1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Месодайното животновъдство може да бъде стимулирано с облекчения при кандидатстване по някои мерки от ПРСР

Месодайното животновъдство може да бъде стимулирано с облекчения при кандидатстване по някои мерки от ПРСР

доц. д-р Васил Николов – изпълнителен директор на ИАСРЖ

- Доц. Николов, обявихте, че до края на годината – за празника на зооинженера, България ще има Национален регистър на племенните животни и вече ще се знае какви са точните бройки на животните по породи у нас и че това ще са реални данни, подадени от развъдните организации. Трудно ли се стигна до това, след като преди повече от година в интервю за „АгроКомпас” го заявихте като една амбиция в условията на роящи се тогава развъдни организации с неизяснен статут и дейност?

- Не всичко в ИАСРЖ е перфектно, но нещата се случват, независимо от това дали е трудно или лесно. Когато работим по решаване на проблемите в селекцията и репродукцията и колегите от развъдните организации и контролиращият орган мислят по един и същи начин, смятам, че нещата не са чак толкова сложни. Разбира се, има още редица нерешени проблеми и с някои развъдни организации, и с някои дейности – като производството на мъжки животни, но мисля, че всичко това е въпрос на време. Ясно е, че развъдната дейност в страната се извършва от развъдните организации, а ИАСРЖ не е „куче пазач”, което трябва да тича след тях и да ги следи и наказва, а преди всичко това е държавен орган, който трябва да организира и управлява, а след това да контролира тази дейност. Основната ни дейност е да подпомагаме министъра на земеделието и храните в организирането и управлението на развъдната дейност и генетичните ресурси в животновъдството. Това изисква много знания и умения, каквито имат нашите експерти. Слава Богу, писанията и оплакванията преди години, пък и анонимките до ден-днешен срещу изпълнителната агенция не подведоха земеделския министър и премиера и те оставиха ИАСРЖ да си свърши работата, така както я бяхме планирали и вие виждате, че неотклонно следваме това и то вече дава своите резултати. Особено ни помогна в тази борба ресорният ни зам.-министър г-н Цветан Димитров, който е зооинженер, доктор по селекция и прекрасно знае каква е нейната роля в животновъдството.

- Помогна Ви много и промяната в Закона за животновъдството. В синхрон с нея какво ново направихте в развъдната дейност в животновъдството у нас?

 - Да, така е, като имате предвид, че председател на комисията, изготвила проектозакона за животновъдството, беше зам.-министър Димитров, а аз бях негов заместник. Така че основната част от промяната в областта на развъдната дейност беше предложена именно от ИАСРЖ, като орган, ангажиран с нея. Новото е, че регламентирахме правилото – една развъдна организация да може да се занимава само с един вид животни. Това е положителна стъпка и в момента вече е реалност – в страната няма организации, които да работят с повече от един вид животни. Нещо повече, искам да ви споделя една новина – дори започва постепенно обединяване на развъдните организации. Ето двете развъдни организации на Кафявото говедо вече се обединиха и стана една организация на тази порода. Това е изключително положителен факт на фона ва безкрайното роене през предходните години. От „разделяй и владей” мисля, че преминаваме към етап „обединени сме по-силни”. Аз смятам, че този пример ще бъде постепенно последван и от други развъдни организации, както и от такива, които са с по-малък брой животни. За големите породи, каквито са тези на синтетичната популация овце и на черношареното говедо, могат да останат по две и три организации с различна насока, но съм категоричен, че за малките породи трябва да има една развъдна организация. Това се отнася и за тези, които се занимават с автохтонни породи. Не може да има по две или по три асоциации за Медночервената шуменска овца, Дъбенската овца, Каракачанската овца. Фрапиращ е случаят с Родопското късорого говедо, където при 500 животни контролирана популация има две развъдни организации, едната от които контролира около 50–60 крави. Това е пълен абсурд. И когато препоръчах двете организации да се обединят, веднага бях обвинен в куп грехове, конфликт на интереси и т.н. На мен ми се иска обединяването да стане по естествен път, а не административно. Много е трудно да отнемеш дейността на някой, който я разработва години наред, но там, където тя не е ефективна, това ще става. Например, развъдната организация на Цигая и местните породи овце – Троян, работеше с около 13–14 породи. Сега, когато кандидатства за ново разрешение за дейност, държавната комисия одобри да работи само с 4 породи, с които нито една друга организация не работи. За всички останали ние не дадохме лиценз за работа. Така ще се случи и с останалите развъдни организации. Започнали сме този процес и там, където животните са малко, ще отнемаме лицензите. Там, където са повече, ще дадем на развъдните организации сами да решат въпроса, ако не, ние ще го решим. Съжалявам, че трябва да бъда толкова краен, но тази язва, завещана ни от бившето „далновидно” управление, трябва да бъде излекувана.

Това, че има по две и по три развъдни организации за порода им пречи на самите тях, защото те не могат на налагат развъдна дисциплина, не могат да си съберат средствата за селекционни услуги, а са длъжни да го правят. Сега един фермер, който примерно не си плаща селекционните услуги една или две години, или не изпълнява указанията на развъдната организация, спокойно може да премине в друга, а после в трета, или пък да си създаде собствена, както имахме подобен случай. А после отново се връща в първата и т.н.

Ще припомня и за огромните проблеми, които съществуват със сертификатите при кандидатстване за подпомагане в Държавен фонд „Земеделие” – едната развъдна организация издала сертификата, другата извършила брака, третата сменила породата, четвъртата не зная какво направила. Нека пак да отбележа, че у нас развъдните организации работят реално едва от 5–6 години, а страните, в които всичко тиктака като часовник, имат над 100-годишен опит.

 - Съобщихте, че вече сте на прага да обявите Национален регистър на племенните стада у нас. Каква картина на наличните племенни животни изобразява той и за колко време успяхте да го изработите?

- Да, вече съществува и дейността по изготвянето му беше много тежка. Експертите ни работиха повече от година. Защото въпросът беше не само да получим информация коя асоциация и ферма с каква порода работи, а всяка една ферма в страната беше посетена от нашите експерти и всяко животно беше описано номер по номер. Регистърът нямаше да бъде разработен в тези кратки срокове, ако развъдните организации не ни бяха оказали пълно съдействие. Регистърът е един прекрасен пример за работата на създадения от нас Национален съвет по генетични ресурси. От първите стъпки – колко да са регистрите, как да изглеждат, каква информация да съдържат, до пълната му реализация – всичко е обсъждано в съвета, след което съм предприемал съответните действия. Разработването обаче е само първа, макар и голяма стъпка. Оттук нататък по-труден е въпросът с поддържането му и периодичната актуализация. Иначе картината на регистъра говори, че нямаме порода животни, която през последните години да е изчезнала и генетичен ресурс, който да сме загубили. Говори и че се отърсваме от едно страшно негативно явление – възприемането на развъдната дейност единствено и само като начин да се получи допълнителна субсидия. Така бяха поставени нещата – който фермер влезе в развъдна организация, получаваше държавната субсидия за т.нар. генофонд. Този стимул, даван по този начин, беше извращение на самата идея за селекция, защото в развъдните организации бяха влезли фермери с по една, с по две, с по три крави, при положение, че на всички им е ясно, че това е абсолютно безсмислено. Не може да се води селекционна дейност в такива ферми и ресурсът се разпиляваше. Да, фермерите трябва да се стимулират за извършване на развъдната дейност, защото там разходите са значително по-високи от тези в стоковите ферми, а реален пазар на племенни животни у нас все още няма. Въпросът със стимулирането все още не е решен, въпреки че са обсъждани редица предложения как това да стане. По-важното е, че селекцията постепенно се превръща в осъзната практика. Броят на контролираните животни през последните две години е нараснал въпреки липсата на стимули.

 - Какво все пак стимулира участието на фермерите в развъдните организации и няма ли отлив от тях?

- Отлив има в някои развъдни организации. Например, в развъдната организация за тънкорунните породи овце. Трябва да се направи всичко възможно този процес да спре. Ние вече сме предложили тънкорунните породи да бъдат включени в мярка 214 на ПРСР. За жалост обаче, намаляването на поголовието на вълнодайните овце е обективна реалност. От позицията на годините е трудно да се съди, но според мен създаването на тънкорунно овцевъдство у нас чрез поглъщане на всички останали породи, може би, е било грешка. Защото освен Карнобатската порода ние не сме имали друга порода овце, която да е била по-специализирана за вълна. Нашите породи са за мляко, месо и вълна и натрапването на тънкорунно овцевъдство преди години, според мен, е било безсмислено. За моя голяма изненада наистина има отлив от месодайното овцевъдство. В началото на тази година зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров инициира и откри форум в Института по планинско земеделие и животновъдство в Троян, на който се даде насока, че месодайното животновъдство е приоритет за България. Нормално е да бъде така, защото знаете, че в Европа има свръхпроизводство на мляко и недостиг на месо. Но в България никога не сме имали традиции в месодайното животновъдство – и в говедовъдството, и в овцевъдството, нито наши специализирани месодайни породи. Това е една насока, която иска много работа. Институтът в Троян се мъчи от години да поддържа определени породи и да пропагандира месодайното животновъдство, но такива месодайни ферми, за каквито има традиции в Белгия, Франция, Англия, у нас никога не е имало. Затова, ако искаме да развием месодайното направление в животновъдството, трябва да се направи едно по-сериозно стимулиране. Подпомагането на породите е много трудно, тъй като в момента директно се стимулира отглеждането само на породите, които са застрашени от изчезване.

Това са породи, които в рамките на ЕС са с численост по-малка от 10000 за овцете, 7500 за говедата и 5000 за конете. Специализираните породи за месо, които отглеждаме у нас и са с малка численост, като Ил дьо Франс или Лимузин, Абердин Ангус, Белгийското синьо говедо и т.н., са широко разпространени и комерсиални в Европа и по света. Ясно е, че специфични мерки за директно подпомагане на месодайните породи не може да се предприемат, но може да се въведат облекчения при кандидатстване по някои мерки, с цел стимулиране на месодайното животновъдство. Що се отнася до автохтонните породи, с които се работи през последните 5–6 години у нас, категорично заявявам, че при почти всички има ръст. Когато започнахме работа с късорогото говедо, с което лично аз съм се занимавал, кравите бяха 50, а в момента Асоциацията на автохтонните породи говеда контролира 500 говеда. Ръстът е 10 пъти.

- Споменахте, че ще обвържете кандидатстването по 214 от ПРСР с издаването на документ за стопаните на аборигенни породи животни от Вас, освен от развъдните организации. Ще обясните ли кое налага това?

- Развъдните организации издават сертификати за произход или зоотехнически сертификати за животните. Без този документ, удостоверяващ породната принадлежност на животното и че това животно е под наблюдение на развъдната организация, не могат да бъдат приети документите на кандидатстващия по 214 мярка. Когато тези документи отидат в Разплащателната агенция, там служителите не са специалисти и ние не ги обвиняваме за това. Когато обаче погледнат едно педигре, те казват „Ето тук в наредбата пише, че животното трябва да има майка и баща, а в това педигре няма. Значи за нас това педигре не съществува, това животно не съществува и ние елиминираме този бенефициент.”

А това не е така, защото вие виждате, ние в момента разширяваме обхвата на животните под селекционен контрол. След 1990 г. произходът на по-голяма част от животните в страната беше загубен и едва след създаване на развъдните организации отпреди няколко години той отново започна да се следи. Естествено е педигретата да са все още празни. И какво се случва? Напоследък подобни и други проблеми, като причините за брак, породна принадлежност и т.н., са много. Разплащателната агенция счита тези „нередности” като измама. Там има дирекция за борба с измамите, която сигнализира прокуратурата, а тя завежда преписка срещу дадения бенефициент. Тогава вече нещата идват в ИАСРЖ, ние правим комисии, изясняваме нещата и установяваме, че това не е престъпление, а елементарен зоотехнически прийом. Не е ли по-лесно сертификатите да бъдат заверявани от ИАСРЖ, като на основата на разработения вече регистър се сверява дали всичко е наред, слага се щампа и вече ДФЗ може да бъде сигурен, че този сертификат е гарантиран от една държавна институция.

 - Случват се обаче грешки и на развъдни организации като тази по коневъдство – дублиране номерата на два стикера на чиповете на два коня от аборигенната Каракачанска порода, какъвто е случаят на Христо Христов от с. Боаза. Заради тази грешка той ще изгуби цялата субсидия от агроекологични плащания за стадото си от 26 каракачански коня. Как се реагира при такива случаи?

- Скоро ще направя среща с новото ръководство на ДФЗ, за да стиковаме нещата. По-рано бяхме изчистили тези грешки и ако имаше каквото и да е съмнение, те първо го изпращаха до нас и ако ние кажехме „да, тези животни не са от тази порода и това не е така”, те вече предприемаха съответните мерки. Според мен, пътят е този. За случая, който споменахте, разбира се, че е възможно да е обикновена грешка. Развъдните организации работят с 5–6–7–8 хиляди животни и напълно естествено е, чисто статистически допустимо е да се получават технически грешки. Важното е обаче те да бъдат ревизирани навреме. Споменахте ми за грешка с дублиране на номер на стикер. Ще ви кажа дори за грешка, която аз бях извършил. В едно от стадата на Родопско късорого говедо цялото стадо беше с „BG 21”, а едно от животните – с „BG 09”. И въпреки че това „BG” няма никакво значение и сега е 31, този бенефициент беше наказан за това, че му е объркан номера, което стана при предходното ръководство на агенцията. Тази грешка трябва да е поправима, защото съгласно наредбата по 214 мярка от ПРСР бенефициентът и с едно животно да намали стадото си спрямо първоначалната бройка по договора, губи цялата субсидия за него. В момента имаме следният случай.

Производител купува 9 овце, които са бракувани от едно стадо на развъдна организация, контролираща 9000 животни. След покупката, той се обръща към развъдната организация да му издаде документ за породна принадлежност и тя не може да откаже, защото тези животни са записани в развъдната книга. Производителят си взема документа и кандидатства за подпомагане в ДФЗ. Там приемат това като нарушение. Това не е нарушение, защото селекционният брак за едно стадо е абсолютно приемлив за друго стадо. Този случай дойде при нас от прокуратурата! Те ни питат в каква разплодна кондиция и в какъв здравословен статус трябва да са животните, за да се включат в развъдна програма. Аз на свой ред ги питам къде има такива изисквания и къде въобще се обсъждат подобни въпроси по мярка 214. И сагата продължава. Толкова са малко земеделските ни производители и при такива трудности работят развъдните организации, че ние наистина трябва да направим всичко възможно да ги защитим. Там, където има умишлени деяния, сме безпощадни – отнели сме вече няколко лицензи и ще продължаваме да отнемаме, но там, където има елементарни технически грешки или е в резултат на това, че другите специалисти не разбират материята, считам, че нещата трябва да се поставят съвсем коректно. В тези случаи преди да се предприемат каквито и да е действия, консултациите със специализираната администрация, каквато е тази на ИАСРЖ, е задължителна.

- А как ще накарате или стимулирате развъдните организации да произвеждат мъжки разплодни животни, нещо, което по думите Ви все още не се случва?

- Опитахме с положителен опит и вече имаме такъв. Ще дам пример с развъдната организация на породите Симентал и Монбелиард, която контролира 2500 животни и вече е вкарала в станциите по изкуствено осеменяване три бичета. Подписали сме договор за съвместна дейност с тях, изчислили сме кой с какво участва и те вече заплождат крави със сперма от тези бичета, които са тяхна собственост. Бичета в станциите има Асоциацията на Българското родопско говедо и Джерсея, развъдната организация на Черношареното говедо със седалище в Русе. Как ще стимулираме останалите – чрез изискване за стриктно изпълнение на развъдните програми.

                                                                   интервю на Мариела Илиева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.