Напояването и разпокъсаността на земята са двата основни проблема на българското земеделие

Снимка:

Христо Цветанов, член на УС на Института за агростратегии и иновации

- Г-н Цветанов, очаква се в парламента да мине на второ четене законопроект, който би трябвало да ограничи покупката на българска земя от чужденци. Въвежда се изискване физическите лица и фирмите да живеят или да са регистрирани в България от поне 3 години, за да купуват. Ще бъде ли работеща тази мярка?

- Като земеделски производител бих подкрепил всяка мярка в полза на българското земеделие, но обективно погледнато фактите показват, че засилен интерес от чужденци да купуват земи в България не се наблюдава. Не мисля, че подобна мярка би довела до сериозна промяна в ситуацията по отношение на собствеността и ползването. Освен това чуждестранните, а и българските инвеститори, биха проявили интерес само при наличие на фактори като комасация и напояване, а тези въпроси в момента са изключително сериозна пречка и пред българските, и пред чуждестранните лица, които желаят да инвестират сериозно в земеделието. Не смятам, че придобиването на собственост от чужденци е проблем. Знаете, че и до момента те могат да купуват земя просто като регистрират българско юридическо лице. А и честно казано при заявен чуждестранен интерес е нормално да се търси съдействие от местно лице, така че не очаквам мярката да доведе до нещо коренно различно.

- Какво се случва на пазара на земя? Последният доклад на САПИ за 2013 г. показва спад на сделките с 20%, но цената на земята расте с 4,6 на сто и средната за страната вече е 429 лв. за декар.

- В момента няма достатъчно предлагане на земя, защото повечето земеделски стопанства вече са оптимизирали и балансирали стопанствата си, сделките за земя вече са направени, дребните собственици имат регулярен, добър доход от високите ренти и нямат интерес да продават. В момента върви вторичният пазар между фондовете за земеделска земя и между земеделските производители, като основно се предлага земя в отдалечени, необлагодетелствани райони с ниска доходност, което ги прави неатрактивни.

До края на тази година очаквам цената на земята да тръгне леко надолу. Причината е, че разходите в производството се увеличават значително. Оттам и при рентата би трябвало да очакваме подобна тенденция.

- Субсидиите за земя до 2016 г. непрекъснато ще растат. Това не е ли предпоставка и за по-високи цени на земеделската земя в бъдеще?

- Реално ще расте годишният национален таван за директни плащания през годините, но размерът на субсидиите ще зависи много от политическите решения на страната като членка на Европейския съюз, както и от размера и структурата на отделното стопанство. От общия пакет за директни плащания всяка година задължително трябва да се заделят 30% за т.нар. зелени плащания, т.е. подкрепа за щадене на природата. Отделно още до 2% ще се вземат за млади фермери. Освен това от 2015 г. всяка година трябва да се вземе решение дали да се избира схемата за преразпределително плащане, т.е. по-дребните земеделци да получават по-високи субсидии. Но трябва да се уточни до какъв размер на стопанството, с каква ставка. Алтернатива на това е намаляване с минимум 5% на плащанията за горницата над 150 000 евро.

И още - има опции за заделяне до 10% от общия пакет за директни плащания за дребните стопанства, помощта за които вече стана ясно, че ще е до 1250 евро. Още 13% за обвързана подкрепа - т.е. свързана с производството, 2% за протеинови култури и т.н. Тоест виждате, че базовата субсидия на единица площ много зависи от куп решения, които България трябва да взима. Целият процес е много динамичен и ще е определящ за цената на земеделската земя.

- Тютюнопроизводителите ли ще са единствените печеливши от схемата за дребни стопани, където субсидиите ще са до 1250 евро?

- Реално от подпомагане по схемата ще могат да се възползват земеделски производители с размер на използваемата земеделска площ между 10 и 50 декара, като има опция България да намали долната граница на 5 декара. Това са предимно полупазарни и непазарни стопанства, отглеждащи плодове и зеленчуци, дребни животновъди, притежаващи пасища, както и тютюнопроизводители.
Важно е да се обясни, че регламентът предвижда два начина за изчисление на размера на плащането за всеки бенефициент и нашето правителство следва да избере един от тях. Който и да изберем - сумата следва да е в рамките между 500 и 1250 евро.
Нашият институт е разиграл тези двата варианта.

България може да избере да изчислява размера на субсидията по формулата всеки земеделски производител с допустима за подпомагане площ между 10 и 50 декара да получава по 1250 евро на година, независимо от големината на стопанствата им. Има изискване общият бюджет, заделен на година, да не надвишава 10% от годишните директни плащания за единица площ. За 2015 година този 10-процентов таван е 72 125 100 евро. Ако приемем, че 50 хиляди земеделски производители получат по 1250 евро, тогава ще трябва да се задели бюджет от 62 500 000 евро. И схемата хипотетично може да се приложи без проблем. От нея общо могат да се възползват 58 хил. земеделци.

Предвиждаме обаче, че броят на дребните земеделски производители ще се увеличи, тъй като това атрактивно заплащане ще накара много собственици на земя, която в момента са дали под наем или аренда, да си я вземат обратно, като започнат да я обработват. А това означава, че субсидията за едно стопанство ще започне да се редуцира.

Хипотетично страната може да избере и друг вариант - плащането да бъде диверсифицирано в зависимост от броя на допустимите декари, не повече от 50. Например фермер с площ 20 дка ще получава по 500 евро на година за стопанството си като минимален праг. Този начин ние смятаме за по-ефикасен и целесъобразен.

Държа да отбележа, че основната цел на схемата за дребни земеделски стопанства не е да се дават повече пари на дребните стопанства, а да се облекчат както дребните фермери - при кандидатстването за субсидии и изпълнението на изискванията за кръстосано съответствие и зелени дейности, така и да се намалят разходите за администрирането на най-малките плащания от страна на държавата.

- Само при 2% от земите у нас са запазени системите за напояване? Как при това положени да се прави ефективно и рентабилно земеделие? Уедряването на земята - т.нар. комасация, също не се случва...

- Напояването, както и разпокъсаността на земята, са основите за развитие на всяко земеделие и за съжаление са двата основни проблема на българското земеделие. Краткият отговор е - не, не смятам, че в скоро време ще има наченки на комасация, и не, не се прави ефективно и рентабилно земеделие без системи за напояване. Смятам, че тези ключови теми са най-вече въпрос на политически решения, които обаче засега не виждам да се случват. Дори липсва какъвто и да е дебат, дискусия, мислене по тези въпроси.

Когато стане дума за тях, някак винаги политиците започват да говорят за финансиране я по бъдещата Програма за развитие на селските райони, я от държавния бюджет, но реално го няма начертан пътят - кое и как да се случи, а парите са само средството за случването. За мен това е основният проблем.

При всички положения ние като земеделски производители още дълго няма да можем да издържим с този начин на ползване на земята и без наличие на ефективно напояване. Затова смятам, че колкото повече се отлагат във времето и колкото повече политиците се страхуват да започнат решаването на тези два фундаментални въпроса, толкова повече ние като българи ще губим не само от конкурентоспособността на производството си, но и като потребители на качествена българска храна.

В крайна сметка има и много други болни теми, на които трябва да се обърне внимание и да се говори по-често за тях: като например групите и организациите на производители (все още около 70% внасяме зеленчуци) - искаме да помогнем за създаването им; темата за иновациите, които всички очакваме да въвеждаме; за производството на т.нар. местни храни и т.н.

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.