Без иновации и дигитализация през следващия период изобщо не можем да говорим за развитие

Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ

 

 - Г-н Костадинов, темата за новата ОСП е акцент на вашия ежегоден форум. Каква е позицията на НАЗ относно новата ОСП?

Ние по новата ОСП работим от 3 години, през които имаме срещи както на вътрешно ниво в страната с други браншови организации, така и на международно ниво във формата Три морета, Вишеградска четворка. На тези срещи сме обединили позиции по определени теми. Знаете, болната тема – това са таваните на субсидиите. Тук позицията на НАЗ е, че няма нужда от тавани. Позицията на формата Три морета, това са 11 страни, в по-голямата си част от бившия социалистически блок, е, че всяка страна сама трябва да определи дали да има таван и какъв да бъде той. На последното ни заседание страните, които се обединяваме около тази теза, бяха станали 22. Това е едно от основните неща. Сред другите важни теми е и обвързаната подкрепа. Тук държавата защитава преходната национална помощ. Имаме някакво разминаване във вижданията и тук.

 - Как се отрази ОСП реално на земеделието?

Вече изтича втори период от ОСП. След приемането ни в ЕС земеделието в България се подобри. През последния период имахме завишаване на зелените изисквания, общо, за целия ЕС. Сега, в този период, който се подготвя, имаме една свобода на действие, свобода в изготвянето на стратегическите планове. Ние активно участваме в диалога с МЗХГ, като до края на месец декември трябва да бъдат готови и трите Swot анализа, на чиято база ще се стъпи при изписването на стратегическите планове. Имаме диалог със земеделското министерство и се надявам този диалог да продължи и впоследствие да направим нещо, което е добро за всички. И за природата на България, и за земеделските производители. Трябва да се намери балансът в тази посока. Ние, като земеделски производители и работещи в тази страна, имаме добри практики, опазващи климата и природата. Така че сме ги предложили на министерството и се надявам да бъдат включени в стратегическите планове за следващия програмен период.

 - Модерната техника, която навлиза в българските агропаркове благодарение на европейските средства как подобрява конкурентоспособността на родните фермери? Намират ли все повече място иновациите в сектора?

Нашият сектор модернизира агропарковете си основно през първия програмен период. В настоящия период обаче купуваме сами техника, без програми. Единствената ни помощ е едно споразумение с Министерството на финансите, което ползваме. Но без внедряването на иновации няма напредък. Това е задължително. Всеки от нас иска да кара нещо по-ново. Защото новата техника и новите машини са по-малко енергоемки, по-екологични, по-икономични, и всичко това се отразява на производителите, и на природата. Надяваме се през следващия период и ние да се включим в схемата за подпомагане, особено за закупуването на машини. Знаем, че ще е трудно. Приоритетът спрямо някои сектори и райони в България остави всички зърнопроизводители почти без нови машини през този програмен период и без подпомагане по европейски програми.

 -  В тази връзка каква е ролята на иновациите в земеделието?

Иновациите ще изиграят решаваща роля през следващия програмен период. За нас е важно да се изгради една система, една дигитализирана карта на цялата страна. Само за пример ще ви дам - нашите почвени проби са от 1962 година. Нямаме почвени карти. Абсолютно всичко трябва да се дигитализира, да се направи в електронен вариант и да се ползва по предназначение от всички производители. Защото когато имаш базата, основата, ти може да надграждаш. В същото време в новия програмен период по отношение на това ще имаме и междинни периоди, за които ще трябва да докажем, че сме постигнали определени резултати. Така че ние сега нямаме основата и базата, а всичко това трябва да стъпи на дигитализацията. Давам за пример прецизното земеделие, прецизното торене, прецизно пръскане. Така че без иновации, за дигитализацията през следващия период изобщо не можем да говорим. Който желае да се развива и да бъде конкурентоспособен, той трябва да ги развива тези неща!

 -  Ролята на директните плащания за развитието на зърнопроизводството?

Това е една помощ. През всички години на прехода зърнопроизводството и цялото селско стопанство тръгна в голямата си част почти от нулата. Основите поставиха тези, които преди са били кооперации, след това арендатори, предприемачи, първо поколение, второ поколение, имаше приемственост от синове, дъщери, сега - от внуците. Интересът по отношение на това е голям в някои райони, защото имаше субсидии. В други райони отсяването стана на базата на конкуренцията, пазара и стабилността на самите фирми. В момента България е на 12-то място в света по износ на зърно. Това не се постига само със субсидия, а се постига с труд и много работа в определена насока. Знаете, че нас реално ни отся пазарът. Защото ако говорим за подпомагане, целта на подпомагането е реално да бъдем конкурентоспособни на целия европейски пазар. Ако видим ставките, които получават другите, ще видим, че ние сме на едно от предпоследните нива като подпомагане. А в същото време износът ни на зърно изпреварва много европейски земеделски страни. Винаги има нужда от тази помощ и тя е основната помощ за зърнопроизводството.

 - Какви политики според Вас трябва да бъдат заложени в новата ОСП, за да се повишава тази конкурентоспособност?

В момента виждате, че в новата ОСП има амбиция за позеленяване, на екологизиране. Ние тук трябва да намерим баланса. Така или иначе, в този свят и в тази природа живеем ние. Но от друга страна, не можем да загърбим всичко и да се върнем към времето, когато няма машини и се произвежда примитивно. Аз, като производител, го казвам - трябва да намерим баланс в производството и самите хора трябва да осъзнаят това, че да произвеждаш екологосъобразно и да опазваш природата и климата, това е един резерв за бъдещите поколения.

 

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар