Минка Андреева, предприемач: Без евросредства нямаше да направя фабрика за производство на хумус

Минка Андреева

Минка Андреева

 

Г-жо Андреева, по какъв начин евросредствата успяха да подпомогнат бизнеса Ви, в каква посока си позволихте да инвестирате?

Европейските средства много ми помогнаха и съм благодарна, че сме в ЕС. Без тези средства аз нямаше да направя тази фабрика, която е по всички стандарти за качество. Имам защитен IFS сертификат и как можех да постигна това, освен с огромни кредити. Не, че не е имало, но ги изплатих сравнително бързо. Това е първата фабрика за преработка на нахут в България. Стартирах предприятието от нулата, от тръните, от голото поле. Това беше едно общинско място в с. Горна Росица, където се изхвърляха отпадъци, разчистихме площадката и започнахме този велик проект, където и аз не вярвах, че ще стане такова красиво предприятие.

Как Ви дойде идеята да произвеждате точно хумус?

Аз разбрах за хумуса, когато отидох да живея в Израел, преди това не съм знаела за него. Те на масата си без хумус не сядат и аз реших да експериментирам в България. Това беше голям риск да произвеждам нещо, което не се знае в нашата държава. Не бях сигурна този вкус дали ще бъде одобрен. Зад този риск, освен моята воля, стоят и европейски средства.

 На каква стойност беше инвестицията?

Инвестицията е за 2 млн. 400 хил. лв., близо половината е субсидията. Средствата бяха вложени в закупуване на земя, строително-монтажни дейности и закупуване на машини. Проектът беше по Мярка 123 от ПРСР, дори аз си позволих да включа и специализираните превозни средства. Сега имам три хладилни автомобила, закупени чрез програмата.

 

По какъв начин евросредствата подпомагат конкурентоспособността на българската преработвателна индустрия?

Те много помагат и който го разбере и по-рано започне да върви в тази посока, ще е добре. Но трябва да се чете и да знаят хората, че всички точки, запетаи трябва да се спазват. Има едни правила и те трябва да се съблюдават. При мен, например, всичките ми протоколи бяха без забележки.

По какъв начин предприятието облагородява бизнес климата в региона?

Колективът не е много голям. Всички знаем, че няма в момента качествена работна ръка. Да, има безработни, но те са безотговорни и всеки им е виновен за нещо. При мен са си тези работници, с които съм започнала. Сега съм кандидатствала за двама души от Казахстан и двама от Виетнам. Не са се свършили българите, свършиха се читавите. Условието ми е, ако са мързеливи - отиват си. Заплащането не е ниско. В момента съм закупила две сгради, за да живеят добре, да им е комфортно, а да видим те какъв дан ще дадат. Това предприятие подпомага много икономиката. 70% от продукцията е за износ.

Как постигате конкурентоспособност?

Много простичко се постига. Когато направиш един продукт, който да е натурален, когато следиш качеството, ама до перфекционизъм, това е пътят. Качествен продукт се произвежда с много любов и отговорност. За направата на продукта ни са необходими нахут, тахан от сусам, зехтин и лимонов сок. Сусамът доставям от чужбина, работя с проверени доставчици. Спомням си в началото, когато търсех пазар, не знаеха какво е хумус, бяха предпазливи. Единствено от една голяма търговска верига ми повярваха, после всички тръгнаха и ме намериха. Изнасям за Румъния, общо за 7 държави в ЕС и трети страни. Наскоро сключихме договор с македонци. Как пробихме на външния пазар ли? Изложенията помагат страшно много, Агенцията за малки и средни предприятия също помага. Но най-голямата помощ е качеството на продукта и да го надграждаш, да обновяваш, да се приспособяваш към пазара. Здравословно хранене, киноа, куркума, лимец и т.н. - четеш, виждаш качествата, смесваш с хумуса, пробваш и това е. Интересувам се кое е полезно. И когато на теб ти хареса този продукт и си спазил здравословните правила, няма начин да не хареса на клиентите. Днес произвеждаме повече от 12 продукта. Взехме масала - индийска подправка, това са 16 билки, но я внасяме от Турция, пробвахме и се получи нещо великолепно. За Литва, Латвия и Естония много върви тази специфична лютивина, също и хумусът с киноа и лимец.

Какво отношение имат евросредствата към сегашните Ви бизнес намерения?

Парите, които бях теглила от банка, ги изплатих за 5 години и 7 месеца. След това акумулираните средства ги реинвестирах, а сега строя ново предприятие. Знаете ли, купувам печена чушка, патладжан и всеки път качеството е различно и по тази причина реших да изградя мощности за печене на зеленчуците, а после да ги консервирам. Есента другата година по това време, дай Боже, да започне да работи. Предполагам, че в новото предприятие ще работят още около двадесетина души, а сезонно - поне 50-60 човека.

По какъв начин се разви земеделието ни, преработвателната индустрия, след влизането ни в ЕС?

Ефектът е страшно голям, няма място да се колебаем. Едно време се работеше с много документация, ако става дума за износ. Сега с един сертификат и стоката пътува. Кога е било това, някой мечтал ли е. Кога съм мислила аз, че ще продавам на онези прибалтийски страни нещо, което се прави в с. Горна Росица. И получаваме благодарствени имейли, че им е много вкусно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар