1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Бутилка биовино означава чиста природа и грижа за здравето

Бутилка биовино означава чиста природа и грижа за здравето

Стойчо Каров – магистър по растителна защита, консултант по биологично земеделие

- Вашият дядо - проф. Стойчо Каров, беше първият учен у нас, който заговори за биологично производство. Той ли ви насочи към това модерно напоследък направление?

- Да, при мен е чисто семeйна традиция. Дядо ми, дългогодишен преподавател и декан на Факултета по растителна защита в Агрономическия университет в Пловдив, още в началото на 90-те заговори за биоземеделие. А покрай основната си дейност и срещи с много колеги винари, които направиха собствени лозя и търсят алтернативи, се насочих към биолозарството. По принцип биопродуктите са поне с 20% по-скъпи от другите. Този процент може да стигне и до 100 в зависимост от това колко трудно се отглежда самата култура по биологичен начин. Дори в период на криза биопродуктите имат по-голямо търсене, отколкото е предлагането.

А на бизнеса му трябваше повече време да се реши на тази стъпка - да премине към органично земеделие. Имаше недоверие към биопродуктите - как ще се произвеждат, без да се пръска. А то си има начини - и се тори, и се пръска, но по съответните схеми според конкретната ситуация. Всъщност, биоземеделието съвсем не е това, което някои си мислят, че е - в действителност, е далеч от така нареченото примитивно земеделие. Напротив - възползва се от всички съвременни постижения на агротехниката. Но най-големите страхове на бизнеса са, че ще паднат добивите. По-големите винарски изби у нас, които имат и собствени лозя, така или иначе лимитират добива от грозде. Сега вече никой не гони такива количества като 2000 кг грозде от декар, това е далечно минало.

Но и да има такава цел, тя е постижима чрез биоземеделие с повече агротехника и по-добра агрохимия при торенето. Трябва да си добре екипиран с трактори, пръскачки, отклоняващи се секции.

- Коя е първата стъпка към биолозето?

- Собственикът, решил да премине от конвенционално към биолозарство, трябва да си избере орган по сертификация, който да удостовери, че стопанинът вече прекратява използването на забранените химични продукти и отговаря на изискванията за био. Идеята е тази сертифицираща агенция да контролира биопроизводството по всички точки така, че крайният клиент да е сигурен, че са спазени законовите рамки и продукцията наистина е такава. След това се подписва договорът и агрономът трябва да спазва правилата и наредбите за съответния вид производство. Условието е - ако имаш един и същи сорт в цялото лозе, Каберне или Мерло, не може едната част да е био, а другата - не, защото няма как да докажеш, че не си смесил гроздето. Затова, ако площта на лозята е по-голяма, може да се направи едно биолозе с червено грозде, а „обикновеното" да е с бяло. Най-добре е лозята да са минимум 1000 до 2000 дка, за да може със субсидията да се купи необходимата агротехника.

- Как може ли едно старо лозе да се преориентира към био?

- Едно лозе може да премине от обикновено в биологично във всеки момент, в който собственикът му пожелае и започне процедурата по сертифициране. Единственото условие е, че целият парцел трябва да е био. Не може в средата му да има парцел на друг собственик, което не е био. Не трябва да има пряк достъп между био и не-био. Парцелът може да се раздели наполовина така, че между двете части да има път с ширина поне 7 метра. Може и наполовина и по посока на редовете, като ще има 4-5 или 7 реда като буферна зона, чиято продукция няма да се брои като био. Законодателството казва - трябва да има отстояние, което да е достатъчно, за да гарантира липса на замърсяване от съседа, чието стопанство не е био.

- Какво обучение трябва да премине агрономът, за да се грижи за биологична продукция?

- По принцип най-важното нещо е агрономът да има желание, защото при биоземеделието се набляга на биопревенцията.

Стараем се да не допуснем проблем, вместо да търсим решения след това. При растителната защита има определени пръскания, затова агрономът трябва да е по-внимателен, да ги следи по-често, да е мотивиран. След това - да чете повече по въпроса, да се обучава, да следва съветите на консултанта. След 2-3 години практика вече е напълно способен да се справя сам и да води стопанството без никакви проблеми.

- Разходите в едно биолозе повече ли са, отколкото при обикновеното?

