Танчо Колев – председател на Националното сдружение на млеко- и месопроизводителите
- Г-н Колев, срещам Ви в компанията на колеги животновъди от страната на заключителната част от двудневната международна конференция в София по международния проект „Заетост, социални въпроси и приобщаване”, питате чуждите експерти за бъдещето на сектора в България в условията на новата ОСП, а сякаш нещо друго Ви води в столицата?
- Води ни недоволството от премиера и финансовия министър на страната, защото не знаем нищо за рамката на бюджета и какво се случва с предвиденото за животновъдния сектор през 2014 година. Имахме уговорка, като искахме да ни бъде изплатена на 100% субсидията за глава животно през месец октомври. Обещаха ни 70% от нея в рамките на месец октомври, но на практика изплатиха под 50 на сто от националните доплащания. И то при положение, че няколко дни преди да изразим искането си, колегите зърнопроизводители се отказаха от 250-300 милиона лв., които им се полагаха като авансово плещане по СЕПП. В същото време при нас са нужни едни 50 милиона лв., за да бъде изплатена цялата субсидия на глава животно. А за да предлага правителството парите за авансово плащане на зърнопроизводители, значи ги има в наличност.
- Дадоха Ви обаче крайно обещание за ранно изплащане на 70% от субсидията?
- Обещано беше 70 на сто от субсидията на глава животно да бъде изплатена до края на октомври, но в крайна сметка започнаха да превеждат до 50% от сумите. Днес (23 октомври т.г.) трябваше да се съберем всички животновъди в залата на „Гранд хотел София” и да излезем с пресконференция пред медиите. Някои от колегите не дойдоха тук, а дадоха пресконференция в клуба на БТА.
- Изразявайки несъгласието си на различни места и от името на различни по име браншови организации в животновъдството, не сте ли водени на практика от общи искания?
- Разбира се. Имаме от август месец спуснати декларации за разглеждане на новия Бюджет 2014 до министър-председателя на Република България г-н Орешарски, а нямаме никакви отговори.
- Какво касаят тези декларации?
- Искаме адекватно разглеждане на новия бюджет на държавата ни, защото ние физическите лица, наречени земеделски производители, сме дискриминирани в България. Всички фирми у нас плащат на държавата 10-процентен данък, а физическите лица - земеделски производители плащат 15% данък и всички инвестиции, които правят, не им се признават за разходи и вложения.
- Как може да се коригира според Вас тази дискриминация?
- Със съставянето и Закона за устройството на бюджет за 2014 г. може да се коригират тези недоразумения, но ние нямаме никаква чуваемост от Комисията по бюджет и финанси, от финансовото министерство. А както всички знаем остана и един друг закон, който е убийствен. Той се отнася до земеделските производители, които не водят счетоводство. Те имат 60% нормативно признати разходи, а останалите 40% от приходите им се облагат с данък. Няма в България и в света бизнес, който да реализира 40% печалба, и върху това да му се облага данък. Това трябва да бъде променено - около 90% да са нормативно признатите разходи, останалите 10 да се облагат с данъци.
- И това ли според Вас може да се реши със Закона за държавния бюджет?
- Да, както и със Закона за държавния бюджет, който се формира всяка година. Тези искания не са отсега. Те са от 2009-та и пред предишните управляващи. Никой не ги удовлетвори. Всичко, което получават животновъдите като субсидия, се връща обратно като данък. Горе-долу от цялата субсидия остават около 20% като такава. Всичко друго се връща в бюджета. За втори път ще го кажа - няма бизнес, който да реализира 40% печалба, със този Закон за физическите лица, който е създаден. И ние търсим Закон за фалита на физическите лица. Няма в България такъв.
- Независимо от това кой и къде от животновъдите днес прави пресконференция, обобщете моля Ви, техните искания, защото вярвам, че те са общи?
- Общите ни искания са за ясни позиции за финансовата рамка през 2014 година. Ние не знаем за какво става въпрос. Имаше раздадени кредити от 2008-а, 2009-а, 2010-а и 2012 година за изхранване на животните. Благодорение на тях, ние запазихме стадата, не ги ликвидирахме. Беше ни обещано, че ще се намери държавна помощ, с която тези кредити да бъдат опростени. Тя не се намери.
- Кой ви даде това обещание?
- Предходното правителство с министър на земеделието и храните Мирослав Найденов и премиер Бойко Борисов. Лично той и финансовият министър Дянков казаха, че ще търсят рамка, с която да намерят начин тези пари да не бъдат връщани, но ни оставиха с празни обещания. И ние в момента сме по-зле от 2007-а година. Тогава, когато излязохме на протести, всички животновъди нямахме пари, имахме ферми, имахме животни, но нямахме кредити. А след 2007 г. нашият воденичен камък станаха кредитите, не само в Държавен фонд „Земеделие”, но и в банките, за да постигнем тези изисквания на ЕС за фермите и летвата е качена на максимум. В Европа старите страни членки имат изисквания, но фермите им са столетници. А нашите са някъде 10-15-годишни, но трябваше да постигнем изискванията на столетниците. Беше ни обещано още преди да дойде управлението на ГЕРБ, че Глава „Земеделие” ще бъде отворена в Брюксел и ще бъдат оправени някои неща, но не се случи. Обеща го екипът на предишното превителство преди да дойде на власт.
- Какво ви притеснява в това отношение най-много в момента?
- Аз не виждам Нитратната директива, която изтича на 31 декември т.г. и, ако по нея животновъдите в страната не изградят задължителните торища към фермите, каквито са изискванията й, стопанствата им масово трябва да се закрият, как ще се изпълни. Това в момента е най-тягостното. Твърдя, че на 1 януари 2014 г. около 90% от фермите в България трябва да бъдат затворени, защото няма да имат торища. Там влизат 100% от овцевъдните ферми, 100% от козевъдните, някъде около 95% от биволовъдните и около 60% от фермите първа категория, които са в страната ни. За бройката им твърдим, че са 3100. Аз смятам, че някъде около 2 300 ферми трябва да се затворят на 1 януари 2014-а. Никой не обръща внимание на тези неща, никой не търси дерогация за Нитратната директива. Там са вложени пари, които нямат връщане – една огромна инвестиция без възвръщаемост. Имаше само една година, 2009-та, когато за изграждане на торища и за техника по Нитратната директива субсидията беше 85%. Мярката беше отворена за определени дни и на 29 и на 30 декември се подписваха договори, които бяха приети от февруари до май месец 2009 г. Всички знаят от февруари до март месец кои са били на управление за тези големи проценти. После вече Нитратната дириктива нямаше такива високи проценти субсидия и всичко, което се влага в торищата е за сметка на фермера. Никога не могат да се възвърнат тези средства, защото една лагуна, за да се направи на торища за 50 крави, с нейните помпи е 120 хиляди евра.
- Употребен бранш ли сте за предизборни обещания, като споменахте дори ревизия на Глава „Земеделие”, и къде е баланса между обещано и изпълнено?
- От 2008 г., когата управлявалият кратко земеделието ни, министър Валери Цветанов, защити в Брюксел нотификацията за плащане на глава животно, ние нови нотификации за бранша нямаме, освен за Каракачанското куче, която е от 2011 година.
- Как гледате на обвързаната подкрепа до 13% за наистина боксуващия сектор животновъдство у нас?
- Още през 2011 г. можеше да се поиска до 10% от директните плащания да влязат в сектори, които са застрашени. Но никой не го направи за животновъдството у нас, въпреки че то беше определено за приоритетен сектор от ПП ГЕРБ. Аз не виждам обаче за какъв приоритет бяхме определени – на унищожение или на създаване, защото от 2009 г. изпълнението на българската млечна квота е все по-малко – 2009 г. – 60%, 2010 г. – под 60%, сега сме вече под 50%. Изваждаха едни статистики, че животновъдството в България расте поголовно нагоре. Но не може да расте животновъдството и да пада млекопроизводството. На практика се оказва или сивия сектор, или изчезва. Не може да имаме два пъти повече животни, а да имаме 3 пъти по-малко телешко месо.
- И при тази ситуация накъде, какво правите, идва и нов програмен период на ОСП?
- Ако не оцелеем до 2014 година, новият програмен период просто не ни интересува, ще бъде излишен. Ние сега говорим за оцеляване на сектора. В момента той е десетки пъти по-зле от 2007 г.
- В какво трябва да се състои „бързата помощ” за него?
- Правителството в момента говори за социална политика. А не може да го прави при положение, че унищожава работещи предприятия. Ние, земеделските производители, сме работещи предприятия, които осигуряват работни места. А в момента, за да говорим за социална политика, трябва да си дадем сметка, че навсякъде в Европа хранителната продукция е по-скъпа, отколкото в България. Така че каква социална политика ще ръководи това правителсво, ако унищожим животновъдните ферми. При нас и работните места, и работниците са неквалифицирани – електората на сегашните управлявящи. Ние трябва да получаваме буквално субсидия, защото ги ограмотяваме.
- По-конкретно за мерките в сектора?
- Спешни свежи пари трябва да се вкарат в този сектор.
- Ултиматумът на бранша за превеждане на 70% от субсидията на глава животно до днес (23 октомври т.г.) ли беше?
- За да бъдем искрени – управляващите казаха да изчакаме отговора дали ще се намерят тези 70% до четвъртък (24 октомври т.г.). Има прибързани действия на колегите, за което не ги упреквам, но ние трябваше да спазим уговорката – четвъртък. Като се даде обещание трябва да се спазва. Имахме уговорка в началото на тази седмица на среща в МЗХ с двамата заместник-министри на земеделието – г-н Гечев и г-н Абазов. Нашата пресконференция трябваше да бъде след 24 октомври, за да видим какво са направили, дори щяхме да поканим или министъра, или замвестниците му да участват в дискусията, за да може премиерът и финансовият министър да видят на какво положение е животновъдството у нас, ако наистина искат конкретни данни. Това са нашите виждания.
- Дали пък МЗХ не е заложник на цялостната политика и на правителството и в частност на финансовото министерство?
- Мисля, че е заложник, защото г-н Орешарски вече 3 пъти се среща със зърнопроизводителите, а нашите декларации за срещи с него са от 7 август. Последната е от 3 октомври - пак за финансовата рамка, но нямаме никъв отговор. Това означава, че този премиер не смята животновъдството за бранш. Както всички знаят има голям глад за месо в световен мащаб. Даже президентът трябва да се намеси и да свика Консултативния съвет за национална сигурност, защото един поминък, който си отива, трябва да получи внимание, дори на ниво президент на държавата.
интервю на Мариела Илиева
