Колкото повече информация даваме, толкова повече възможности се разкриват

Доц. д-р Александър Давчев, ВУАРР – Пловдив

 

- Г-н Давчев, като един от лекторите на информационната среща за младите фермери, организирана от ВУАРР и АГРО ТВ, споделете по какъв начин дигитализацията може да ни направи по-конкурентни у нас и на европейския пазар?

Искаме или не, всичко, което се случва вече днес, се случва онлайн. И ако не се съобразим с това нещо, ние ще изостанем много спрямо нашите приятели от развитите европейски държави, които отдавна практикуват такъв начин, както на производство, така и на пласмент на готовата продукция. Така че, ако искаме да говорим за реално бъдеще на българското земеделие, то трябва да хвърлим поглед върху новите технологии. Защото няма как да минем без тях. Времето толкова бързо носи своите натрупвания, че ние не само трябва да се съобразим с това, но и да изпреварваме процесите, ако искаме да говорим за конкурентно селско стопанство.

 - Къде се намираме спрямо другите европейски държави в това отношение?

За съжаление, истината е, че съществуват много добри практики, нещата в Западна Европа са доста по-добре канализирани и отработени и доста по-общо приемливи. Докато у нас това е все още малко непозната територия. Особено за по-възрастното поколение, което отрича тези модели и на практика хората няма как да се възползват от тези възможности, които напредъкът на технологиите създават. Да, младите фермери са напредничави хора, хора, които добре разбират същината на проблема, но така или иначе те са част от цялото. И акцентът, според мен, трябва да бъде поставен върху една друга целева група, към която да подходим с повече внимание, за да може те да осъзнаят, че това е нещо полезно, което да носи нужните приходи.

 - Информационната среща, организирана от АГРО ТВ и ВУАРР, в която участвахте като лектор, беше една крачка в тази посока - младите хора да се информират за възможностите. Каква е следващата стъпка, с която да се възползваме максимално от ОСП?

Колкото повече информация даваме, толкова повече възможности се разкриват. Самите земеделци, знаейки своите проблеми, същината на дейността си, знаят къде биха могли да използват точно целевите мерки, заложени там и да получат финансова подкрепа. Но ако не са информирани, това няма как да се случи.

 - Младите хора, студентите, към днешна дата интересуват ли се, до каква степен са задълбочени върху темата. До каква степен виждат своето бъдеще в сектора?

Аз съм оптимист. Ако разгледаме теоретичната постановка, там съвсем ясно можем да направим извод, че земеделието е силно печеливш сектор. И тъй както е трудно да изкопаеш дупка в морето, защото празно място не остава, така според мен, рано или късно, младите българи ще се върнат на село. Убеден съм в това нещо, защото тези процеси са започнали. И те не просто успешно ще се реализират в това поприще, а ще задминат голяма част от хората, които вадят препитанието си в града. Защото там има все пак някакви лимити. А на село лимитите си ги поставяме ние самите. Колкото по-усърдни сме, толкова повече печелим.

 - Какво бихте казали на един ваш студент, ако той има интерес, но няма никакви ресурси? Как ще го насърчите?

Ако човек не носи сам в себе си личностната мотивация, много трудно някой отстрани може да го мотивира. Но по принцип - по метода проба-грешка, от опит глава не боли, от това, което виждат около себе си – като тези младежи, които пламенно обясняваха - „ Да бе, наистина става! Ето вижте, ние сме тук пред вас, хора като вас... И ние успяхме!“ Това е най-големият мотив за тях. Аз като теоретик, далеч от земята, колкото и да ги мотивирам, няма да свърша толкова, колкото тези млади хора, които взеха думата по време на информационната среща.

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар