1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Липсва цялостна визия и национална политика за развитие на сектор плодове и зеленчуци у нас

Липсва цялостна визия и национална политика за развитие на сектор плодове и зеленчуци у нас

Снимка:

Мариана Милтенова, член на Управителния съвет на Националния съюз на градинарите в България

- Г-жо Милтенова, за кои промени в новата икономическа история на сектора плодове и зеленчуци у нас работи вече над 12 години Националният съюз на градинарите в България (НСГБ)?

- На първо място, хармонизиране на българското с европейското законодателство, касаещо сектора. Това до известна степен се случи на теория и на документи. На практика обаче, прилагане в пълна степен на европейското законодателство, особено по отношение на пазара, не се случва. И най-вече в частта на Закона на пазара на земеделски продукти. Това създава сериозни проблеми и сътресения на пазара и преди всичко по отношение на контрабандния внос на плодове и зеленчуци в България. Свързано е и с минимални входни цени и всичко, което би защитило родния производител, така както законът работи в Гърция, Холандия и други европейски държави. Там не е възможно да влезе случайно един български камион, да отвори врати, където пожелае, и да започне да продава стоката си. Аз винаги давам този пример – отиди в Солун да продаваш българска стока и виж дали ще ти разрешат. Искат ти документ от общината, от фитосанитарната служба и т.н. Фактически има свободно движение на стоки, хора и капитали, но на практика трябва да изпълниш голям брой условия, които те затрудняват и ограничават. При нас тези ограничения липсват и всеки, който докара стока отвън, може да я разтовари и продаде където си поиска по всяко време.

- Тоест, ние чисто законодателно ли не сме осигурили защита на родното производство?

- И законодателно, и на практика у нас се прилагат едва около 15% от това национално законодателство, което е хармонизирано с европейското. По този начин нашият земеделски производител остава незащитен. Но на въпроса за направленията, в които НСГБ е работил през тези 12 години, ще отбележа на първо място прилагането на Общата селскостопанска политика. Започнахме с предприсъединителните мерки на Програма САПАРД, при реализацията на които Съюзът беше много активен. Особено при подготовката на мярката за пазари на производителите и тържища и тази за организацията на производителите. Участвахме в работните групи и в комисиите и смея да твърдя, че голяма част от взетите тогава позитивни решения и настъпилите по-късно промени в наредбите се случиха с наше участие. Някои от резултатите, надявам се, че са добри и до ден-днешен, защото станаха същностна част и на новите наредби. Активно участвахме и в преструктурирането на сектора. През 2007 г. Европейската комисия прие решение за реформи в организацията на общия пазар на плодове и зеленчуци, за да заработи общата земеделска политика по-ефективно. Ние също се опитахме да приложим тези промени в България. За съжаление, ЕК отчете, че реформите не са достатъчни и не са направени както трябва. Работата ни по създаването на организации на производителите в сектора, за съжаление, не е успешна докрай.

- Защо в предприсъединителния период не успяхме да използваме благоприятните условия и финансови средства за реформи в сектора с ефективното им оползотворяване?

- Във връзка с изграждането на мощности за сортиране, калибриране, опаковане и съхранение на плодове и зеленчуци бяха създадени подходящи мерки по програма САПАРД. За съжаление, тогавашното ръководство на Държавен фонд „Земеделие“, а може би и управляващите партии решиха, че този голям финансов ресурс може да се използва за други цели и одобриха проекти, които не отговарят на изискванията, за да вървят съществуващите корупционни схеми. Бяха одобрени 16 проекти на пазари на производители и тържища, които обаче на практика не отговаряха на изискванията. За тази мярка имаше предвидени 50 млн. евро. В момента, в който ние повдигнахме въпроса за неоснователното одобрение на проекти, започна разследване от прокуратурата и голяма част от вносителите на тези проекти, изправени пред опасността да попаднат на разследване на ОЛАФ, бяха принудени да ги оттеглят. Те оттеглиха своите проекти, но в същото време не бяха одобрени 11-12 проекта, които реално бяха на производители и на практика щяха да създадат необходимата за сектора инфраструктура за сортиране, калибриране, охлаждане и т.н. В резултат на това, тя не беше изградена и тогава България загуби голяма част от парите по тази мярка. Получи се така, защото от ДФЗ одобриха абсурдни проекти, като например този за пазар на производителите на банани. Нали знаете колко големи производители на банани има у нас и колко e ефективно да изградим пазар на нашите производители на банани за реализация на продукцията им?

- По-късно можехме ли да наваксаме тези очевидно пропуснати възможности на европейско подпомагане за пазарите на родни плодове и зеленчуци?

В следващия програмен период мярка за изграждане на нови пазари на производители нямаше. Имаше само за подкрепа на съществуващи пазари, които вече са изградени. Тя беше само за някои довършителни инвестиции, като тези за пазара в Огняново, например. Там се извърши покриване на пазара и допълнително дооборудване по ПРСР (2007-2013). А самият пазар беше изграден преди това с финансовото съдействие на KFW - Германия.

- Предизвестен резултат от трансформацията на собствеността или плод на неудачна реформа е огромният спад в производството на плодове и зеленчуци през последния четвърт век у нас?

- Мисля, че това е резултат на неудачна реформа и липса на каквато и да e позитивна политика в сектора плодове и зеленчуци през целия този период от страна на земеделското министерство и в най-голяма степен на управлявалите досега правителства у нас. Естествено значение има и начинът на раздържавяване и връщане на земеделските земи в реални граници – една огромна грешка. Както виждате обаче, това не е единствената причина и според мен не е главната, защото сектор зърнопроизводство се развива успешно, въпреки тази форма на раздържавяване и трансформация на собствеността. Основният проблем е липсата на позитивна политика, която се водеше от определени икономически интереси България да загуби позициите си на сериозен производител на плодове и зеленчуци, за да могат у нас да навлизат тези продукти от съседните държави, а през последните години вече и от Централна Европа. И за да може да вървят корупционните схеми по границата и злоупотребите с ДДС.

- Какво загубихме, неоценявайки огромния потенциал на страната да развива собственото си производство на плодове и зеленчуци?

- Ние загубихме много от упадъка на един сектор, който България е развивала от векове и в който имахме натрупан опит и имидж с прекрасните вкусови качества на нашите плодове и зеленчуци, обусловени от прекрасните почвено-климатични условия. За съжаление, производството беше буквално затрито благодарение на провежданата политика през последните години. И напоследък, започвам да мисля, че това не е случайно, а умишлено се върви към унищожението на този сектор.


- Известно е, че НСГБ е участвал в разработването и подготовката за изпълнение на Национална стратегия за развитие на градинарството съвместно с тогавашното Министерство на земеделието и горите и някои научни институти у нас. Ще припомните ли водещите цели на тази стратегия и какво от нея се реализира на практика?

- Първата стратегия, в която ние сме участвали и разработвали, беше създадена с подкрепата на един проект, носещ наименованието „Изграждане на структури за пазарна реализация на плодове и зеленчуци“ на Германското дружество за техническо сътрудничество. Тази стратегия е разработена през 2004 г. с дата 25 февруари и беше одобрена от Колегиума на Министерството на земеделието през 2005 г. Това, което е заложено в нея, в голяма степен продължава да бъде актуално и днес. Стратегията е дело на сформирания тогава сериозен екип от специалисти, експерти, научни работници, производители с голям опит. Те направиха добра разработка и визия за развитието на сектора, очертаха проблемите в него и за това в какво направление да се поставят акцентите в бъдеще. Много от предложенията в нея залегнаха и в следващата стратегия, която беше разработена съвместно от браншовите организации и научен съвет, създаден от проф. Иван Станков във времето, когато беше министър на земеделието в служебното правителство. Още в стратегията от 2004 г. бяха изписани проблемите и целите, които в голяма степен и днес са актуални. Ето, например, какво се предлага за крещящите и днес проблеми с напояването: държавата да гарантира улеснен достъп до съществуващите напоителни системи и равнопоставеност на водоползвателите. Предложено е и разработване на стратегия на напояването. Такава се прави сега, а ние сме го написали още през 2004 г. Още тогава акцентирахме върху необходимостта от разработване на стратегия по напояване на градинските култури с участието на земеделското министерство, Изпълнителната агенция по хидромелиорации, Института по хидромелиорации и хидротехника, Напоителни системи, НСГБ и т.н. И всичко това е с дата 25 февруари 2004 г. Едва сега се разработва и още не е готова Национална стратегия по напояването с помощта на Световната банка. Повече от 11 години нищо не е направено, напротив – съществуващи инфраструктури за напояване бяха унищожени и предадени за вторични суровини! Друг проблем, който сме отбелязали в стратегията още през 2004 г., е формулиран като „престъпност – директна, индиректна“. Настоява се за ограничаване на престъпността в сектора и защита на българския производител, за ефективно прилагане на Закона на опазване на селскостопанското имущество, за контрол на нелегалния внос-износ на градински продукти, както и контрол на вноса на посевен и посадъчен материал, за контрол върху спазване Закона за ДДС.

- Ако предложите тази готова стратегия отново, има ли, според Вас, нагласа от настоящия екип, провеждащ земеделската ни политика, да я използва като жалон за изход от стари и все така актуални проблеми? Иначе безсмисленият труд в правене на стратегии за сектора ще продължава да кипи.

- Ние много се надяваме, че след като толкова много се изговори, че след като се подчертава, че сектор плодове и зеленчуци в следващия период ще бъде приоритетен, някой да обърне внимание и на практика това да се случи. Досега обаче не съм чула от настоящото управление и ръководство на МЗХ да са се обърнали към стратегията, която беше разработена от екипа на проф. Станков или към тази, изготвена още през 2004 г. Говори се за една обвързана подкрепа, говори се за едни пари, които щели да бъдат дадени в повече в новия програмен период, но за цялостна визия за развитие на сектора, за национална политика за подкрепа на подсектора на този етап не се говори, а и според мен не се прави нищо. Може и да правят нещо, за което ние не сме информирани. Налице е обаче необходимост от цялостна стратегия за развитие на сектора. В тази от 2004 г., която беше приета от Колегиума на Министерството на земеделието, са разписани подробно слаби и силни страни, мерки, цели, срокове, отговорници и т.н.

- Мираж ли е конкурентоспособността на българския производител на плодове и зеленчуци при вида на няколкократно по-ниското му евросубсидиране в сравнение с това в други страни на ЕС? Преодолима ли е тази неравнопоставеност?

- Според мен е преодолима и е въпрос на национална политика. Отново отговарям – след като в Гърция един производител на праскови миналата година е получавал 154 евро на декар, а нашият производител на същата култура миналата година е получавал по-малко от 15 евро на декар, разбирате, че става въпрос за разлика от повече от 10 пъти. С тези суми, които получават колегите от останалите европейски страни, могат да покрият всички свои разходи и каквото и да изкарат от пазара да им бъде допълнително, т.е. да им бъде печалба.

- Те дори и да не продадат стоката си, са на печалба с евросубсидиите.

- Така е. А при нас се случва така, че в сектор зеленчуци получаваме между 1 и 2 процента от себестойността на продукцията под формата на субсидия, а за плодовете тя е около 4-4,5% от вложените средства за тяхното производство. За отделните култури тази ниска стойност варира, но вие разбирате за каква огромна разлика в съотношенията на подпомагане става въпрос. След като колегите получават 10 пъти повече, те са 10 пъти по-конкурентни от нас на един и същ общ европейски пазар. Тук въобще не говорим за напояването, за цената на водата за напояване, която в Гърция също се субсидира и не се плаща толкова скъпо, колкото е при нас, за инфраструктурата в землищата и в стопанствата, за инфраструктурата за съхранение, сортиране и опаковане и т.н.

- И едва ли скоро ще се изгради, но все пак с какви конкретни политики да гоним преодоляване на тази неравнопоставеност на родните зеленчукопроизводители и овощари?

