Мариана Кукушева - говорител и член на Управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България
- Г-жо Кукушева, отчитате ли повишена консумация на сладкарски изделия по време на празниците?
- По Нова година и Коледа оборотът от тестените и сладкарски изделия е нараснал, заради увеличената консумация на сладкарски изделия и на тестените в областта на коледните пити, които много от колегите приготвят с късметчета и парички вътре. А в областта на сладкарските изделия по Нова година се ядат доста торти и съответно много специални коледни сладки и много баклава. Ръстът на продажбите е нараснал. Българските хлебопроизводители и сладкари са все по-близо до потребностите, до традициите и до обичаите на българите, така че те задоволяват потребностите на потребителското търсене.
- Може ли да се каже, че изминалата година е добра за сладкарския бранш?
- За съжаление, не. Нито за сладкарския, нито за хлебопроизводствения бранш. В България цените на нашите асортименти са незаслужено ниски. Макар, че консумативите ни са на по-високи цени, отколкото са на единния европейски пазар.
- Има ли български стоки от вашия сектор, които преференциално се търгуват в страните от Европейския съюз?
- В нашия сектор се изнасят дълготрайни сладкарски изделия като бисквити и сладки. Има такъв стокообмен в единния европейски пазар. Такъв стоокообмен в производството на тестени изделия, с изключение на кроасановите изделия, няма. По принцип стокообмена в хранителното производство е свързан с трайността на стоката. И асортименти като хляба и топли закуски, няма как да участват в него, защото тяхната трайност е ден за ден.
- Какъв хляб предпочитат българите?
- Българите ядем един от най-вкусните хлябове в Европа и в същото време един от най-нездравословните. Според балканските традиции на хлебопотреблението хлябът трябва да е топъл, да е обемен, да е бял и да е пухкав. Съвременното здравословно хранене предполага съвсем различен хляб. Но за съжаление на българския пазар се продава и много некачествен хляб, който се произвежда от сивия сектор. Некачествен, в смисъл - рисков. Това е хляб, зад който не стои производител и не е ясно с какво брашно е произведен, при какви хигиенни условия.
- Преди време бяхте казали, че има голям процент от хлебопроизводителите, които работят в сивата икономика?
- Да, разбира се, и той става все по-голям. Това е тревожно.
- Защо се увеличава този процент?
- Процентът на сивата икономика, до края на 2007 година беше около 20-22 %. Това сочат данни от наша вътрешна статистика. През 2008 година процентът на сивата икономика нарасна на 30-35 %.
- Очаквате ли да продължи да расте?
- Очаквам да продължи да расте, защото данъчната политика на държавата и контролната и координираща политика на институциите в тази държава не защитават легалните производители.
- Тази година беше много добра откъм зърнена реколта. Това ще се отрази ли на цената на хляба или ще бъде уравновесено с евентуалното поскъпване на тока и на енергийните консумативи?
- Цената на хляба като такава, аз няма да я коментирам, защото Комисията за защита на конкуренцията в нашата държава ни осъди с глоба, тъй като ние сме водели активен диалог с медиите. Тоест в момента вие сте представител на една много сериозна медия в страната и задавайки ми въпроса, каква ще бъде цената на хляба, ако аз ви отговоря каква прогнозна цена, производствена цена очаквам да бъде в следващите два или три месеца, свързана с обявените цени на консумативите и енергопотреблението, аз отново мога да предизвикам вторична глоба от страна на КЗК. Ние обжалваме това решение в съответната институция.
Но ще ви отговоря по друг начин - хлябът не се произвежда само от вода, мая и брашно. В производството на хляба има много други конкретни показатели, които формират цената. Богатата житна реколта не позволява на пазара да има изнудване от страна производителите на зърно, впоследствие и на мелничарите и да има т.нар. дефицит. Но се увеличават разходите за всички консумативи - за енергийното потребление, с увеличението на цената на газа. Увеличават се осигурителните прагове на всички, заети в сектора.
- Според вас, цената на хляба ще бъде ли увеличена, нормално е да бъде увеличена?
- Тя е реципрочна на вложеното в нея. Ако тези разходи паднат можем да очакваме нещо друго.
- Също така знаем, че голяма част от младежите, завършили специалности с кулинарна и готварска насоченост след като завършват заминават да работят в чужбина. Какъв процент от децата, които завършват тези специализирани гимназии започват работа в бранша в България?
- Изключително малък процент от децата, които завършват специализирани училища в хлебопроизводството постъпват на работа в нашите фирми. Причина е в това, че никъде по време на тяхното обучение, дори и при тяхното кандидатстване, не се поставят условия с нормативни документи, че те са длъжни при непродължване на своето образование в по-висша квалификационна степен, да реализират 2 години труд в сферата, в която те са подготвени. Това е пропуск в нормативната ни уредба.
- А как намирате млади хора - специалисти, които да работят във вашите фирми?
- Изключително трудно. И най-вече със собствени инвестиции. Избираме деца в училищата, правим ги наши стипендианти и финансираме тяхното по-нататъшно квалифициране в областта на тази професия.
- Имате ли възможност да ползвате пари от европейските фондове?
- Засега възможността е доста виртуална, защото ние сме представители на малкия и среден бизнес в страната. В повечето случаи фирмите, които се занимават с хлебопроизводство и сладкарство са представители на семейния бизнес, който толкова години държавата създаваше и за който говорехме с доста сериозен патос. В един момент тези фирми не могат да продължат да се разгръщат, защото все повече красиво опаковани стоки, произведени на европейския пазар, влизат в България. Тези стоки широко се рекламират по всякакъв начин. Зад тези стоки стоят големи корпорации, които имат своя рекламна стратегия. Малките фирми не могат да си позволят това. Тези фирми работят на малки обороти и тъй като оборотите им са малки, оперативните програми, най-вече „Конкурентоспособност", в която могат да се включат или в Програмата за развитие на селските райони, ако съответно производственото помещение попада в такъв район, за тях условията са непостижими. Защото тези програми изискват много високи обороти от един бъдещ бенефициент, за да има право да кандидатства. И ако тези критерии не се съобразят с нашите национални условия, програмите остават далеч от моите колеги.
- Каква е прогнозата за следващата година за развитието на сектора като цяло?
- За съжаление прогнозата ми не е радостна. Финансовата криза ще удари може би първо най-малките. В същото време аз имам живия български стоицизъм и казвам, че който иска може. Т.е. малките пък имат това преимущество, че те могат да създават свой продукт, различен от масовия продукт, със защитено качество, тип бутиково производство. Но това е право на избор на всеки един производител, дали е готов да поеме по един трънлив и непознат и доста труден път, който обаче ще го остави на пазара - да създаде продукт, различен от продукта на големия производител. След като в Европа различните неща се продават в едни малки кокетни сладкарнички, магазинчета и специални щандове и там цената е в пъти по-висока от производствената, от цената на масовото производство и това се търси и вкусът е различен и качеството е гарантирано, може би е дошло време ние да се насочим точно към тази неразорана целина.
Агенция "Фокус"
