1. Начало
  2. Интервюта
  3. Инвестиции
  4. Тодор Джиков, председател на НАК: Раздаването на субсидии е един вид търговия с гласове

Тодор Джиков, председател на НАК: Раздаването на субсидии е един вид търговия с гласове

Земеделието е бизнес, който трябва да се движи от пазара

Г-н Джиков, Вие сте икономист, нали. Бяхте за много кратко време съветник на зам.-министър на МЗХГ. Какво разбрахте в коридорите на властта?

Да. Икономист съм. А като съветник на зам.-министър, това за мен беше един безценен опит. Аз видях какво е от другата страна на барикадата и се радвам, че ми се случи това нещо, защото с радост установих, че в държавната администрация има много експерти, които биха желали да работят и могат да работят, стига да им позволява ръководството. Администрацията в МЗХГ и съответните структурни подразделения разполагат с качествен състав. С добри експерти.

Обаче политическите решения се взимат от ръководството…

Това е така, за съжаление голяма част от тези експерти са принудени да си мълчат, да си кротуват или да работят в такава посока, която им е зададена от политическите кабинети или политическото ръководство.

Трябва да разберем, че за да се получат нещата, ние трябва да имаме чисто нов фундамент не само в земеделието. Ние първо трябва да започнем от взаимоотношенията, от чуваемостта. От това, че ние, земеделците, когато говорим и предлагаме неща, не са измислени и не са несъстоятелни.

От престоя ми в МЗХГ аз съм склонен да мисля, че е по-добре заместник-министрите да бъдат постоянни. Да не бъдат част от политическия кабинет. Аз мисля, че те трябва да бъдат експерти по закона за държавния служител, защото това са хората, които пряко работят и са отговорни за това, което ще се случи в земеделието. Ръководството на МЗХГ, в лицето на министрите, са политически назначения. Те идват и си отиват и малко или много те се съобразяват с политиките на техните партии. Невинаги политиките и желанията на определена партия и на определени личности от партията съвпадат с истинските интереси на земеделците, на земеделието и на българския народ.

4

Кой е най-големият грях при разпределянето на субсидиите?

Ние в момента не взимаме предвид и не изчисляваме колко субсидии сме дали и какво сме получили насреща. Т.е. ние караме с тези субсидии земеделците да ставаме по-лениви и да се интересуваме от това какво ще получим на декар, а не колко процента първо качество ще произведем в стопанството.

Кажете ми защо го правят министрите това. Те го знаят.

Защо ли си мисля, че това е един вид търговия с гласове. Т.е. министрите като че ли гледат да раздадат пари на повече хора без значение какъв е крайният резултат, но да ги спечелят като гласоподаватели повече, отколкото действително да се работи както трябва в земеделието.

Субсидии като кебапчета...

Да, много хубаво сравнение.

лози

Каква е ролята на субсидиите за земеделците?

Субсидиите са ни даденост. Ние сме работили и когато нямаше субсидии и знаем какво е. Трябва обаче да се движим от пазара. Тоест, пазарът е структуроопределящото нещо. Земеделието също е бизнес, независимо че се субсидира. Целта е да излезеш на пазара и да си устойчив, защото в крайна сметка именно заради това работиш - да удържаш на конкурентите, за да можеш да живееш.

Много е важна и ролята на потребителите. Нека потребителят, влизайки в един магазин, да си каже: „Дай си да взема от нашия картоф”. Това си е български картоф. Производителят цяла година е треперил върху тази продукция да я изкара. Да я направи добра, вкусна. Да ми я поднесе на тезгяха за закупуване.

Как земеделците ще се справят с новите зелени политики на Европа?

Действително, че така нареченото позеленяване на производството е цел №1 на Европейския съюз. Здравословното отглеждане на храни. Скъсяване на веригите. Щаденето на почвата, на околната среда, на водите и т.н. е изключително важно нещо. Но също така е важно да започнем да произвеждаме, тоест ние трябва да направим първата крачка и тогава да надграждаме с позеленяването. Ние не можем да задоволим нуждите от 40-45% от плодове и зеленчуци, месо и мляко на собствения си народ.

Но трябва да започнем да мислим за позеленяване на производството. Т.е. щадейки природата, да намалим количеството на производство. В България, за съжаление, слагаме „каруцата пред коня”. Необходимо е да положим усилия и тези неща да вървят паралелно.

Идва и нещо друго по-притеснително от това дали ще позеленеем или няма да позеленеем. Наблюдавайки промяната в климата в последните няколко години, ние имаме жестока тенденция към засушаване и повишаване на температурите. Това нещо ние не можем да го моделираме, нито да си го поръчваме. Това означава, че трябва да се мисли много сериозно в тази посока. Температурният шок. Картофът е култура, която при над 27 градуса спира развитието си. Така, че колкото и вода да му сложим, каквото и да направим, продукцията е компрометирана.

