Васил Симов, директор на Софийската стокова борса
- Г-н Симов, седмица преди жътвата на пшеницата фермерите вече започват да се оглеждат, да сверяват часовниците си. Какво се случва у нас и на чуждите пазари?
- Тази година реколтата и в България, и навсякъде по света се очаква да бъде приблизително същата или малко по-добра от миналогодишната. Миналогодишната беше една от най-добрите през последните 10 години. Това се дължи най-вече на огромните добиви, които се очакват в Русия и Украйна, държави, традиционни производители на пшеница. Тази година двете държави очакват 40 млн. тона пшеница повече, в сравнение с предходната година. В световен мащаб реколтата, която се очаква да бъде прибрана, е над 690 млн. тона. Това е един своеобразен рекорд за добив. Несъмнено това ще доведе до спад в цената. По данни на специалистите от Световния съвет по зърното в Черноморския басейн се очаква над 35 млн. тона пшеница да напусне държавите, в които е произведена. Причина за това са добивите в Русия и Украйна, а в последните години и на Румъния и България, които също се намират в конкурентна среда с колегите си.
- Каква, според Вас, е прогнозната цена за тон пшеница тази година?
- Трудно е да се даде точна цифра. Въпреки това имаме индикация, че за изминалите 6 месеца на 2013 г., в края на месец юни цените са доста по-ниски в сравнение с януарските, някъде между 25 и 30% в сравнение с началото на годината. В момента в България цената е около 350 лв. за тон, в зависимост от региона и качеството на зърното. В момента тя е доста по-малка в сравнение с началото на 2013 г., когато е била между 400-450 лв. за тон. Стартовата изкупна цена на пшеницата тази година ще бъде същата, каквато беше преди една година. Тя ще зависи от атмосферните условия, което ще повлияе на прибирането през юли и август. Едва в края на август, според реалното количество прибрана реколта, ще бъде формирана и цената.
- Г-н Симов, с оглед на големите количества пшеница, които се очаква да навлязат на пазарите, дали тази цена, за която говорите, около 350 лв. на тон може да бъде натисната надолу?
- Възможно е да се окажат верни прогнозите на Световния съвет по зърно, че реколтата на България ще бъде около 4,6 млн. тона. Миналата година тя беше около 4,3 млн. тона или с близо 300 хил. тона по-малко в сравнение реколтата тази година. Към това трябва да се прибави и много по-добрата като количество реколта в Русия и Украйна. Това са нашите основни конкуренти за износ на зърно от Черно море. Този факт при всички положения ще натисне цената надолу, но е възможно и обратното. Ако реколтата се окаже по-малка в България поради неправилна прогноза, по-ниски добиви или проблеми при прибирането на зърното тази цена може да се окаже и по-висока. Пазарът е много динамичен, затова в края на юни-началото на юли не могат да се правят по-дългосрочни прогнози, докато не се прибере зърното в съответните складове и зърнохранилища. Ориентир в момента е, че цената е приблизително равна на миналогодишната и е с близо 25% по-ниска, в сравнение с началото на годината.
- Г-н Симов, Вие, експертите не обичате да нагазвате в чужди сфери и все пак, ако цената се понижи допълнително, това как ще се отрази и на цената на земята, и цената на рентата. Няма ли фермерите да са притиснати в менгеме?
- Може и да има връзка между цената на зърното и цената на рентата, но наистина това не е моя територия и трудно бих могъл да я коментирам. Едно е сигурно – ако цената на пшеницата се задържи 400 лв. на тон в периода до края на годината, това се дължи най-вече на прогнозите за добра реколта и на свирепа конкуренция в Черноморския басейн от страна на нашите съседи. Този факт може да доведе до известно поевтиняване на брашното, а оттам и поевтиняване на хляба. Това са само едни предположения, защото върху цената на хляба, който е крайният продукт, влияят и много други фактори. В страната по време на тази политическа и най-вече икономическа нестабилност е много трудно да се направят каквито и да е прознози. Добрата новина за всички консуматори на хляб и хлебни изделия е фактът, че пшеницата поевтинява и това поевтиняване ще го следим под лупа докога ще продължи. Защото винаги в цената на пшеницата има т.нар. „Сезонни колебания“. През есента и най-вече през зимата цената на пшеницата започва да расте с натрупани складови разходи, лихви, търсенето е по-голямо, така че ако в един момент сме свидетели на поевтиняване на брашното, в един момент можем да отчетем поскъпване. Например сега, през месец юни цената на брашното, което излиза по пазарите, по борсите, е формирано от пшеница, която струва над 420 лв. на тон, а с нова реколта пшеницата ще излезе с ориентировъчна цена около 350 лв. на тон. Може да се предполага, че след месец-два ще има малко по-евтина пшеница на пазара, но не се знае какво ще стане след 2-3 или 6 месеца.
- Добре е, че евентуално цената на хляба може да спадне, но да предупредим, че политически дивиденти от това никоя политическа сила не може да извади с оглед на ситуацията.
- Когато говорим за цените на хляба и хлебните изделия, никога не трябва да забравяме една много стара максима, че „никой не е по-голям от хляба“. Така че, нито една политическа сила или който и да е икономист не може да влияе върху цената на хляба. Цената се формира на чисто пазарен принцип, вследствие на търсенето и предлагането и слава богу тази година ще сме свидетели на една добра реколта в България, което допринася за едно успокояване, че има достатъчно зърно на пазара. Предполагам, че повече от половината реколта ще бъде и трябва да бъде изнесена, защото нуждите на страната са около 2 млн. тона. При едно производство от 4-4,5 млн. тона виждате какъв експортен потенцил се крие в зърното. Той трябва да бъде използван и предоставя необходимото успокоение за вътрешния пазар, а от друга страна е източник на доходи за бюджета.
- И успокоение за китайците, нали?
- Да, Китай и Далечния изток като цяло се оформят като зоната в света с най-голям потенциал за внос на зърно. И Съединените щати, и Европа, които са производители на зърно, се стараят да превземат тези пазари, за да могат да експортират тези количества. Тази година ще има много зърно за износ и от Европа, и от Съединените щати, в частност и ние от Черноморския басейн, но при нас главна цел са държавите, които внасят зърно от Северна Африка и Близкия изток, тъй като китайските търговци предпочитат други дестинации за внос на зърно поради по-евтините транспортни разходи.
Интервю на Валентина Спасова