- Разходите за растителна защита при биоземеделието не са много повече, отколкото за обикновеното. Напротив. Ако се работи както трябва и агрономът спазва всички условия за отглеждане, и пръска, когато трябва, и с позволените препарати, значително ще се намалят разходите за системни пестициди и химически препарати. Единственият разход, който се вдига, е за почвообработките, защото, за да не се използват хербициди срещу плевелите, трябва да влизат машини с отклоняващи се секции, които да обработват и вътре в реда, и в междуредието. Ще има 2 или 3 обработки повече, но те се компенсират от цената на синтетичните пестициди, хербициди, фунгициди и прочие. Има и позволени фунгициди като фунгуран, бордолезов разтвор. Позволен хербицид обаче няма.

- Каква е субсидията за биолозарството?

- В момента по мярката за агроекологични плащания тя е 500 евро на хектар, или 100 лв. на декар. Подпомагането е за 5 години, като на третата и четвъртата година се намалява на около 80 лв./дка. Идеята за това е, че първите години са най-трудни, правилата се спазват стриктно, но нямаш право да се ползваш от предимствата на реколтата, не можеш да преработваш гроздето като биологично и да слагаш етикет био на вината. През това време продукцията се води „в преход" и се преработва и търгува като обикновена суровина, макар че практически е био. Тази субсидия е добър начин за едно стопанство, засегнато от кризата в момента, да се екипира с техника. Всеки може да сметне, че 500 дка биолозя носят след себе си годишна субсидия от 50 000 лева, които могат да бъдат похарчени, както реши собственикът. Така ще му се отворят и други пазари в Европа.

- Предимствата на биовиното?

- Ако се прекали с изпитото количество, неприятните усещания на другия ден ще бъдат по-малки и по-леки, тъй като част от обичайните неразположения се дължат на остатъчните пестициди и химикали, с които се обработват лозята и се прави виното. А вкусовите му качества зависят изцяло от технолозите. Не може да се каже твърдо дали едното е по-хубаво или другото. Но от гледна точка на ефекта върху здравето, биовиното носи всички позитиви на виното като здравословна напитка.

То печели най-вече с това, че гроздето е произведено при спазване на карантинни срокове, без химически торове и препарати за растителна защита.

Има обаче вещества, като серния двуокис, без които не може. Едва ли ще бъде напълно забранен, и без това е в много минимални количества. Използва се за стабилизиране на виното. Принципно логиката, залегнала в частните стандарти е, колкото е минимално допустимото количество на серния двуокис за съответното национално законодателство, в биочастния стандарт се дели наполовина. Например за България в момента е 160 мг на литър, а за биовиното би бил 80 мг на литър. Напълно достатъчно е и за стабилизиране, и за бистрене. Но има и други техники и методи, които могат да го заместят. Той все пак е един от отговорните фактори за главоболието след консумация на вино. Алтернативата е например да се работи в среда от инертни газове, които пазят мъстта и виното от окисление. Има продукти, които са на базата на инактивиранири дрожди, много богати на глутатион. И без серен двуокис виното се пази от продукти, чийто произход е дрождената клетка, качествени са, не са вредни и допринасят за по-добрия вкус на виното.

- Перспективите пред биологичното земеделие?

- Свързани са с финансиране и пари. При преминаване към биопроизводство се отварят нови възможности и пазарни ниши. Пазарът е наситен, обществото е затворено, консуматорът е консервативен, но и все повече се интересува за своето здраве и средата, в която живее. Той знае, че като купи бутилка биовино, нейният производител не е замърсил околната среда, не е използвал вещества, опасни за здравето и съответно е бил контролиран по определен начин от своя сертифициращ орган. А всичко това е грижа за бъдещето.

Земеделската земя, която обработваме, сме я взели назаем от внуците си. Тя ще остане за тях, те ще живеят в тази среда и ако не сме се грижили за нея като добри стопани, ще им оставим много лошо наследство. Освен това има и възможност за по-лесна реализация на биопродукцията. Не трябва да се подценява и подпомагането по мярка 214 „Агроекологични плащания". Друга такава субсидия няма, без да се отменят всички останали плащания като земеделски производител. Прогнозите са, че изхранването на света с хранителните продукти през следващите 20-30 години ще бъде половината или повече с продукти от биоземеделие.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.