Пазар за месо в ЕС има, квотите за мляко трябва да отпаднат

Проф. д-р Костадин Желев, изпълнителен директор на, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството

- Проф. Желев, какво ново през тази година в областта на животновъдството?

- Много са формите и начините, както и търсените пътища за развитие на животновъдството, а един от тях е организирането на изложби и изложения. Животновъдството имаше една много тежка година, но интересът към изложенията не спира. И в Плевен се оказа, че особено в областта на овцевъдството желанието е да се покажат максимален брой породи овце, отглеждани в Плевенския регион и съседните му.

Всяка година ние се стремим да повишаваме равнището на такива форуми. Въпросът, който традиционно стои пред нас, е свързан с анализ на това накъде върви секторът, има ли подобрение в областта на селекцията и то главно в посока на повишаването на продуктивността. Въпреки тежката зима за българското животновъдство, оказа се, че за първото тримесечие на тази година млечността в страната е по-висока спрямо 2007 година.

- Говорите за млечното говедовъдство. Какво е състоянието му?

- Първо ще кажа, че в глобален мащаб все повече нараства търсенето на животински продукти. Един пример - всяка година в САЩ намаляваха броя на млечните крави и увеличаваха месодайните крави. За една година сега, обаче, увеличението на броя на млечните крави е с 200 000 - има търсене.

Що се отнася до ЕС, струва ми се, че изостава в някои отношения като например решението за квотен принцип. Млечните и месните продукти са много голяма ниша и не може при това положение да има квоти - това е за задържане на развитието. Добре е, че Европа се съгласи с 2% да се увеличава ежегодно до 2015 година квотата за мляко. По мое мнение, обаче, ЕС няма да издържи да има квоти за краве мляко.
У нас до 2013 година ще намалее броят на кравите - предвижда се в Стратегията за развитие на животновъъдството 2008 - 2013 година да останат около 246 000 млечни крави от сегашните 360 000 крави. Ако това стане, се предвижда и всяка година да се отглеждат и 50 000 крави без доене за облекчаване на социалния проблем, главно в планинските и полупланинските райони.
На изложението в Плевен от млечното говедовъдство ще представим българските породи - Черношарено, Българско кафяво, Симентал и Монбелиард. За този регион най-характерната порода е Симентал, но за съжаление популацията на тази порода продължава да намалява. Черношареното говедо заема в структурата около 70%.

- Плевенският край е овцевъден.

- Така е. Има голямо биологично разнообразие и това ще се види - ще покажем 9 породи. В Плевен ще представим и новата порода за мляко Асаф - тя е създадена в Израел след кръстосването на световноизвестните млечни породи израелско Аваси и Източно фризийска. Това са две породи, които ще продължават да влияят в развитието на овцевъдството като кръстоски в България - по-голямата популация от овце в страната е именно от синтетичната популация за мляко.

- Търси ли се агнешкото месо в Европа?

- 40% само ЕС се самозадоволява с агнешко месо, което означава, че има отворена ниша за 60%. Тоест, България има реални ресурси да намери пазари в ЕС - както за месото, така и за овчето сирене, което винаги е било атрактивна стока на външните пазари.

За съжаление, имаме сведения за сериозен дъмпинг от страна на Румъния - предлагат по-евтини агнета и така държат ниски и нашите цени. Две големи фирми-империи работят по този начин, което не е добре за българските производители. Агнешкото месо трябва да се продава скъпо, а в България цената се повишава само по Гергьовден.

- Колко трябва да струва агнешкото?

- Цената за живо тегло на агнетата не трябва да е под 5.50 лева за килограм, а преди Коледа, Великден и Герьовден да е още по-висока. Сега се търгува на 3.50-4 лв./кг живо тегло. Което означава, че месото трябва да е с цена 11-12 лева с оглед на около 50% рандеман.

- В предварителния разговор стана въпрос, че има проблеми и в коневъдството.

- Много са сериозни проблемите - и трите породи български коне са застрашени от изчезване. По-добро е положението с Източно-българския кон - около 150-200 кобили имаме от тази порода. След него е Дунавския кон, при който кобилите са под 100 за страната, а от Плевенския кон имаме 40 кобили, което е под критичния минимум, който е около 100. Агенцията се опитва да направи възможното - продължаваме да замразяваме семенен материал - от 2005 година замразяваме материал от жребци и от кочове.

- Няма ли възможност за дофинансиране към Националния генофонд, за да се подпомогнат фермерите?

- Всички тези коне се субсидират по линия на Националния генофонд и това финансиране ще продължи от правителството 10 години. Четирите породи коне - Източно-български, Плевенски, Дунавски и Каракачански са включени и Програмата за развитие на селските райони - фермерите могат да получават субсидии и от европейските фондове. Има списък на породите, които ще бъдат субсидирани от еврофондове. Веднага трябва да кажа, че застрашените породи, които получат финансиране от еврофондовете, няма да имат национални субсидии. Сега вече работи мярка 214 за агроекология и в нея конкретно е посочено кога за коя порода стартира финансирането. Кандидатстването тече до 15 май.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар