещо друго?

- Моето лично мнение като юрист е, че законодателството в тази сфера не тръгна в най-правилната посока. Не смятам, че решихме по най-добрия начин въпроса с реституцията на земята. Просто трябва администрацията да си свърши работата и да приключим с връщането на земята на нейните собственици и всеки да знае коя е неговата и кой какво е наследил и какво ще остави като наследство. Има и много спорове между наследници, защото земята се възстановяваше не на конкретни хора, а на дядовци и прадядовци често пъти. Половината наследници са по чужбина, не могат да бъдат открити и да се реши какво да става със земята им. Това до голяма степен утежнява работата на администрацията, а и правата на конкретни хора, които живеят у нас.

- Оказва се, че основна причина за многото пустеещи земи у нас е незнанието на собствениците им, че трябва да подават годишни декларации за това как ще ги ползват, след което се появяват т.нар. „бели петна”, които се разпределят между арендаторите на масива, без да изплащат аренда за тях. Каква е позицията Ви по този проблем?

- Решението арендаторите да плащат аренда в общината при ползването за тези „бели петна” е добро. В противен случай, ако тези земи бъдат пустеещи и собствениците им се облагат с някакви тежки данъци за това, че нехаят и не се интересуват от своите масиви, процесът приключва, но и земята няма да произвежда. Статутът на тези „бели петна” помага да се обработват тези земи, второ – собствениците им получават някаква аренда, макар и по сметка в общината. Тази средна аренда аз приемам като добра административна мярка, защото се възпрепятства „белите петна” да бъдат придобити по давност от арендатора. Според нашето право, който владее дадена земя, я придобива по давност след 10 години, а те вече минаха. Когато се знае, че това е „бяло петно”, за което се дължи аренда, макар и платима на общината, вече отпада намерението за собственост и няма как арендаторът да каже, че е придобил земята по давност.

Това е точно решение, дали е най-доброто не зная. Вярно е, че непознаването на закона не извинява никого, защото задължението да се подават декларации е законово регламентирано. Може би сте права, че общините трябва да проявят по-голяма грижа за информиране на собствениците на земи, като им напомнят да го правят. Много от тях обаче живеят в други градове или в чужбина и тази им отдалеченост от земята, която им принадлежи, затруднява уведомяването им за навременно подаване на годишни декларации за това как ще я ползват. Но все пак би могло администрацията малко по-организирано да се грижи за тези проблеми. Иначе собствениците, проявили моментно нехайство, ако потърсят земята си в 3-годишен срок, ще получат и средната арендна вноска за нея, която се събира от общината.

- Като земеделска политика адекватни ли сме на възможностите, които имаме, и съвременните реалности?

- За мен най-важното е дали земята у нас се обработва по най-добрия начин и най-пълноценно, запазвайки природата. А дали ще стане по-конкурентоспособно земеделието ни с ограничение на арендованите площи или отделните фермери да владеят земята в някакви гарници, това е политически въпрос, който трябва да се реши на експертно и политическо ниво. Въпрос пред законодателя, който трябва да се вслуша в мнението на експертите. Да се види как е в Европа и по света, където земеделието е работещо и конкурентоспособно.

- Три милиона лева са необходими за изграждането на единен регистър на земеделските земи, чието създаване се бави вече 15 години. Каква алтернатива бихте предложили на това очевидно трудно за осъществяване в близко бъдеще намерение?

- Регистърът няма алтернатива. Може да напишем всякакви закони, но ако той липсва, не може да се върши никаква работа и зам.-министър Боянова го подчерта. И ако нещо е започнало да се прави по въпроса, то е напредъкът в този регистър. Ако е само финансирането му, „с мед да го намажеш”. Явно не е лесен процесът, а е и закъснял. Във века на електрониката, това е все едно да работи едно предприятие без компютри, на пишещи машини.

                                                                     интервю на Мариела Илиева

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар