Младите земеделци са проводник на иновативното мислене, казва потомствената фермерка
Радина Маринчева е на 35 години от град Средец. Със земеделие се занимава от 2008 година. Стопанството обработва около 5 хиляди декара основно със зърнени и етеричномаслени култури, като идеята е в новия програмен период да разширят дейността с преработка.
Радина, как се запалихте по земеделието и има ли приемственост в това Ваше начинание?
Аз винаги съм била свързана със земята. Още като мъничка баща ми ме водеше по полетата. Берях ягоди с бабите. Виждах какво представлява производството, защото се занимаваше с трайни насаждения по онова време. Може би от там се възроди тази любов към земята. Когато трябваше да кандидатствам, реших че, земеделието е моето нещо и кандидатствах аграрна икономика. Във втори курс реших, че започвам с малко земеделие, за да мога да прилагам на практика това, което учим в университета и така с времето се развихме до ден-днешен.
Не се ли двоумяхте дали да не се занимавате с нещо друго?
Аз винаги съм се занимавала с маркетинг още от ученическите ми години и моята майка смяташе, че там ми е силата или нещо свързано със счетоводство. Татко подкрепя всяко мое решение, за което съм му изключително благодарна. Имах щастието да ми преподават страхотни преподаватели и ми дадоха възможност да работя по предприсъединителни фондове и програми. Участвала съм в начина на изработка, обученията по тях, как се пишат проекти, което също ми даде тласък напред.
Аз имам това щастие моят баща да ме подкрепя всеки ден и да ми посочва положителните неща, които правя и грешките, които съм допуснала. Научи ме, че всяко нещо си има срок. Трябва да се спазва задължително. Научи ме, че всеки ден трябва да бъда на нивата и да наблюдавам, да видя къде има проблем.
Как надграждате семейния бизнес?
Ние постигаме добри добиви. Да си земеделец е проста работа, но не е за прости хора, защото да обработваш земята и да прилагаш точно агротехническите мероприятия в точното време се изисква много интелект. Трябва да познаваш както почвите, така и културите. Трябва да познаваш всички болести, неприятели. Какво му трябва на растението. Трябва да го наблюдаваш всеки ден, за да разбереш какво му е необходимо, в кое време да му го предоставиш и тогава вече се получава добрата продукция.
Европа иска намаляване употребата на торове и пестициди. Вашето стопанство ще се справи ли?
Като цяло, аз не съм привърженик на прекомерното торене и пръскането с пестициди. Наблюдаваме неприятелите и болестите и се стремим предварително, ако е възможно, първо да третираме с биологични продукти и след това вече да внасяме хербицидите и фунгицидите.
А как се грижите за плодородието на почвата?
По отношение на почвеното плодородие оставяме растителните остатъци на полето. Както знаем, остатъците от слънчоглед запасяват почвата с калий и това ни дава възможност да не внасяме калиеви торове. Използваме оборски тор и биологични торове, които са на основата на растителни остатъци и на водорасли. Всяка година правим почвени проби, което е изключително важно, за да можем да прогнозираме какви елементи и в какво количество им е необходимо на растенията, а през вегетационния период правим и листни проби.
Какво е необходимо младите хора да припознаят земеделието като техния бизнес?
Младите земеделци са проводник на иновативното мислене. Но за мое огромно съжаление, една голяма част от хората, които искат да станат земеделци, нямат необходимите знания и умения. На тях им трябва подкрепителен ресурс, за да видят новото, да знаят какво трябва да правят, за да стигнат до тази иновативна технология.
Комфортно място ли е агробизнесът за една жена?
Да, за мен е комфортно място, въпреки че да си призная от време на време жените са подценявани в агробизнеса.
В земеделието трябва да управляваш работници, които в повечето случаи са мъже и е много трудно да бъдеш фактор пред силовия пол, за съжаление все още в България се приема, че жената е слаба, трудно управлява, че не разбира много неща. В същото време ние не отстъпваме по никакъв начин на мъжете.
Мъжете от началото трудно се доверяват на това дали жената е взела правилните решения, но с времето все повече от работниците и от колегите виждат, че ние не сме по-малко ценни и че можем да взимаме правилните решения на база нашия опит, на нашите знания, така че в момента нямам проблем с доверието.
Съжалявате ли за обстоятелствата, които Ви доведоха в земеделието?
Не съжалявам, че съм се обвързала със земеделието и че днес работя тази работа. Тя ми носи много емоция, много ме обогатява, така че всяка една жена, която се чуди дали да започне, или да не започне работа в земеделския сектор, моля Ви - стартирайте.
Кое е най-ценното, на което Ви научи агробизнесът?
Всеки ден учиш нещо ново, но това, което всеки от нас трябва да знае е, че нивата е жив организъм. Всяка една нива има различни нужди, ние много добре трябва да познаваме растенията, неприятелите, болестите в кой момент от какво има нужда тази почва и съответното растение, за да можем да му го дадем навреме. Да бъдем адекватни и да получаваме добри резултати.
Кое Ваше качество Ви помогна да сте успешен земеделец?
Може би упоритостта и иновативността. Всеки ден е борба. Трябва да бъдеш много адаптивен и да намираш нови начини, за да подобриш резултатите.
В какво вярвате?
В миналото България е била топ производител и износител на земеделска продукция и силно се надявам, че всички ще станем интелигентни земеделци и ще си върнем онези пазари, които сме загубили през последните години поради една или друга причина.
