Биопчеларството е по-трудоемко и като краен резултат продуктът от неговото практикуване е по-скъп

Димо Димов - председател на „Сдружението за биологично пчеларство” и кооперацията „Балкан биомед”

- Защо решихте да се занимавате с биологично пчеларство?

- От 2000 г. започнах да прилагам изискванията за биологично пчеларство. Идеята дойде от контактите ми с други пчелари извън България и, разбира се, от различни информационни източници. През лятото на 2000 г. с група приятели посетихме Унгария, включително и кооперация, чиято дейност беше именно биопчеларството.

Пчелинът ми се намира в Еленския Балкан. Сертифициран е като биопчелин от 2006 г. Сега работя с близо 200 кошера. В семейството ми има фамилна традиция и винаги е имало кошери и мед. Просто в последните години броят им се увеличи и предлагането на мед и другите пчелни продукти навлезе в по-професионална сфера.

- Каква е процедурата, за да стигне до биологично производство?

- Сертифицирането премина през куп перипетии.

Първоначално не съществуваше нормативна база, а когато тя се появи, нямаше действаща сертифицираща фирма у нас, а когато и това стана, нормативните документи се промениха отново и т.н. Междувременно бяха разработени ветеринарномедицински продукти (ВМП) за био пчелини. Създаде се известна практика в отглеждането на такива пчелни семейства.

- Колко са пчеларите у нас, които се занимават с биологично пчеларство?

- Сега имаме около 30-ина пчелари в различна фаза на конверсия. Една част от нашите членове имат и краен сертификат. Няколко от нас реализират пчелните си продукти чрез директни продажби, като при това изпълняват всички изисквания по етикетирането и разфасоването на меда. Участваме всяка година в „Празника на биологичното земеделие”, организиран от МЗХ.

- Защо разходите за биологичното пчеларство са по-високи?

- Биологичното пчеларство е философия и иска пълно себеотдаване и приемане безрезервно на изискванията. То е пчеларството на нашите деди – в райони с дива медоносна растителност, без подхранване с изкуствени подсладители и без употреба на ВМП, синтезирани по изкуствен път. Затова подобно пчеларство е по-трудоемко и като краен резултат продуктът от неговото практикуване е по-скъп.

- Как се гарантира качеството на продуктите, произведени по екологичен способ?

- Гаранциите за екологична чистота се крият в това, че превантивно се вземат мерки да няма замърсяване и вредности в продуктите. С това се ангажира и пчеларят, и контролиращият го орган. Трябва да се знае, че ние заплащаме труда на контролния орган (за 50 кошера – около 450–500 лв. годишно). При конвенционалните пчелни продукти практиката е да се контролира вече произведения продукт, при това по определени показатели. В общия случай тогава вече е късно да се подобри неговото качество. Философията на биологичното производство не е български патент. Тя се реализира в развитите страни и предполага висок морал, висок контрол и високи цени на продукта. Така ще е и в България. Има вече индикации, че българският пазар се променя и се насочва към търсене на качеството. При това положение коментарът за цената отива на втори план, защото всеки би искал да консумира качествени храни.

- Как се обозначава екологично чистата продукция и има ли опасност да се пласира стока, която не отговаря на изискванията за биологичен мед?

- Обозначаването на биологичната пчелна продукция става по два начина:

♦ Като се използва националното лого – калинка на зелен лист плюс обозначението на кодовото наименование на сертифициращия орган.

♦ Като се използва европейското лого – житен клас на зелен фон и надпис биологично земеделие на съответния език. Отново се изисква да бъде изписан кодът на сертифициращата фирма.

Останалите атрибути на етикета са според Закона за храните.

Всички биологични пчелни продукти могат да носят този знак. Нещо повече – и други продукти, които съдържат по-малко от 5% небиологични съставки, също може да бъдат обозначавани с характерното лого. Например „мед с канела” (тя е до 2% от съдържанието на продукта).

- Необходимо ли е биологичното пчеларство да бъде подпомагано по преференциална схема?

- Засега подпомагането на биопчеларите у нас става само по една – агроекологична мярка. За тази цел е необходимо те да имат договор със сертифицираща фирма от предходната година, а сумата е по 11,50 евро на пчелно семейство.

- Бихте ли коментирали, ако имате информация, какво е производството на биологично чисти пчелни продукти в други страни или в световен мащаб?

- В Европейския съюз до 30% от консумираните храни са био. Производството на био мед в тях е слабо – внася се предимно от трети страни. Българските пчелари могат да се намесят активно в тази пазарна ниша. Цените са атрактивни, но се иска много работа. Още по-високи са цените на биопрашец, пчелно биомлечице и биопрополис – в пъти!!!

- Имате ли данни за централизирано подпомагане на подобно производство в други държави?

- Това производство почти никъде не се субсидира по преки схеми, но търсенето и гарантирания пазар са достатъчен стимул. Основното изискване е да има по-крупно, кооперирано, производство. Точно тук е основната слабост на българските пчелари – ярки индивидуалности с малко производство и недоверие към общата дейност. Така трудно се завоюва пазар! Особено в капризната Европа.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар