1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Който тази година продаде на ниска цена, догодина няма да може да се възпроизведе

Който тази година продаде на ниска цена, догодина няма да може да се възпроизведе

Agro.bg
539

Георги Милев, председател на Регионалната асоциация на зърнопроизводителите в Плевен

- Г-н Милев, как започна кампанията по прибирането на реколта 2008?

- Влязохме в жътвената кампания с отлична подготовка. Почти навсякъде се прибира ечемикът, някои от членовете на асоциацията вече влизат и в рапичните ниви, за да прибират реколтата от рапица. Като цяло кампанията протича нормално, очакваме много добри добиви тази година. Проблемите са с цените - както всяка година. Търговците се опитват да налагат много ниски цени - ненормално ниски в сравнение със световните цени.

- Имате ли конкретни оферти от търговци или все още сте в проучвателен период? Как ще коментирате правителствените изявления, че богата реколта означава по-ниски цени?

- Моята информация е друга - премиерът каза в Добрич, че най-накрая се е убедил, че не стопаните повишават цените на основните продукти, а другите по веригата. Най-обезпокоителното е не това, че към момента почти няма цени - в момента има игра на нерви между производители и търговци. Най-обезпокоителното е, че цените на всички суровини, които ще ползваме за следващата стопанска година, са драстично повишени - с около 40% са по-високи цените на торовете и препаратите. Ако сметнем, че сега трябва да продадем зърното на една цена, с тази цена няма да можем да си купим торовете за догодина. Казано по друг начин - който тази година продаде на ниска цена, догодина няма да може да се възпроизведе, тоест няма да направи добро, модерно и конкурентноспособно земеделие.

- Каква е цената, която би покрила разходите и би осигурила възможност за спокойна работа през следващата стопанска година?

- Цената, която би могла да ни помогне да се възпроизведем догодина и да реализираме някаква печалба, е минимум 300 лева за тон при ечемика. Имаме различни цени, които драстично се различават - диапазонът е от 200 до 320 лева, което не е нормално. В крайна сметка сме в ЕС и смятам, че би трябвало пазарът да се нормализира. Членовете на нашата асоциация са запознати с борсовите цени, а моето лично мнение е, че те няма да продадат зърно под цена от 300 лева.

- А ако търговците не платят толкова? Проблем за вас е и съхранението на зърното, защото нямате складове.

- Дори да не бъде съхранявано зърното в лицензирани складове, стопаните ще го държат в собствени складове, там където нямат складове, ще си наемат. Дал съм съвет на всички членове на асоциацията, пък и на всички зърнопроизводители от региона, да ползват правото си да си вземат авансово субсидиите, за да могат да задържат продукцията. Това е единственият начин, по който можем да оцелеем и да продадем на една нормална цена. Като цяло в Европа ечемик няма, в България има много, но търговците все още си мислят, че България не е в Европа и спекулират с нереално ниски цени.

- Имат ли възможност зърнопроизводителите от Плевенско да търсят пазари навън?

- Може би това е последната новина - в момента Националната асоциация на зърнопроизводителите води преговори с френска кооперация - много силен производител и купувач на продукция. В преговори сме и се надявам да се отвори сериозна ниша, която ще спаси Плевенско с износ на фуражен ечемик през Дунав за Европа. Такава е идеята на нашата асоциация - да водим преговори, да търсим големи купувачи и да реализираме добре продукцията си.

- А за пшеницата, кога очаквате да започне жътвата и там как стоят нещата с очаквани добиви и цени?

- Прогнозите ми са, че жътвата на пшеницата ще започне по различно време, но очаквам до десетина дни кампанията да започне. Обикновено първо се жънат по-слабите посеви, които узряват по-рано. Прогноза за добиви не мога да дам. Ние имаме такава поговорка: "Докато не мине през кантара, не можем да сме сигурни в добива". Понякога нивата изглежда много добре, но не дава добър добив, случва се и обратното.
При пшеницата цената също е все още на ниво "ослушване". Ние никога не спекулираме с високи цени, просто искаме това, което получават нашите колеги в Европа като цена. В интерес на истината при колегите ни добивите са огромни и те в момента си търгуват пшеницата по 200 евро. Дори и да е по-ниска цената при нас, не може да пада драстично под техните цени. Категоричен съм, че у всички зърнопроизводители трябва да има психологическа бариера и да се съобразяват с борсовите цени, да преценяват възможностите си, но да не допускат драстични разлики от цените, които се дават в Европа. Защото това е пагубно за самите тях. Нали в крайна сметка всички големи играчи търгуват с нашата пшеница точно на борсата.

- Но няма механизми, които да задължат търговците?

- Ние нямаме нищо против търговците, всеки от зърнопроизводителите сам ще прецени ще продаде ли, на кого и на каква цена. Има естествен подбор и силните оцеляват, а слабите изчезват от икономическия спектър. Лошото е, че винаги най-потърпевши са най-малките зърнопроизводители.
Пшеницата е стратегическа суровина и ние наистина ще се постараем да направим сериозен износ, защото се очертава отличен добив. По информация, която излиза сега, тази година ще имаме добив, който ще позволи около 2 милиона тона зърно да бъде изнесено. А износът в крайна сметка добавя към брутния вътрешен продукт на страната.

- Има ли проблеми с получаването на евросубсидиите за площ?

- В Плевенска област нямаме необлагодетелствани райони, не са платени още енергийните култури, но има обещание от аграрното министерство и от разплащателната агенция, че до края на месеца ще бъдат платени. Ако това не стане, вие първи ще разберете.

- Достатъчни ли са тези пари? Има договорености, но с 25% от парите, които европейските стопани получават вие няма как да ги настигнете.

- Бившият министър на земеделието пое инициатива в Европейската комисия по земеделие, с която обясни, че не сме равнопоставени с европеските ни колеги. Говори се, че след 2012 година ще се промени начинът на плащане и от плащане на единица площ ще се премине към плащане на стопанство. Което означава, че ще трябва да се покрият доста високи изискквания, защото стопанствата ще бъдат оценявани по много строги критерии. Ако продължаваме със същите темпове, ние винаги ще бъдем назад. Субсидиите не са ни направили по-богати, за никого не е тайна каква е материалната база на нашите стопанства. Ако ние не направим модерни стопанства, няма как да сме конкурентни. Огромната част от стопаните ще използват европейските пари точно за модернизиране на стопанствата си.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация. За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.