Медът е много добра износна листа и можем още да увеличим пчелните семейства

Снимка:

Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари

- Колко са пчелните семейства, загинали през последните две години?

- Около 150-200 хил. броя са, ще видим и за тази година колко ще бъдат, тя ще е третата. Смятам, че около 20% от семействата в България са загинали при общо около 600 хил. броя.

- А как си обяснявате това, че като цяло намаляват пчелните семейства в страната – заради измиране ли е, или просто се отказват стопаните?

- Тази пролет установяваме, че пчелите масово загиват поради една болест, наречена нозематоза. Има няколко основни заболявания – едното е американски гнилец, другото е паразитната болест вароа, причинявана от кърлеж. И третото е смъртоносната нозематоза – това са спори на ноземи, които разрушават епителните клетки в отделителната система на пчелите. Тази пролет, която беше влажна и мека, доведе до много широко разпространение на болестта. Тя е заразна и често се разпространява от пчелите майки, които пчеларите купуват от развъдните станции и разменят помежду си. Така се стига до, бих казал, епидемия от нозематоза.

- Тя лекува ли се?

- Да, но за съжаление с антибиотици, а те са забранени в пчеларството в ЕС. Парадоксално е, че в месото, млякото, млечните продукти може да има антибиотици, но в меда не, въпреки че той има консервиращи свойства – той е изключителен консервант и всякакви бактерии, попаднали в него, се убиват от концентрацията на естествени захари в меда. Но от влизането на България в ЕС вече пет години имаме забрана за използването на антибиотици. Преди това практиката ни показа, че когато ги прилагаме, пчелите са здрави, жизнени, работят нормално. Затова често си мислим, че тази пълна забрана трябва да се преразгледа за развъдните станции. Но за пчелините кошерите, които са предназначени за производство на мед – там естествено, че не може да се използват антибиотиците, защото остават в меда.

Положението ни е трудно, пчелите ни са атакувани от всички страни – от една страна, в земеделието се разрешава използването на опасни пестициди, опасни фунгициди, инсектициди – изобщо цялата химия, която е впрегната да защити посевите, за да има зърно. Същевременно се иска пчелите да опрашват, за да бъдат добивите по-големи, но с тази химия те биват убивани и става параграф 22. Не зная къде е изходът, защото всички имат интереси – производителите на зърно, които имат договори и трябва да ги изпълняват, огромните концерни за химикали, търговците на препарати, и в края на веригата са пчелите, от които се иска мед. Връзката между всичко това е опрашителната дейност на пчелите, а тя се прекъсва и всички губят - земеделците, защото спадат добивите, губим ние, пчеларите, губи и държавата като цяло - доходът от търговия с пчелни продукти се оценява между 50 млн. и 100 млн. долара годишно, а опрашителната дейност – от порядъка на 2-3 млн. долара.

- Колко е годишното производсто на мед в България?

- Това е доста разтегливо понятие. В зависимост дали годината е добра варира в широки граници, между 6 и 12 хил. тона. В най-добрите години сме имали около 12 хил. тона, което е малък процент от световното производство. Затова не можем да се намесим на световния пазар, а само от страна на качеството. И тъй като наистина нашият мед е изключително качествен, се използва за подобрител на меда от други държави – китайски, аржентински, мексикански, американски и т.н. Това се дължи най-вече на природните дадености на България, тук има голямо разнообразие от билки и цветя.

- Наистина ли се изкупува български мед от гръцки предприемачи, които после го преопаковат и го представят за гръцки?

- Да, последните години гърците масово купуват мед. Даже това е добре за пчеларите, защото те го купуват на по-приемливи цени. Ако българските прекупвачи го вземат на 3.50 – 4.50 лв. за килограм, гръцките го вземат на 5 – 5.50 лв.

- А защо се получава такава голяма разлика между цена на едро и цена на дребно – няма ли начин пчеларите да се обединят и да започнат да продават директно, без прекупвачи?

- Ние, пчеларите, организирани в неправителствени организации, не можем да въздействаме на  изкупватели и преработватели на пчелния мед, за да повишат цените на едро. Но може наистина да се обединим и сами да си изкупуваме и да реализираме меда. За търговската мрежа и особено за износ се изисква медът да е унифициран, дори да е взет от различни пчелини, което е работа на преработвателите. Отделно ние, пчеларите, нямаме такива финансови възможности да изкупуваме, много е трудно. И затова имаме интерес да си продадем меда, да го реализираме, за да имаме средства за следващата година. Но, пак казвам, ако това е по силите ни за създаване на такава организация, бихме го направили.

Дотогава няма сила, която да промени ценовата листа на търговците на едро, това може да се случи или с появата на нов голям играч, или с намеса на държавата, например да изкупува мед за държавния резерв. Или пък да се появи външен търговец – ето, наскоро се обадиха от Катар, че проявяват интерес, нашият мед е намерил там много добър прием.

- Колко е миналогодишният добив на мед в България?

- Малко под 10 хил. тона е, но около 70-75% от производството се реализира навън. Миналата година износът е бил 10 хил. тона, те не са само от годишното производство, а са и от натрупвания от предишни години. Друга част се използва за вътрешно потребление, за хранително-вкусовата промишленост. Медът е много добра износна листа и можем още да увеличим пчелните семейства – в страната имаме възможности като площ и като условия да се отглеждат около 1-1.2 млн. семейства.

- Тоест сега сме на по-малко от половината си капацитет?

- Да, и те намаляват драстично. Искаме да спрем това намаляване на бройките и да започне растеж. Защото това се отразява на всички.

- По какъв начин държавата подпомага пчеларството освен субсидиите за биологичните пчелари?

- На биологичните пчелари им дават по 17.5-18 евро на пчелно семейство, т.е. на кошер за година. А иначе по никакъв друг начин освен тригодишната програма. Или в програмата за селските райони има мерки за пчелари – като млад фермер, модернизиране на стопанствата и др., и пчелари могат да участват. Но миналата година държавата ни помогна, успяхме да издействаме за първи път отваряне на програма De minimis и 3.2 млн. лв. бяха раздадени на пчеларите земеделски производители, след като се видя, че поради изключително суровата зима смъртността беше много висока.

Голям проблем сред пчеларите е, че не си регистрират пчелините. Те трябва да са записани по Наредба 27 като животновъден обект, за да бъде легална дейността им. Имаме случаи, когато съседи на пчелар се оплакват и ако той не е регистриран, получава предписание от Агенцията по безопасност на храните до 14 дни или да махне кошерите си, или да плати голяма глоба.

- А самата регистрация плаща ли се?

- Да. Самата регистрация е 20 лв. до 100 пчелни семейства. И 5 лв. се дават на ветеринарния лекар, който трябва да посети пчелина и да установи колко пчелни семейства има. Сумата не е голяма и пчеларите могат да си го позволят, но много от тях не го правят, защото се страхуват да излязат на светло.

- Само с регистрация ли имат право на обезщетение?

- Да, а вписването в регистъра води до много предимства. Първо, законът те защитава и не може съседите например да те принудят да си махнеш кошерите, стига да спазваш отстоянието от детски градини и обществени заведения. Второто важно нещо е, че ако пчеларят е регистрирал законово пчелина, неговите пчели подлежат на преглед от ветеринарния лекар и от пчелар проверител. В противен случай той бива подминат и не знае какъв е здравният статус на пчелните семейства, дали не са болни. Без регистрация стопанинът не може да се впише и като земеделски производител по Наредба 3, която от своя страна позволява да се кандидатства по различните програми – програмата за селските райони, тригодишната национална програма или пък De minimis, която миналата година беше отворена, когато имаме такива неблагоприятни събития. Следователно тази регистрация е изключително важна. Другото, което е като следствие – на етикета на продавания мед пчеларят е задължен да посочи регистрационния номер на пчелина. Тоест, ако не е регистрирал пчелина си, той не може да си продава меда легално.

Имаме още една регистрация, която е по Наредба 26 и се отнася за продажби на малки количества непреработена продукция, какъвто е медът например. Тази регистрация, която е безплатна за пчеларя, му позволява да си продава напълно безпроблемно меда където иска в рамките на ЕС, стига да е договорил условията с местните власти.

Какъв е обаче проблемът и защо пчеларите не искат да се регистрират? Проблемът е в това, че след тази регистрация, която, повтарям пак, е безплатна, пчеларят подлежи на осезаем контрол от Агенцията по безопасност на храните. След нея той трябва да отговаря на определени условия по отношение на пчелина, на мястото, където вади меда, на хигиената, трябва да поддържа регистри, подлежи и на контрол за проследяемост на продукцията.

- Как да сме сигурни, че това, което купуваме в търговската мрежа и на което пише "мед", наистина е пчелен мед?

- В малките търговски обекти, където се предлага мед от пчелари – производители, придружени с анализи и сертификати от лаборатории – там е гарантирано качеството. Разбира се, зависи от морала на производителя. Медът изключително лесно се фалшифицира за съжаление. Точно в големите търговски вериги контрол липсва и там обикновено в надписите на етикетите на опаковките пише "мед от захарен продукт", но не пише "пчелен мед". Задължително е истинският продукт да се обозначава като "пчелен мед". Ние искаме Агенцията по безопасност на храните да упражни съответния контрол, който те са длъжни да правят, особено по пазари и в големите вериги магазини, за да установят контрол – да се види произходът, да видят дали имат необходимите анализи и сертификати за качество. Иначе сега се продава безконтролно. Особено на пазарите – цените са по-ниски от другите търговски обекти и там се продава и мед менте.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар