2020-та е най-неблагоприятната година за нас от десетилетие

Николай Колев, председател на УС на Дунавските овощари

 - Г-н Колев, Вашата равносметка за изминалата 2020 г.

Годината беше много тежка за овощарите – имаше изключително тежка пролет с много ниски температури, с масово измръзване на овошките, особено в регионите на Русе и Силистра. Там почти всички градини бяха със 100% измръзване при кайсията. Пети-седми април температурите достигнаха до минус 5-6 градуса. На места – до минус 8 градуса. След това последваха много бури и градушки, суша. Като цяло, годината беше една от най-лошите в последните десет години.

 - Не помогна ли финансовата подкрепа от държавата и еврофондовете през тази година?

Всички тези помощи са абсолютно недостатъчни в сравнение с пропуснатите ползи. Фактически реколтата е някъде нулева, на други места се получи 10-20% от нормалното.

 - Застраховането не решава ли частично проблемите с природните катаклизми?

Много малка част от земеделците застраховат своята продукция. Повечето от тях са скептично настроени, защото имат лош опит със застрахователните компании, които не плащат за загубена реколта. Не плащат за нарушено качество, а плащат на опадала реколтата по земята. А голяма част от плодовете остават на дървото с нарушено качество, негодни за пресния пазар и съответно се продават на цена, близка до себестойност и много често под себестойност. Затова и много голяма част от нашите производители са скептично настроени към застраховките.

 - А каква беше реализацията на български плодове през 2020 г.?

За наша радост ние се занимаваме с производство на пресни плодове, които са много благоприятни за здравето на хората. В тази Ковид криза нямаме намаление на продажбите, даже обратно, защото хората търсят здравословни продукти, които ще подобрят здравето и с тях по-лесно ще преодолеят Ковид заразата.

Друг е въпросът, че в зимните периоди има много малка част българска продукция на пазара - това са основно ябълки и круши. Много малко производители произвеждат семкови плодове, защото при тях производството е много трудно, а от друга страна цената е най-ниска. Така че, много малко хора отглеждат ябълки и круши.

 - Това означава, че произведената българска продукция не може да задоволи търсенето.

Всеки един от плодовете, които произвеждаме за прясна консумация, е недостатъчен на българския пазар. Затова страната ни внася праскови основно от Гърция, ябълки от Гърция и Полша, круши от Италия и Гърция. От Турция - кайсии, круши, ябълки. Така че, съседните държави, където производството се стимулира и се насърчава, са много по-добре развити. Самата им продукция е в по-големи количества в сравнение с България. Ние с нашето производство задоволяваме между 10 и 20% от нуждите на българския пазар.

 - Доволни ли сте от мерките, предприети през 2020 г., с цел стимулиране предлагането на българска продукция в големите търговски вериги?

Да, доста производители се възползваха от тази мярка. Успяха да сключат договори с вериги, но това са по-големите производители, които могат да си позволят партидност, опаковка и заготовка, подходяща за веригите. Дребният и средният производител изобщо не може да стигне до веригата поради редица логистични фактори.

За да стигнат до търговските вериги, през новия програмен период трябва много силно да се насърчи сдружаването на тези дребни и средни производители, за да успеят да направят общи партиди, с обща търговска марка и по този начин да влязат във веригите. Друг начин просто няма.

 - Напояването е един от най-тежките и нерешени проблеми в земеделието у нас. Как се справят Дунавските овощари?

В региона на Русе и Силистра, където са Дунавските овощари, няма напоителни системи. Цялата инфраструктура е амортизирана. Всеки се оправя сам за себе си. Всеки си вади разрешителни за сондажи, който има възможност - полива. Особено след Тутракан до Силистра, където водата е на голяма дълбочина, производителите не могат да си позволят да захранят овощните градини с вода. Едно интензивно отглеждане на плодове без вода е абсолютно невъзможно. Това е една от причините да сме неконкурентоспособни спрямо другите европейски държави, където водата е осигурена. Дори в Румъния се отпусна един доста голям ресурс за изграждане на напоителни системи и за довеждане на вода до голяма част от производителите.

 - А работната ръка - другият тежък проблем, който мъчи бранша?

Проблемът с работната ръка си остава. Все по-малко хора искат да се занимават с тази работа. Много хора излизат от земеделието поради ред причини и всяка година става все по- трудно намирането на качествена работна ръка, която да обере плодовете качествено и да ги предложи на пресния пазар.

За да можем да сме конкурентоспособни на едни добре развити европейски страни, трябва да плащаме суми, близки до които плащат те. За да можем да задържим работната ръка тук. Хората да останат тук и да работят в нашите овощни градини, а не да ходят да работят в овощните градини на Испания, Италия, Англия, Германия. Ако ние можем да си позволим да им платим достатъчно добри надници, те ще работят при нас, ще берат качествено и ние ще можем да излезем с един много по-добър продукт на пазара. Но за тази цел трябва цялостна промяна в новата Обща селскостопанска политика. Приоритетните сектори - плодове и зеленчуци и животновъдство, да не са приоритетни само на хартия, а наистина да се насочи един много по-голям ресурс, за да можем да станем конкурентоспособни и да се изравним с другите европейски производители.

 - Как гледате на едно от предизвикателствата в новата ОСП, свързано с по-зелени земеделски практики?

Ние имаме няколко предложения за екосхеми. Но екосхемите не са основният инструмент, с който ние да усвоим предвидения ресурс. Екосхемите са едно допълнение, което ще компенсира производителите за това, че отглеждат своите овощни градини екологосъобразно и отговарят на амбициите на Зелената сделка. Това са намаляване използването на пестициди, минимална обработка на почвата с цел да не се освобождава толкова голямо количество въглероден диоксид. Пак казвам, това са само допълнения. Това не е основният ресурс, на който можем да разчитаме и наистина трябва да се помисли сериозно, и да се чуят нашите искания с пренасочване на голям ресурс в сектора.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.