1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Концентрацията на земеделска земя определено има ефект върху производствения модел

Концентрацията на земеделска земя определено има ефект върху производствения модел

Снимка:

Михайл Амосов, НПО, Украйна

 

- Какво можем да разбираме под концентрация на земеделска земя?

Разбираме всички форми на концентрация на земя, независимо дали те се случват чрез закупуване на земя, аренда или дори чрез устни споразумения. Това, което ни интересува, са големите сделки над 200 хектара, но трябва да отчитаме и това, че понякога и по-малки земи, когато се натрупат, могат да бъдат проблем.

 

- Можем ли да говорим, че концентрацията на земеделска земя определя донякъде и модела на развитие на селското стопанство в дадена страна?

Да, концентрацията на земеделска земя определено има ефект върху производствения модел. Това си личи и от това, което се случва с тези големи земеделски холдинги, които се образуват, и които в крайна сметка изхранват цялата планета, като се променя не просто земеделското производство, а и цялата мрежа - от логистиката до крайния потребител. И това, което се случва е, че вече дори не знаем понякога от къде произлиза храната, която ядем. Толкова е свръхконцентрирана цялата система.

 

- Изследванията, които Вие извършвате в тази посока - концентрацията на земеделска земя, какво показват? Къде е България?

Това, което знам е, че България като цяло се вписва в общата световна тенденция към концентрация на земята, но за съжаление, нямам достатъчно данни за конкретни сделки и собственици. Достатъчно конкретни данни за България липсват. Именно затова съм в страната ви - за да говоря с експерти и специалисти в тази област, за да натрупаме повече данни и да видим как се вписва България конкретно в тази тенденция.

- В обхвата на Вашите изследвания засягате ли темата за климатичните изменения и развитието на земеделието?

Да, като организация определено отчитаме тази значимост и връзката на земеделието с климатичните промени. Промяната на земеделските практики понякога може да доведе до по-лошо качество на въздуха, деградация на земите или на почвите, и тези неща трябва да бъдат взети предвид. Важен пример е свързан с това как една глобална логистика, като докарването на храна в Европа от Африка например, води до много повече вредни емисии и замърсяване на въздуха, допринася за климатичните промени, свързани с транспорта. Но не става въпрос само за климатичните промени. Понякога земеделието може да има много негативни ефекти върху местния климат, върху качеството на въздуха на местно нива. Например, създаването на една огромна фабрика за пилета може да замърси въздуха на локално ниво и може да имаме негативни ефекти върху екологията.

 

- Данните, които Вие събирате, сами по себе си могат да се нарекат статистика или изграждане на една актуална картина на развитието на земеделието в Европа. Но ангажирате ли се с прогнози? Какво предстои в бъдеще на базата на това, което сте проучили?

За съжаление, не се ангажираме с прогнози за бъдещето, това е доста трудно да се направи. Това, което правим, е да се опитаме да изградим една много по-систематична картина на настоящето. Този мониторинг, тези данни, които се опитваме да натрупаме, са от гледна точка на това каква е настоящата картина. Но същевременно се надяваме тези данни да бъдат използвани, за да бъде постигнато едно по-различно бъдеще. Надеждата ни е, че ще бъдат използвани за една по-позитивна промяна в бъдеще.

 

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.