1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. 2013 г. е свързана с големи неизвестни за говедовъдите

2013 г. е свързана с големи неизвестни за говедовъдите

Снимка:

Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ)

- Г-н Михайлов, каква е равносметката за говедовъдството през 2012-а?

- За съжаление, 2012 г. беше най-тежка за говедовъдството и може би последна за много фермери. Че се върнахме години назад по отношение на бройките животни, продуктивност и селекция през изминалата година, показват данните от годишните и статистически доклади. За това, разбира се, има обективни и субективни фактори. Имаше изключително тежка и продължителна зима на 2012 г. Веднага след това последва горещо лято, което не позволи да се осигурят грубите фуражи. Зърнените борси вдигнаха цените на зърнените фуражи. Това се използва и от нашите търговци на зърно и дори в момента цената на триците е почти колкото на смеските. Не трябва да пропуснем и ниските изкупни цени на млякото до месец октомври. Сега всички плачат за мляко, ама няма. Повечето от нашите ферми дават с пъти по-малко мляко от началото на годината, евтиното вносно мляко вече е скъпо и се внася в малки количества. И най-важното – живецът да произвеждаме вече го няма, както сподели пред мен един фермер.

- С какво успя да помогне на своите членове НСГБ на този сив откъм социално-икиномическа перспектива фон?

- Съюзът все пак свърши нещо за своите членове. Участвахме в изготвянето на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Презумпцията беше да се сложи на открито производството на млечни продукти и да се защити традиционното производство. Участвахме с наши предложения за изготвяне на поправките в Наредба 26 за директните продажби. Участвахме и в обсъждането на точките, свързани с фермерите в Проектозакона за ветеринарномедицинска дейност. Заедно с другите организации успяхме през миналата година да издействаме от МЗХ навременното даване на полагащите се субсидии, за да не се стига до парадоксите в предходните години една част от субсидиите да се облагат с данък печалба, защото парите са получени в последния ден на годината. НСГБ работи в синхрон с Развъдната организация на черношарената порода – Добрич, и нашите фермери са много доволни от работата на нейните специалисти селекционери. Може би това бяха хората, които през най-трудните месеци поддържаха морално фермерите и провеждаха мероприятията по контрол и селекция.

- Какви са на практика резултатите от тези мероприятия по контрол и селекция?

- Не е случайно, че в нашия Съюз са и най-високопродуктивните стада в страната, за които 8 000 кг средна млечност е вече минало и гонят 9 000. Това са фермите Асеница, фермите в Кортен, Твърдица, Венец, Камен и още много други. Двете най-високопродуктивни крави, дали над 14 000 кг мляко за една лактация, също са от нашия Съюз. На националното изложение в Сливен през 2012 г. участието ни беше много скромно като присъствие, но въпреки това големият приз и два от призовете за Холщайнската порода взеха наши ферми.

- Какво все пак не успяхте да свършите?

- Много неща. Нищо не можахме да направим по осигуряване на земя на нашите фермери за производството на груби фуражи, по напояването – нищо, по облекчаване участието им в програмите – също нищо. Отчитаме, че има пари по програмите, ами ще има. Фермерите вече с пъти по-евтино самостоятелно си доставят доилна техника, мобилна техника и други подобни от Европа и не искат да чуят за програми. Наистина трудно е да се сравняваме с европейския фермер. Скоро бяхме на посещение в немска ферма. На вратата имаше табелка „1903 г.” – годината на създаване на фермата. Десетилетия този фермер е вземал субсидии, ползвал е облекчени кредити. В момента има всичко, дори фуражът му е по-евтин, отколкото при нас и какво му трябва – само да работи.

- Какво да очакват българските говедовъди през 2013 г.?

- Тази година започва с големи неизвестни за говедовъдите. Единственото нещо, което ги спасяваше досега, бяха изключително благоприятните климатични условия. Грубите фуражи обаче почти навсякъде са на привършване, а както споменах, концентрираните са с високи цени. Има и по-евтини варианти за изхранване на кравите, но обикновено такива изпълнения са фатални за животните. Изкупните цени на млякото се движат около себестойността, но в повечето случаи надолу и ако млекоизкупвачите направят редовното упражнение в началото на пролетта да свалят цените на млякото, това ще довърши фермите.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.