Ключови елементи за опростяването на ОСП ще са дигитализацията и новият модел на приложение, ориентиран към резултати, казва евродепутатът Атидже Алиева-Вели

Много важно е да се съсредоточим върху по-малко мерки, които да бъдат прилагани правилно

 

 - Как новата ОСП ще бъде по-зелена, по-справедлива, социална и какви са инструментите за постигането на тези цели?

Тя със сигурност ще бъде по-зелена, по-социална и трябва да бъде по-справедлива. Ако сравним предишните програмни периоди и реформата от 2013 година в ОСП, сега виждаме една по-голяма отговорност за самите държави - за да бъде постигната гъвкавост, за да може ОСП освен да бъде зелена, да отговаря на нуждите на земеделците във всяка една държава. Това е един изключително важен момент, защото ние първо трябва да поставим целите си в България. Целите на европейско ниво са ясни. Те са общо 9 цели в ОСП със съответните подцели. Основният акцент са екосхемите и всички зелени инвестиции.

Тъй като отговорността на страните-членки ще е голяма, ЕК предложи наръчник за зелени мерки. Той включва както мерки за агроекология, така и мерки за поощряване и развитие на биологичното земеделие. Също така, надграждащи мерки за намаляване на употребата на пестициди и торове и разбира се - зелени инвестиции. Всичко това ние трябва да съумеем да го включим в Националния стратегически план. Освен това Стратегическият ни план трябва да поощрява развитието на земеделците и да гарантира справедливи доходи за тях.

 - На какъв етап са останалите страни в Европа по отношението на изготвянето на техните стратегически планове?

По моя информация повечето страни имат готовност до края на годината да внесат своите стратегически планове. Германия, Италия, Испания, Дания, Швеция. Общо взето почти всички страни в Европейския съюз усилено работят така, че да са готови до края на годината.

Знаете, на Съвета на министрите беше поставен въпросът дали няма да бъде удължен този срок и страните да имат възможност да предоставят плановете си през следващата година. Комисарят беше абсолютно категоричен, че сроковете остават такива, защото всъщност реформата и новите мерки трябва да могат да се прилагат в началото на 2023 година.

 - Какви трябва да бъдат нашите цели?

Ние няма как да вървим откъснати от Европа. Със сигурност трябва да имаме работещи зелени мерки, екосхеми, разбира се, подкрепени от инвестиции. Затова е важен дебатът. Да определим мерките. В сегашната програма се прилагат достатъчно мерки, които могат да бъдат причислени към екосхемите, но считам, че трябва да имаме нови и да привлечем земеделците така, че да могат да ги изпълняват. В никакъв случай мерките не трябва да бъдат сложни и в никакъв случай не трябва да утежняват земеделците, а трябва да ги поощряват и да им дават възможност за допълнителни доходи.

- Какви мерки са необходими за насърчаване на стопаните за намаляване на пестициди и торове. В парите ли е в разковничето?

Не само в парите, разбира се. Трябва да имаме отговорността, че трябва да станем по-зелени. Всички виждаме през последните години последствията от климатичните изменения. Освен финансовите стимули, трябва да следваме общите цели на Европа като наши цели. Имаме уникалната възможност ние да кажем какво искаме и от какво имаме нужда.

- В тази връзка как ще бъдат подкрепени малките и средните производители? Какви са настроенията в останалите европейски страни по отношение на таваните на директните плащания?

Знаете, има държави, които и в момента прилагат таван на плащанията. Други категорично не желаят да го правят. Трети вече се замислят дали да не го правят. Прилагането на таван е един от начините да се преразпределят плащанията към малките земеделци. Това е само една възможност за подкрепа на малките земеделци. Тук е много важно какви други мерки ще формулираме за тях, така че да имат своя път на развитието.

В никакъв случай не искам да противопоставям малки и големи. Ние трябва да направим така, че и малките, и големите да имат своето развитие, своите пазари, своите инвестиции и средствата да бъдат справедливо разпределени.

 - Друг важен приоритет на новата ОСП ще са младите хора. Как да бъдат насърчавани да влязат в сектора и да останат в него?

Младите земеделци бяха важна част от приоритетите, по които работихме по време на преговорите. 3% от бюджета ще бъде заделен за младите. Тук обаче аз виждам още нещо, което да привлече младите – това е модернизирането на земеделието, дигитализацията и въвеждането на иновациите. Млади хора са тези, които носят духа на новото и боравят с дигиталните технологии. Въвеждат иновациите. Така, че това за мен е шанс за развитие на младите. Качеството на живот между селския и градския живот трябва да се изравни. Поне да се намалят разликите.

 - Откакто действа ОСП в България дали се подобриха условията за живот в селските райони, според Вас?

Да, категорично. Бяха направени много инвестиции в подобряване условията на живот. Но работата трябва да продължи. Обхватът трябва да бъде разширен. Вече трябва да работим върху качеството на услугите. Образователни. Социални. Административни.

 - Един от приоритетите на новата ОСП ще бъде по-засилена дигитализация в земеделието. Как, според Вас, може да се случи това?

Аз смятам, че и в България се въвеждат достатъчно съвременни технологии, но имаме пропуски по отношение на цялостната дигитализация, в електронното управление в България. Освен това, земеделците трябва да придобият съответните умения. Особено по-малките земеделци. Повечето в момента нямат дигиталните умения. Трябва да ги обучим, да ги подготвим така, че наистина дигитализацията да е полезна. Считам, че това ще е основният елемент от опростяването на ОСП, защото с тези сложни правила няма как да продължим да прилагаме мерките и да въведем толкова новости в ОСП. Така че, дигитализацията и новият модел на приложение, ориентиран към резултати, ще са ключови за опростяването на ОСП.

 - Кои са грешките, които допуснахме при прилагането на ОСП досега?

Разбира се, грешките бяха доста. Част от грешките бяха отстранени. Научихме си уроците. Като че ли прави впечатление, че в началото на всеки програмен период залагаме прекалено много мерки, които след това не можем даже да стартираме. Примерите са много, както за частни инвестиции, така и за публични инвестиции. Трябва да бъдем фокусирани в по-малък брой мерки с широк обхват и наистина много точно дефиниране на отделните групи, към които са насочени тези мерки.

Ще дам пример. Дания е решила да прилага само 7 зелени мерки. Те явно покриват нуждите на земеделците им. За мен е много важно да се съсредоточим върху по-малко мерки, които да бъдат прилагани правилно.

Другото много важно са целите, които си поставяме. В началото си поставяме прекалено амбициозни цели, които впоследствие се явяват проблем при изпълнение на програмата. Тук вече целеполагането ще е много важно, защото ако имаме неизпълнение на целите повече от 20%, Комисията може да предприеме спиране на плащанията. Виждаме колко е важно точното формулиране на целите, така че да тече гладко програмата. Не можем да продължим с тези сложни изисквания към земеделците.

 - Как новата ОСП ще се отрази на нас, като потребители, като европейски граждани?

Със сигурност ОСП ще се отрази този път по по-различен начин на гражданите. Крайната цел на стратегията „От фермата до трапезата” е потребителите да консумират качествена и здравословна храна. По отношение на цените, като изключим инфлацията, която галопира в България в момента, производството трябва да бъде ориентирано спрямо търсенето на пазара. Подпомагането по линия на ОСП трябва да бъде ориентирано към продукти, които имат пазар. Така че, цените да бъдат достъпни за хората. В България трябва да работим и за повишаване на доходите на хората.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.