1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Има пазар за сорго

Има пазар за сорго

Снимка:

Шарл Антоан Куртоа, представител на Sorghum ID

- Г-н Куртоа, разкажете за вашата дейност по проекта Sorghum ID, в който уаства и България.

- Моята роля е да популяризирам чрез различни събития проекта Sorghum ID и соргото като култура. Финансиран е от ЕК, но е междупрофесионална инициатива. В него участват Франция, Испания, Италия, Румъния, България от ЕС от една страна, Русия и Украйна от друга.

- Какво очаквате от България?

- България като цяло е суха държава и смятам че соргото е много подходящо за развитие там. Посещавал съм Южна България, в района на Пловдив, Ямбол и Бургас. Сушата е голяма, и се засаждат култури като пшеница, ечемик и слънчоглед. Соргото, ако се въведе, ще може да увеличи възможността за ротация на културите. Соргото може да се адаптира в тази зона, то е устойчиво на липса на вода, и смятам че като добив спокойно може да се конкурира със слънчогледа.

- Асоциацията може ли да гарантира пазар на фермерите, които ще се ангажират?

- Като цяло ЕС внася сорго, Италия и Испания са големи потребители. В световен план Китай е огромен потребител на сорго. Започнахме този проект, именно защото смятаме, че Европа трябва да стане от основните играчи- производители на сорго, защото има такъв потенциал.

На този етап целта на тази асоциация е да изградим връзки между всички звена на системата, производители на семена, производители, търговците на семена, заводите, които произвеждат храна за добитък или износители. На този етап ни е все още млада организацията, трябва да установим структурите си. Смятам, че като изградим и установим динамиката между отделните звена във веригата, няма да има проблеми за следващите дейности. Всяко нещо си има начало, не трябва да сме губещи, преди да сме започнали. Трябва да вървим напред, да срещаме хората, да разговярем с тях и всичко ще се задвижи от само себе си.

- Знаете ли, че в България има научен институт по царевица?

- Зная, че съществува държавен интиститут и регистрира семената. Бих работил с тях, сигурен съм, че са пробвали да отглеждат сорго.

- Как ще заинтересувате българските земеделски стопани?

- Поставили сме си за цел да изградим платформи- тестови участъци, така земеделците със собствените си очи ще могат да видят как това работи. Моята цел е във всяка държава да си намеря посланици и на местно ниво да увеличим площите и да разраснем производството. Смятам, че в днешно време има малко предприятия и дружества, които технически се занимават с производството на соргото, спецификите и характеристиките му, и затова направихме и брошури за всяка държава поотделно.

- Как ще осъществите целта си?

- Ще работим с подкрепата на НАЗ, както и ЕУРАЛИС, и Косад Семанс, които са на българския пазар отдавна. Те познават ситуацията и могат да ни помогнат в търсенето на подходящи партньори. Освен това имаме идея Sorghum ID да присъства на Агра Пловдив и ще направим конференция и там, за да популяризираме идеите и дейността си.

- От какъв тип производители се интересувате? Малки, средни, големи?

- Който е съгласен, е добре дошъл.

- Колко големи трябва да бъдат опитните площадки?

- Идеята е на земеделеца да му харесва и да му гали окото това, което поризвежда. В Русия изградихме опитни площадки с хибриди от 18 реда всеки по 100 метра.

Автор: Светлана Трифоновска

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.