Ако шапът стигне до големите животновъдни ферми, ситуацията би била притеснителна

Снимка:

Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите

- Застрашени ли са от фалит една четвърт от фирмите за месопреработка заради шапа в село Кости? Вече има потвърдени проби за шап и в друго село в Бургаско – Резово.

 - Една четвърт от месопреработвателните фирми се намират в седемте области, които бяха затворени за търговия с месни продукти заради шапа. Става дума за 92 месопреработвателни фирми, които на практика са една четвърт всички у нас. Между тях има и по-големи, има и много малки. Обикновено фирмите имат договори с големите търговски вериги и не търгуват само в своята област или само в тези седем области. А централните складове на големите търговски вериги не са в нито една от тези области, а извън тях – основно в Пловдив и в София. Така на фирмите им се спира доставката до складовете, което води до сериозни финансови поражения от пропуснати продажби.

Доколкото съм запознат, животните в село Резово са за лична консумация на местното население. Животните там не е са бизнес количество, каквото в големите ферми, намиращи се доста далече, извън 10-километровата зона, която първо се проверява, когато има огнище.

Ако стигнем до хипотезата за шап в големите животновъдни ферми, които пак повтарям, са много далече от тези зона, тогава вече ще стане страшно.

Трябва да имаме предвид, че български ветеринари през 2001 г. бяха избрани от Англия за борба с шапа. Страната претъпя 10 млрд. паунда загуби от избиването на животни поради огромен брой шапни огнища, където не е имало шап много години.

- И все пак, не се ли притеснявате, че шапът може да се разпространи, което веднага ще засегне вашия бранш?

-Няма как да не се притесняваме. Но така, както е безполезно да не се притесняваме, така е безполезно и да хиперболизираме един проблем, който е прекалено локализиран и който е прекалено минимален. Говоря за баланс на оценка, за адекватност на оценката, на тревогите. Взети са прекомерни мерки. В Главна дирекция „САНКО” на Европейската комисия е изпратен доклад, че в 10-километровата зона около село Кости всички проби са отрицателни. Докладът е подписан от д-р Бойков и е на английски език. Главна дирекция „САНКО” го изпраща веднага в Европейската асоциация на търговците на живи животни за месо, които много внимателно следят всички ветеринарни проблеми в целия свят, и нашата асоциация, която членува в тази организация, получи доклада на д-р Бойков на английски език. Там коментарът на колегите от Брюксел е, че ние нямаме толкова голям проблем с шапа.

- Украйна и Молдова обаче наложиха известни забрани, как ще ги коментирате?

- Тази забрана е неоснователна. Тя е некомпетентна.

- Какво е съотношението на българското месо спрямо чуждото за производство на колбаси?

- Ако днес заколим всички съществуващи животни в България, пак ще има недостиг на четири вида месо. За месопреработвателите месото е много широко понятие, то се дели на много видове. Има четири вида месо, които никога няма да стигат и винаги страната ни ще внася. Това се е правило и по времето на социализма, когато България е имала изключително развито животновъдство и земеделие, което е било приоритетна държавна политика. Това е месо от свински джолан, свински черен дроб, обрезки (които някои смятат, че са нещо лошо и не знаят какво е обрезка, а те се оформят от деликатесни меса – шоу, филе, врат, т.е. най-качественото месо за колбаси) и четвъртото е сланина. Сега при свободен европейски пазар, говорим за свободно движение на хора, стоки и капитали.

Не съм в състояние да ви кажа какво точно е съотношението. По-скоро трябва да погледнем какво сочи националната статистика, доколкото можем да приеме, че тези данни са достоверни.

Но искам да кажа, че шапът не е заболяване, което би застрашило здравето на човека. Той не се предава от животно на човек, както е антраксът, трихинелозата и редица други заболявания. Но той изключително опасно заболяване за животните. Това е тежко икономическо заболяване, защото животните умират от него. Затова цялата борба в момента е за неразпространение на вируса, за да се предпазят животните, а не хората. Затова седемте района са локализирани и влизането и излизането от тях става чрез дезинфекция, за да не се разпространява вируса. Няма нищо кой знае колко сложно и толкова тревожно. Но очевидно поради неразбиране на темата – е много атрактивно.

- Представители на вашата асоциация смятат, че месопреработвателните фирми няма да получат обезщетения. Вие какво мислите, такива ли са настроенията?

- Различни са настроенията. Министърът обеща, че ще бъде направено всичко, за да бъдат обезщетени. И това обещание не може да виси във въздуха. Това няма да стане тези дни, толкова бързо. Очевидно всички фирми трябва да си представят убедителни документи за пропуснатите ползи, което се доказва с договори, с история на продажбите и с точни анализи на загубите. Безспорни са загубите на фирмите, на които им е блокирана работата. Фирмите можеха да продават продукцията си само в локализираните области. Почти всички фирми от регионите с ограничения работеха на 4-часов работен ден. Така, че за дните, в които са били блокирани, те трябва да си представят надлежните разчети. След това трябва да им бъде направен одит, да се установи каква е сумата и чак тогава ще стане ясно дали ще им се плати, дали не. За момента има само хипотези – всякакви.

- Стана ясно, че част от телената ограда на границата ни с Турция липсва и така заразените животни влизат у нас безпрепятствено. Ще настоявате ли пред държавните институции за нейното възстановяване, понеже в крайна сметка проблемът рефлектира и върху вашия бизнес като производители?

- България е част от Европейския съюз и има ангажименти за опазване на границата на Европейския съюз. Мисля, че не се налага никой да лобира, понеже държавните институции сами ще направят това. те отговарят пред Европейския съюз за тази сигурност на границата.

- Животните от селата в Бургаско използват ли се в крайна сметка за суровина за месни колбаси?

- Няма да се изненадам, ако се окаже, че от тези бургаски села – Кости и Резово нито едно животно не е отишло в кланиците, които добиват месо у нас. Или ако е имало такива случай, то той е бил много отдавна.

- На територията на Бургаска област има два свинекомплекса, за тях опасност няма ли?

- Да, има два свинекомплекса, но те са разположени много далече от Кости. Единият е в Ахелой. Той е на Румен Караманов и е много малък, бутиков. А другият свинекомплекс е на „Бони холдинг” и е в село до Карнобат. Няма сериозен животновъд у нас, който няма да вземе всички мерки за биосигурност. Аз не мога да си го представя по друг начин.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар