1. Начало
  2. Интервюта
  3. Инвестиции
  4. Синьото злато – боровинките – с голям потенциал у нас

Синьото злато – боровинките – с голям потенциал у нас

Снимка:

Цветан Николов отглежда 25 дка боровинки край Берковица

- От кога, къде и каква площ са насажденията ви с боровинки?

Отглеждам висока култивирана американска боровинка край град Берковица – 25 дка. Повече от 20 години отглеждаме боровинки и сме консултантска фирма в сферите на производството и реализацията на култивирана боровинка в България. Този сорт е култивиран през 1900 г. в САЩ. Има още няколко вида сини боровинки. Нашите насаждения са от високия сорт, който масово се използва за производство на плодове за фреш-маркет и консумация в свежо състояние. Другите са за промишлено производство, за преработка. Избрахме този сорт, защото той издържа много дълго в търговската мрежа като запазва добрия си вид. Насажденията ни са в полите на Стара планина, но в Чили и Перу ги гледат и в пустинята, така че стават навсякъде, стига да им се създадат подходящи условия.

- Какви са агротехническите изисквания за синята боровинка?

Напояването е задължително, защото кореновата им система е много плитка до 25 см. и ако няколко дни в летните горещини не се полива загиват тотално. За отглеждането е необходима и идеална кисела почва – с pH между 4,5 и 5. Леки, горски почви, каквито има по върховете на нашите планини с достатъчна влага, която се постига с напояване. Задължителни са пролетната резитба, три пъти годишно торене, поливане през целия вегетационен период. И при биоотгледжането има добри резултати, но там торовите препарати са био.

- Къде и как реализирате продукцията?

Основно на вътрешния пазар, тъй като самото растение не зрее дружно. Т. е. боровинката дава плодове в продължение на 1-1,5 месеца. Произвеждаме 5 тона, които берем в продължение на 3 месеца. Това е голяма пречка пред реализацията на експортните пазари. Другият проблем е свързан с изискванията на нашите търговски вериги. За малкия производител на плодове е трудно да притежава стандартите за качество, защото разходът е голям. Ние реализираме на борсите в София, Варна, Бургас и Пловдив. Там доставяме на едро и плюсът е, че те поемат разходите по реализацията и транспорта. Изкупната цена от масива в щайги по 5-8 кг миналата година беше от порядъка на 6 лв./ кг. От декар се добиват около 1-1,5 т. Но, това е добив след петата година на отглеждане, когато храстите са развити и ги гледаш добре. Има насаждения, които плододават и на 70 години. След 20-та година растенията се изрязват тотално и има три години празен период при плододаването.
При насищане на вътрешния пазар обаче, когато всички производители дават продукция, цените падат драстично – до 3 лв./кг. През това време започва и вноса от Румъния, където имат над 10 000 дка насаждения и много субсидии от държавата. В България общо площите са между 400-500 дка. Това не е достатъчно за експорт.

- Как се подпомага у нас боровинката?

Аз не получавам никакви средства, не съм кандидатствал. В предишните програми бяха приравнени на разходите на малините и ягодите, което просто е несериозно. Разсадът на боровинката е много по-скъп, поради трудното му създаване с много технологии в Холандия. Има работа по тъканите и клетките. Също самото отглеждане през гратисния период на боровинките иска много инвестиране – резитба, торене и поливане. Това не е по силите на повечето фермери у нас. В Холандия имат финансови програми, които помагат на стопани с трайни насаждения с гратисен период 5 години, за да влезеш в плододаване и да излезеш от колапса, в който си попаднал. Ние също имаме холандски консултанти, много съм им благодарен, идвали са да ни обучават за обработка на почвата, резитба на растенията и пълен контрол за съдържание на азот, калий и фосфор в растенията. Това не се ли прави всяка година рискуваш да загубиш насажденията.

Консумацията на боровинки в световен мащаб постоянно нараства, а предлагането не е толкова голямо. Тенденцията е за постоянно нарастване на търсенето. Заради това смятам че отглеждането на културата има голям потенциал.

- Как прибирате? Проблем с работната ръка?

В България има много свободни хора. Берем 100% ръчно, много е трудно. За да е механизирано, самото насаждение трябва да е създадено по изисквания. За да си купиш комбайн трябва да имаш минимум 500 дка, иначе не си заслужава, докато комбайна тръгне, трябва да спре, ако редовете са малки. Една машина за боровинки струва около 350 000 евро. При механизираното прибиране имаш и около 30 процента загуби. Фактът, че не зреят дружно улеснява и ситуацията с работна ръка. Засега намираме работници – в кампания ни трябват около 10 човека.

- Планирате ли разрастване?

Да, планираме, имаме свободни площи. В момента проучваме условията за биопроизводство на боровинки. Там цените са по-добри и реализацията на европейския пазар е по-лесна. На българския не е така, разбира се.

У нас трябва да се направят кооперативи, какъвто е опитът от Холандия. Защото, когато сме обединени можем да излезем с по-големи количества навън. Сега, например сме обединени трима производители. Консултираме нови производители с нови насаждения, поемаме отговорността по отглеждането и реализацията на плодовете. Консултираме нашите клиенти за терена, почвата, посоката на редовете, анализа на водата и торовете, които да използват.

 

Aвтор: Мирела Спасова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.