Много сериозно трябва семепроизводителите и селекционерите да се замислят в посока развитие на генетиката за създаване на сортове и хибриди, които да издържат на по-висока температура и засушаване.

А как ще намалите употребата на ПРЗ до 2030 г.?

В момента ние говорим за намаляване с огромен процент на използваните химични съединения за пръскане с цел предпазване на растенията, но в същото време нямаме необходимите алтернативи.

Стигаме до науката …

Казваме, че безоранната технология е щадяща технология. Тя щади природата и почвата. Обаче тази технология без глифозат е немислима. Т.е. утре, ако кажат забраняваме активното вещество глифозат, какво правим с Но Тил технологията. Върху това разминаване трябва да се помисли.

Има и нещо друго - Европа може да иска бутиково зелено производство, но въпросът е каква част от българските потребители могат да си го позволят. Докато един среден немски гражданин взима 3000 евро заплата, един средностатистичен българин взима 1300 лв. заплата. Затова трябва да гледаме и покупателната способност на българина.

happycow

Как стоят нещата с пазарите?

За съжаление, в България държавата не работи поне до момента. Не е направила необходимото да се сдружаваме, защото когато си изправен на един европейски пазар срещу конкуренти, които от 60 и повече години са се трансформирали в кооперативи, в сдружения, които имат изключително големи мощности за съхранение на продукцията за опаковка, за логистика, съответно за договори с големите вериги, ние не можем да успеем. Тази година е изключително показателна и се видя в Ковид кризата как европейските кооперативи, които произвеждат и съхраняват картофи, ни удариха в земята с ниските цени, с голямата партидност и с това предимство на свития пазар.

Ние не можем и не бива да хвърляме вината само и единствено на големите търговски обекти. На практика те също трябва да печелят. Те също имат нужда от сигурност. Те също имат нужда от качествена суровина, партидност и постоянство в доставките, защото и те имат работници и те дават заплати. Така че, ние сме част от една глобална система, наречена пазар, където всеки един от нас си има своето място, своята роля. Този механизъм трябва да бъде добре смазан.

Говорите за кооперативи в другите страни. Прилагате ли кооперативния принцип при Вас?

Ние сме пет човека съдружници. Така започнахме през 2001 година. Аз, брат ми и моите братовчеди. Ние сме един вид мини кооператив. Аз виждам силата. Виждам възможностите.

Къде се крие силата?

В разпределението на ангажиментите. Първо, концентрираме много по-голям финансов ресурс. Второ - има разпределение на отговорностите и ангажиментите при нас. Всичкото това в крайна сметка допринася за една много по-ползотворна дейност. На практаика това трябва да разбере и държавата. Това трябва да разберат и нашите земеделски производители и да се върви в тази посока. Защото, когато държавата застане сериозно и каже, ето ви ресурс, ето ви административните улеснения да се кооперирате, ние като започнем да се кооперираме, сами ще усетим ползите от това начинание.

Пак казвам. Няма ли коопериране, ние не можем да устоим на европейския пазар.

Г-н Джиков, като гледам Вашето стопанство, се чудя каква е съдбата на онези малките производители на картофи, които имат по декар, два, три...

Този въпрос важи с пълна сила и за тези, които имат 40-50-60 до 100 дка и са сами. Пак казвам кооперирането. Организацията на производителите и събирането в такива кооперативи трябва да е цел номер едно на политическите ръководства на МЗХГ и на държавата независимо коя партия е на власт и кой управлява държавата.

Политиците трябва да разберат едно нещо - не се ли кооперираме, държавата не направи ли условията подходящи да се кооперираме, ние рано или късно ще изпаднем от пазара на Европейския съюз като производители.

Какво точно липсва, за да се обединят дребните фермери?

Да приемем, че имаме 10 човека земеделски производители, които биха искали да се кооперират и да произвеждат домати. Съответно да направят необходимите инвестиции, за да могат да имат базата за съхранение, за логистика, за манипулация и т.н. Аз съм изчислявал, че са необходими между 6 и 9 милиона лева. Говорим да се изградят тези мощности, които ще им помогнат да присъстват на пазара и да вземат по-добрата цена. Най-важното да премахнат посредниците във веригата на доставка.

Тези 10 фермера с по 100 дка от къде ще намерят тези пари за инвестиции?

Какъв е финансовият инструмент, който трябва да бъде създаден?

Според мен, когато организациите, кооперативите кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони, би трябвало да получават 100 или поне 90% авансово стойността по проекта.

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.