Христо Маринов - собственик на ферма за щрауси
- Г-н Маринов, колко животни имате сега и каква е възрастта им?
- В момента имам около 60 щрауса, 35 са големи, от тях 21 са родителски фонд, а останалите са малки птици - на различна възраст.
- Какви са цените на малките щраусчета?
- 240 лв. на едномесечните, 180 - на тези, които са на една седмица, но не давам никаква гаранция, че ще оживеят, докато стигнат до стопанството на купувача си. На една седмица малката птица не може още да се храни, да пие вода, просто не е научена, даже не може да ходи както трябва. За мен купуването на толкова малки животни си е чиста авантюра.
- Тази цена по какъв начин се оправдава, тъй като освен сумата за закупуване има и хранене, за което също са необходими пари?
- Сега ще Ви кажа: Месото върви от порядъка на 32-35 до 37 лв. от фермата. Субпродуктите, които са много качествени, много вкусни, са по-евтини - около 15-20 лв./кг. Черният дроб е голям деликатес. Всичко това се реализира само в България. Единствено кожата и краката може да се продадат в Италия, но италианецът иска да дойде, да ги види, да каже кое качество са. Същевременно съхранението на тези кости става малко трудно, защото те са големи, тежки, няма къде да се сложат. Ето защо засега с това не се занимавам.
- С какво основно търгувате?
- Празни, пълни яйца, пера, месо. Празните са 20 лв., а пълните за консумация - 50 лв. Щраусовите пера, в зависимост от качеството, са от два до осем лева.
- Къде реализирате продукцията си?
- В ресторантите, големите търговски вериги и при колеги, които гледат щрауси като атракция и имат към фермите си малки заведения. Там предлагат продукти от тях.
- Как сте открили тези възможности за пласмент?
- С много връзки, с търсене, с труд, с много инициативност. Никой няма да дойде във фермата ми и да каже: „Искам да купя от теб". Направих си сайт в интернет. Откакто това стана, не крия, че нещата тръгнаха с около 20-30% по-добре.
По принцип обаче разплодни щрауси не продавам, защото такъв индивид се създава много бавно. Самата селекция е трудна. Трябва да се чака две години, докато птицата порасне. Да се види какво оперение, походка и стойка има. След това да се следи още две години колко яйца снася,като може и въобще да не пронесе. Създаването на едно такова животно трае около 5 години. Не става от днес за утре и тя снася до 40 години. Половината от моите разплодни животни съм селектирал аз, а другата са внос от Австрия и никога няма да ги продам. При селекцията следя родителите на дадено животно, процент снесени яйца, процент оплодени, процент на люпене, на оживяване след това. Ако не успее дадено животно да достигне предварително определените и изисквания, коли се. Един женски щраус не достигне ли бройката от 45-50 яйца на четвъртата година, просто не става, защото не е рентабилен.
- Каква е икономическата ефективност от Вашето производство?
- Знам, че една женска птица снася 40 години. Така че при всяко положение парите, които са вложени в нея, тя ги връща още през първата година. Другото са текущите разходи за фуража, които вървят постоянно. За изхранването на едно женско разплодно животно, специално в моя случай, защото аз сам си приготвям фуража - не го купувам, отиват около пиле-пиле и половина. Тоест за изхранването на едно семейство щрауси е необходимо за една година да бъдат реализирани на пазара около 3-4 малки. Една майка снася между 50 и 80 в редки случаи - 90 яйца. Но това, което го пишат, а и някои колеги го казват, 120 яйца продуктивност, аз просто не го вярвам, защото женската няма физически възможности да снесе толкова.
- Излиза, че сте на доста добра печалба...
- Чак пък доста добра, но все пак съм доволен. След като се занимавам 10 години и всеки ден пътувам от Плевен до с. Борислав, за да си гледам работата, значи има смисъл. Напълно съм доволен. Изкарват се добри пари.
- Каква беше първоначалната инвестиция за създаването на фермата и за колко време се върна?
- Вложените в началото пари все още не съм си върнал. Вярно е, че печеля. Ако направя сметка, излиза, че инвестицията за една такава ферма е някъде от порядъка на 150 000-200 000 лв. Говорим за 5 разплодни семейства, с оборудване, инкубатори, люпилни, помещения за малките пиленца, сграден фонд, разрешителни, проекти и т.н. Аз де факто продавам пилета и се занимавам с този бизнес, както трябва, може би от три години. Не искам да казвам колко печеля на година, но мисля, че до няколко години първоначалната инвестиция ще бъде възстановена. Тези пари аз просто съм ги дал, за да започна нещо, което съм преценил, че е перспективно.
- Какво научихте през годините?
- Научих, че са необходими доста пари, които да се инвестират в животни, храна, труд, строежи, проекти, инкубатори, люпилни, а също така и за развитие на фермата. Второто, което научих е, че люпенето на яйцата при щраусите е, може би, най-трудното люпене, което съществува. Защото при този процес всяка година е различна за тези птици. В природата те живеят в тропиците, а при нас сезоните са четири. Самото животно не е пригодено да се размножава в естествена среда при тези климатични условия. В саваната се размножава през сухия период - в продължение на два месеца. Аз тук люпя щрауси от 10 януари до първи ноември. Това е много трудно.
След като се снесе яйцето, дезинфекцира се с разтвор на хлорна вар, като тук има също тънкости. Целта е то да не се инфектира. В природата не се дезинфекцира, но там излюпването е много нисък процент, докато при мен е над 90%. Топлината на течността трябва да бъде по-висока от тази на яйцето. То се оставя да "почине", овоскопира се, слага се в инкубатора и на 7 до 10 дни пак се овоскопира. След 35-я ден това се прави почти всеки ден - така следя кога пилето ще като тръгне да излиза. Когато този момент настъпи, яйцето се мести в люпилнята, помага му се. Там те абсорбират жълтъка и след около 3-4 дни се изкарват в помещенията за малки животни Всяко едно пиле, образно казано, се изражда. То само не може да излезе. В природата родителите чупят яйцето и помагат. В моята ферма родителят съм аз. След като се счупи, трябва да се внимава да не се разкъсат кръвоносните съдове. Една голяма част от колегите в България, купиха инкубатори, но не могат да се справят с люпенето, тъй като има много тънки моменти при този процес.
- Какви са особеностите на храненето при щраусите?
- Големите са страшно непретенциозни, те могат да ядат само сено. Но с такава храна бизнес не може да се прави. За родителското стадо фуражът е следният - царевица, пшеница, люцерна, малко трици, малко соев шрот и биоконцентратна смеска. Смесват се в определен процент и става перфектна храна, която приготвям сам. Биоконцентратът взимам от фуражния завод в Пордим, който е холандски. За малките пилета - от един ден до четири месеца, купувам готов фураж. В различни информационни източници дават всякакви формулации на фуража, които, според авторите, отговарят на възрастта на малките пилета - няма такова нещо. За тях се използва само смеска за кокошки носачки. Никакъв друг фураж не става. След четири месеца постепенно минават към фуража на големите животни.
Четенето на книжки не може да даде меродавни знания. Човекът, който ме научи на всичко - отглеждане, люпене, хранене и т.н., се казва Албена Паничарова, зооинженер. Тя работеше във фермата в Малък Искър, откъдето купих първите птици. Тя е идвала при мен, показвала ми е, обяснявала ми е, водил съм си записки. Собствениците на стопанството бяха купили големи щрауси от Австрия и съответно там са им обяснили всичко.
- Боледуват ли щраусите?
- Те боледуват от някакъв щам на птичия грип, който е характерен само за тях. Той се проявява най-вече в ЮАР, но не и тук. Боледуват от антракс и това е една от причините да са затворени. Тук във фермата няма как да ги хване тази болест. Птицата мине ли 6-месечна възраст, ако не си счупи крак, изкарва до края на живота си - колкото й е писано - 60-70 години. При малките пилета има три-четири заболявания, които са характерни за тях и когато човек е подготвен, няма нищо страшно. Аз сам съм си специалист, свалям си анамнезата и от там нататък - антибиотици, химиотерапевтици, витамини и т.н.
- Ползвате ли ветеринарни специалисти?
- Без да обиждам ветеринарните лекари в България, но те просто не знаят за какво става въпрос. Самият факт, че животните не са маркирани, което трябва да става с електронен чип,означава, че у нас институциите все още не са счели за необходимо да им обърнат внимание.
- През зимата пускат ли се на разходка в дворчетата?
- Да, защото това животно не може да стои затворено, въпреки препоръките на ветеринарите. Животните издържат и на студ, и на пек - нямат никакъв проблем - от минус 40 до плюс 50 градуса по Целзий.
Забелязал съм, че ако ден-два не се пуснат, в момента, в който излязат навън, мъжките проявяват страшна агресивност един към друг. Започва жесток бой, чупят се прегради, крака и тези щети няма кой ми ги възстанови. Тези, които ни препоръчват да държим животните затворени, просто не знаят за какво става дума. Щраусите, отглеждани в закрити, оранжериен тип помещения, не стават за разплод. Те са само за угояване. При такова отглеждане селекция не може да се направи. Защото не се знае коя женска кое яйце е снесла, и кой щраус я е оплодил. А Аз като видя яйцето, знам коя птица го е снесла. Различават се първо по цвят. Някои са почти бели, други са тъмно кремави, трети - по-светли. Освен това и формата е различна - от кръгла до елипсовидна, като и големината им не е еднаква. Структурата на повърхността на всяко яйце отвън също е характерна за всяко едно.
- Имате ли наемни работници за гледане на животните?
- Не, защото не смея да оставя бизнеса си в чужди ръце. Когато има работа, наемам хората. Сутрин разчитам на баба ми Минка да ги наглежда, след това следобед подготвям храната и сипвам вода в оборите на всяко семейство, което става за около час и половина. Понякога, когато времето е много лошо, ги затварям. И сутрин, ако е хубаво времето, тя само минава и отваря вратите.
- Споменахте за развитие на фермата. Какви са намеренията Ви в това отношение?
- Цялата ферма е разположена върху декар и половина и е част от един двор от 6 дка, на които се намира къщата на баща ми. Но зад този имот имам още 5,5 дка, които смятам да използвам, за да се разширя. Там ще направя малка кланица, ще има фуражна кухня, още два обора. Имам намерение да закупя още един двор и да направя къща за гости с малък ресторант, за да видя дали мога да създам база за т. нар. селски туризъм. У нас има доста ефектни щраусови ферми, които са създадени за атракция. Смятам, че възможностите за бизнес в тях са доста добри. Наблизо са крушунските водопади, които са включени в живописна екопътека. Никъде в България няма такова място. Ще направя всичко възможно да вържа двата обекта. Ще предлагам на гостите продукти от щрауси и нощувки.
- Ще кандидатствате ли по европейската програма за финансиране?
- Подал съм документи, но не знам какво ще стане. Защото се измислят наредби и други документи, които нямат нищо общо с действителността и за съжаление са илюстрация за некомпетентност. След това чиновниците ни оставят нас, производителите, да си бием главите и да се чудим какво да правим. Ще дам за пример с таблицата за определяне на стойността на една икономическа единица по мярка 121 за модернизиране на земеделските стопанства. Не може щраусите да са в една графа с пъдпъдъците. И да ми искат 90 щрауса, за да изпълня изискванията за една икономическа единица. Това са пълни глупости. Не знам кой го е решавал това, какви са тези специалисти и експерти. Това може да го измисли само неграмотен човек. Звучи като виц, но го има записано. Ако трябва да бъдем точни, щраусът би трябвало да се приравни към телето. В този документ е дадено, че 4 крави са една икономическа единица. А един разплоден щраус струва към 4-5 хил. лева, и повече в зависимост от пазара. Нима може да се сравни даже и с кравите по стойност, да не говорим за пъдпъдъците?
- Получавате ли помощ от държавата?
- Досега не съм получил никаква подкрепа от държавните институции, а доколкото ми е известно в Румъния за едно щраусово семейство се дават 12 000 евро, тоест 8000 лв. на птица.
Отпуснаха ми пари за единица площ за поддържане на ливади и пасища, но по мярка 214 за агроекологични плащания, защото моите влизат в тези параметри, не. Подадох си коректно документите в Областната разплащателната агенция. Звънят ми оттам и ми казват, че сигурно документите ми няма да бъдат одобрени. Попитах защо? Отговориха ми, че не знаят каква е причината.
Недоумявам и защо не ни се отпускат пари за изхранване, както за другите животни. Щраусите никъде ги няма, ние сме на дъното. И въпреки това има хляб в този бизнес. Имам проблеми, но не съм тръгнал да се оплаквам. Преди години бяхме около 25-30 ферми, сега сме останали 4-5. Повечето от тези, които бяха започнали да гледат щрауси, случайно чули, че от тях се изкарват много пари и решиха за две години да станат милионери. И като видяха, че нещата не стоят точно така, приключиха набързо с всичко. Останахме само тези, които сме решили да правим сериозен бизнес. Не правя сметка кога ще си върна инвестицията. За мен е достатъчно, че в момента изкарвам пари, за да продължа.
По принцип не мога да се оплача от институциите на местно равнище. Специалистите от областната и общинската служба по земеделие и гори ми съдействат при реализацията на бизнес идеите.
От друга страна, група щраусовъди поискахме да се срещнем с експерти от Развъдната асоциация по птицевъдство, но повече от половин година нямаме отговор.
- Ако се беше осъществила тази среща какви въпроси бихте им задали на експертите от асоциацията?
- Единият е за това абсурдно съпоставяне между щрауси пъдпъдъци. Другият е за кланиците. Защо не се реши въпросът като в Европейския съюз - кланица, в която се колят едри преживни животни, да се използва и за щрауси. На практика сега нямам възможност да реализирам животните за месо, тъй като единствената сертифицирана кланица за тях е в Силистра. Затова съм решил да си взема нещата в собствени ръце.
- Разпределението на птиците във Вашата ферма не противоречи ли на писаното в литературните източници?
- На този декар и половина от едната страна са родителските семейства, от другата са най-малките пилета и до тях малко по-големите. Най-близо до дворното място с къщата са тези, които са до два месеца. На тази площ 22-23 големи щрауса си растат и няма никакъв проблем. Това, че някой е казал, че на всеки трябва да се осигури половин декар, не значи, че е точно така. В България съм виждал три щрауса да обитават не повече от 15-20 кв. м. Живееха си нищо не им пречеше.
- Как ще усъвършенствате базата?
- Трябва да се построят още два обора построят за родителското стадо. Искам да съставя поне 25-30 семейства. Да направя фуражна кухня, за абсолютно всички групи. Ще купувам само шрот и биоконцентратната смеска. Всичко останало ще произвеждам сам. Така себестойността на фураж ще падне три пъти. Имам 60 дка собствена земя, която ми е достатъчна за производството на храната за щраусите. Засявам люцерна, царевица, жито и малко ечемик. Наел съм и 150 дка ливади общинска земя. Щраусът е животно, което не яде много. За денонощие са му достатъчни 2-2,5 кг килограма.
Ако искам да върви бизнесът ми, задължително трябва да построя и кланица. Без нея съм загубен. В момента това е единственото място, където веригата се къса. Просто няма къде да се заколят тези животни в България. За 10-15-20 животни разходите са неоправдани. Второ, вероятността да закарам мъртви животни е почти 100%. Ако това стане, специалистите от ветеринарния контрол ми казва: "Ти си до тук. Връщай, не може да влезеш в кланицата." Защото не са сигурни, дали животното е болно, или пък е умряло по пътя. И всичко отива по дяволите. Доколкото знам в силистренското предприятие внасят обрезки от Южна Африка, за които казват че са от щрауси. Ял съм щраусово месо, което няма нищо общо с луканката, произвеждана у нас. А изкупната цена е около 3,50 лв./кг живо тегло, което е смешно.
- Каква цена би Ви удовлетворила?
- Около 6,50-7 лв./кг живо тегло. Това е цена, при която може да съществува щраусовъдството като бизнес. Но никой няма да я даде, защото, знаете, как е с прекупвачите.
- Ако имате кланица, как ще организирате, търговията?
- Няма да тръгна из цяла България да продавам месото. Избирам една търговска верига и тя ще ми бъде достатъчна. Надявам се, че при 25-30 семейства нямам да имам проблем с обемите. Аз и в момента люпя около 200-300 пилета годишно. Кланицата ще е с капацитет с три до пет животни на ден. Така спокойно може да бъдат обработени 1000 животни на година. Но това засега е трудно постижимо.
- Какъв е рандеманът при щраусите?
- За обрезките, вътрешностите, шията, рандеманът на голям възрастен щраус е някъде 35-40%. Това, което обаче се търси, е филето, стекът. Там може да се постигнат 15-16 до 20 кг. Като цена не знам как стоят в чужбина. Но в България стремежът на щраусовъдите е на кг сурово месо да се иска цена от 45 лв. У нас има ферми, където яйцата не се люпят, а щраусите само се угояват. Те имат 5-10 щрауса за атракция, а месо и яйца си набавят от такава ферма като моята. И аз имам такава идея. В проекта си по ПРСР участвам за хотел и ресторант точно с тази цел. В момента се правят архитектурните планове. Мисля да си купя и трактор, защото не искам да съм зависим от никого.
- За каква сума ще кандидатствате?
- Още не съм остойностявал проекта, но предполагам, че ще ми бъдат необходими около 350-400 хил. лева. Единият залог ще бъде фермата, нивите, други имоти.
- Кога ще можете да започнете реализация на бизнес намеренията?
- Смятам, че до края на другата година нещата може да станат. Проектът въобще не е мащабен, защото той струва колкото един комбайн, но за мен са страшно много пари. На практика хората, които се занимават със земеделие като бизнес, имат по няколко такива комбайни. Не говоря за тракторите, които също са по 150 хил. евро единият. Но стигнах до извода: или рискувам и вървя напред, или трябва да приключа. Всичко зависи от това дали ще ме одобрят от Разплащателната агенция в София.
- Мислили сте за създаване на сдружение с цел по-лесно да бъдат отпуснати средства по проекти, за строежа на кланицата?
- У нас за съжаление няма база за създаването на подобна структура. Защото част от колегите, които останаха, въобще не желаят да се занимават с инвестиции. И вероятно са прави. Откакто е дошла демокрацията хората се блъскат само с неуредици в държавата и им е дошло до гуша. Те са обезверени и обезсърчени. За мен тя е абдикирала от всичко. Освен това ще възникне въпросът къде да бъде тази кланица. Ако бъде при мен ще съм съгласен, но не е ясно, дали другите ще са съгласни. Проблемът опира до българския манталитет.
- Какво ще посъветвате начинаещите?
- Най-добрият вариант е човек, който има пари, да дойде при мен, да купи големи птици и да започва бизнеса си. Предварително трябва да си осигури инкубатор, люпилня, да построи сградния фонд. Един разплоден щраус струва около 5000 лв. Ако трябва да започнеш бизнес, необходими са най-малко 4 семейства. По-евтиният вариант е да се вземат животни на година и половина, които са по 1500 лв. но трябва да се изчака още толкова време, докато достигнат до полова зрялост. Имам птици, за които, колкото и да ми дават, няма да ги продам, защото те образно казано са „златни яйца". Женска, която снася 80 яйца, е незаменима. Аз 10 години съм се борил да селектирам такива животни и ако ги продам, ще загубя.
Купувайки щрауси, човек трябва да си даде ясна сметка, че поне 25 години трябва да се занимава с този бизнес, за да навлезе в нещата и да печели добре. Но, ако става дума само за 5-6 години, просто няма смисъл, защото точно тогава се набира скорост.