- Те имат съвсем конкретни измерения: преодоляване на сивия сектор, сваляне на ДДС-то, засилване контрола по границите и преодоляване контрабандния внос в България, субсидиране – национално, защото на практика сектор плодове и зеленчуци няма национално подпомагане. То съществува за сектори, които крещят и стачкуват постоянно, в резултат на което досега са получавали национални помощи. Другото, на което трябва да се обърне внимание, е отново пазарът. Подкрепата и пазарът да бъдат обвързани, т.е. подкрепата и субсидирането трябва да бъдат обвързани с производството и пазара. Не както досега – засяват едни ниви и тъй като се субсидира по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), взимат се едни субсидии и се работи само за тяхното получаване. Дори не си прибират реколтата, за да не се правят разходи. Субсидията им е достатъчна. След като получаваш 30% от себестойността на продукциято си като субсидия, нямаш проблеми. Прибираш субсидията, която се раздава на калпак. България, според мен, трябва да премине към Система за единно плащане (СЕП), но обвързано с пазара, а не СЕПП. Последната е абсолютна грешка за нашите условия. Тя доведе до дисбаланс в земеделието ни през последните 7 години.

- Ако това е грешка от нашия преговорен процес по глава „Земеделие“, кога ще излезем от клопката ѝ – през 2016 или 2020 година?

- Не зная дали ще е 2016 или 2020 г., защото има силни лобита в отделните подсектори, които след като са получавали години наред и получават сега субсидии по СЕПП (20 производители са получили 21,6 млн. евро субсидия за 1 година ), за тях това подпомагане е изгодно и те са против системата, обвързана с пазара. Когато през 2005 г. за първи път чух, че ще има единно плащане на площ, помня, че беше на форум в един столичен хотел, станах и единствено аз реагирах с въпроса: „Възможно ли е един интензивен и един екстензивен сектор да получават едно и също подпомагане на площ? Това ще доведе до дисбаланс в подсекторите! Сектор зърнопроизводстно да получава същите субсидии на единица площ като при производството на домати, на краставици, на череши, на ягоди и всички други култури на зеленчукопроизводството и овощарството, където разходите са многократно по-високи и ръчният труд преобладава? “ Отговориха ми, че на този етап не може да се въведе диференцирано плащане по сектори, защото е много сложно. Този пагубна позиция беше заявена още през есента на 2005 г., още преди България да влезе в ЕС.

- И стигаме до уж компенсиращата подпомагането Обвързана подкрепа за производителите на плодове и зеленчуци в новия програмен период вече през 2015 г. Ще обясните ли доколко е компенсираща, обвързана и най-вече подкрепа?

- Както се изразява нашият председател на НСГБ, „за нас тази подкрепа е развързваща“. Обвързана е за колегите, които успяха да се преборят и да получат повече в случая. От 13-те процента, които бяха отделени за обвързана подкрепа, преобладаваща част – над 60%, отново бяха отделени за сектор животновъдство. Независимо че през последните 3-4 години за този сектор има изключително много схеми за подпомагане и много милиони бяха наляти за подпомагане на производителите в него. Освен това, тъй като сектор плодове и зеленчуци не е получавал подкрепа чрез национални доплащания, национално субсидиране, през 2013 г. по регламент на ЕС няма право да получава такава подкрепа и в периода 2014-2020 г. Понеже е получавал нула средства национално субсидиране в този период, това му се отрежда и до 2020 г. А понеже секторите животновъдство и тютюнопроизводство са успели да се преборят и са получавали по над 100 милиона, те ще продължат да ги получават и в периода 2014-2020 година.

- Защо овощари и зеленчукопроизводители наричат„празни балони“ твърдението на управляващите земеделието ни, че по линия на Обвързаната подкрепа ще получат пет пъти повече средства?

- Наричат ги „празни балони“, защото стартирайки от нула и 5 лева да дадеш, са пет пъти повече, нали? Защо не кажат управляващите в какви абсолютни стойности се изразява тази подкрепа и да я съпоставят с подкрепата за останалите подсектори? И да се направи анализ на разходите за сектор плодове и зеленчуци, добавената стойност, заетостта, потреблението, полезността на продуктите и т.н. А говорят за съотношение, защото „досега не сме давали и сега ви даваме все пак нещо и трябва да сте доволни.“ И да запомнят, те не ни го дават, защото  преобладаващата част от тези средства са от ЕС, не само от националния бюджет. В абсолютни стойности секторът получава най-малко от всички останали сектори. Ако за сектор плодове и зеленчуци се отделят 40 милиона, за животновъдството, заедно с преходните национални плащания, за които в момента не мога да кажа точна цифра, ще бъдат над 100 милиона, за тютюн – също.

- Очакват ли се протести, ако производителите на плодове и зеленчуци не получат помощи и секторът  остане единственият без национално подпомагане за пролетните засаждания?

- Сега не сме обсъждали този въпрос. Имахме среща в Комисията по земеделие и там ни обещаха, че по de minimis ще бъдат отделени 10 милиона за нашия сектор. Ако това не стане и зам.-министър Грудев и изп. директор на ДФЗ не изпълнят поетите ангажименти, може би наистина ще се обединим за такива протестни действия. Защото през последните години от парите, определени за сектора, се взема, отделя, пренасочва към други сектори и след това ни обясняват къде са отишли тези пари – за конете, защото имали нужда, за „син език“, за зелен език, за ниската цена на млякото, за други, които имали нужда, и т.н.

- До какви измерения на загубите в сектора доведе руското ембарго на храни?

- Загубите са много сериозни – и преки, и косвени. Преките са измерими – след август м.г., производителите и на домати, и на краставици, и на праскови бяха тотално блокирани за експорт в Русия. Имаме производител, който беше подписал договор за 10 млн. евро за експорт с най-голямата супермаркетна верига в Русия за всички видове плодове и зеленчуци. Този договор изобщо не стартира поради ембаргото. А косвените щети са още по-големи, защото българският пазар беше залят с високосубсидирана европейска стока.

- Кога производителите на плодове и зеленчуци у нас ще се активизират за обединение в организации, като изпитан модел за европейско подпомагане и по-добра пазарна реализация на продукцията?

- При стартирането на ПРСР (2007-2013) ние настоявахме и аз предложих тогава мярката за организацията на производителите да бъде разработена така, че да подпомага създаването на самите организации, а не да се съсредоточава в подпомагането и субсидирането им след като са създадени. Тъй като преди това съм имала разговори с колеги консултанти от Полша. Те споделиха, че в началото  са имали същите проблеми и не са можели да изградят организации на производителите. След това са получили консултантска и финансова помощ от донорски организации за създаването, за мобилизирането, за убеждаването на хората  за изграждане на организации на производителите. Едва тогава са постигнали този резултат и още през 2008 г. имаха над 150 такива структури. Аз също смятам, че това е пътят – да се помогне да се създадат организациите на производители у нас. Другата причина те да не се изграждат е Законът за ДДС. За да могат тези организации на производителите да бъдат поставени при еднакви условия с всички останали производители, които не са регистрирани по ДДС, или трябва да бъдат освободени от този данък, или той трябва да е задължителен за всички производители и търговци, или да бъде намален на 7%, както е записано в стратегията ни още през 2004 г. Когато всички са поставени при еднакви условия и ДДС не е толкова висок, ще бъдат ограничени и сивият сектор, и контрабандният внос, и злоупотребите с ДДС.

- Ще бъде ли полезна за сектора подмярка 4.1 от новата ПРСР?

- Тя е добра за сектора до известна степен, но подходът за приоритезирането му е тотално сбъркан отново, защото са разписани критерии за ранкиране на проектите, които могат да бъдат манипулирани. Ние настоявахме, че за да има приоритетност за този сектор, за да могат производителите да получат подкрепа, трябва да има гарантиран бюджет специално за проектите от сектор плодове и зеленчуци в рамките на тази мярка, а не да се съревновават на общо основание. Критериите се изкривиха значително, като се записаха 15 точки за биологични производители. Значи не сектор плодове и зеленчуци е приоритетен, защото за него са 10 точки. Защо трябва да се дават 15 точки при оценка на проектите и при субсидирането на хора, които току-що започват биопроизводство. Всички се юрват да стават биологични производители – имат, нямат понятие, казвайки „не ме интересува да продавам биопродукция, важно е само да взема високата субсидия и да ми одобрят проекта.“ Аз казах и предложих на последната работна комисия да се дават 15 точки на тези, които имат вече сертификати или които са втора, трета година в преход, а начинаещите да бъдат ранкирани или с 5 точки, или с максимум 7 точки, за да има диференциране. След като обявяваш, че ще даваш по 15 точки и завишен интензитет на помощта за всеки, който подпише договор за сертифициране, това за мен са изкуствено създадени условия.

- При какви условия може да имаме едни мотивирани за активна стопанска дейност производители на плодове и зеленчуци у нас? Какво трябва да се случи?

- На първо място, трябва да се разработи национална стратегия за развитието на сектора, да му се даде в действителност и на практика приоритетност. При създадения дисбаланс в земеделието ни след 2007 г. е необходима много по-голяма подкрепа за този този сектор. Колегите от другите сектори получаваха 30% от себестойността на продукцията си под формата на субсидия, при нас е от 1 до 4%. Става въпрос за разлика в подпомагането на производителите на плодове и зеленчуци средно 10-15 пъти по-малко. За да са равнопоставени стопаните поне в собствената си държава и за да се възстановят от последиците на този дисбаланс,  производителите на плодове и зеленчуци би следвало да получават поне 280-300 лв. на декар. Второ – сивият сектор трябва задължително да се ограничи. Контрабандата на плодове и зеленчуци по границите задължително трябва да се преустанови. Да се засили контролът на качеството на плодовете и зеленчуците. Да се въведе понятието „свежи плодове и зеленчуци“, за което ние настояваме. Да се предлагат на потребителите плодове и зеленчуци, набрани и излезли на пазара до 48 часа, а не тези от супермаркетите –  брани зелени, зрели по пътя и дошли от 2-3 хил. километра. Да се реши проблемът с напояването, да се осигури безплатна вода за производството. Вместо да изтича водата ни в Гърция и Турция и да ни съдят за наводнения, да я осигурим без пари на нашите производители. Узаконяването на един каптаж, на един електротрафопост е на безумни цени! Две години и 120 хил. лв. струваше на един от нашите членове, за да си организира трафопоста за захранване с ток на градината и базата за сортиране, калибриране, охлаждане и опаковане. В Турция засаждаш и ти дават всички права – искаш ли да работиш, ето ти земята, ето ти напояване, вода, електрозахранване – ти само се вземи в ръце и работи. Ако ти засадиш едно дръвче, ние ще ти дадем парите да засадиш още едно от държавата. Нужно е само да работиш и да имаш инициатива да се развиваш. ДДС у нас трябва да се свали и да се направи един анализ, с който да стане ясно колко ДДС влиза в бюджета от сектор плодове и зеленчуци и колко се губи. Бием тревогата за тези проблеми в сектора от 2005-2006 г.

Казахме, че трябва да се промени политиката, но нямахме никаква чуваемост от последните няколко правителства. Настоящото правителство направи една положителна стъпка, което няма как да не отчетем, по отношение на заетостта и сезонната работна ръка. Възможността за еднодневни трудови договори за сезонните работници ще облекчи напрежението. Това е въпрос,  поставян от нас от 2004 г., и слава Богу след около месец и половина разговори и работни групи се взе това решение. Тази революционна стъпка ще ни позволи наистина да работим по-спокойно. Апелираме, очакваме и се надяваме и на следващите позитивни политики и решения на държавата за сектора плодове и зеленчуци у нас. Той наистина заслужава да бъде приоритет, за да осигури на нашето население свежи, вкусни и здравословни български плодове и зеленчуци.

Автор: Мариела Илиева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.