1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е рестриктивна и ще повлияе на конкурентоспособността на предприятията

Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е рестриктивна и ще повлияе на конкурентоспособността на предприятията

Снимка:

Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България

- Г-жо Славова, как млекопреработвателният бранш приема Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, която влезе в сила?

- Браншът приема противоречиво тази Наредба. Притеснени са почти всички млекопреработвателни предприятия, защото се слагат допълнителни рестрикции, които не съществуват за предприятията в държавите членки на ЕС. Това поставя бранша в неравностойно положение спрямо колегите им в Европа и ще лиши млечните ни продукти от конкурентоспособност. Факт е, че редица наши преработвателни предприятия ще обжалват Наредбата.

- Като говорите за рестрикции, кажете кои са те?

- Става въпрос за чл. 31, т. (4) и (5) от Наредбата, в които се казва, че имитиращи продукти и такива, които са от мляко, не могат да се произвеждат по едно и също време на територията на едно предприятие. За промяна на плановете предприятието трябва да уведоми БАБХ най-малко един работен ден преди промяната. План за промени е допустим, според Наредбата, веднъж на шест месеца. Всичко това утежнява бизнеса. Да, трябва да има Наредби, които да регламентират производството на хранителни продукти, контролът и информацията какво се съдържа в тях, но това, което не подкрепяме като асоциация е, че се поставят повече рестрикции, отколкото съществуват в регламентите и директивите на ЕС. Нещо повече – рестрикциите се отнасят само за тези продукти, произведени на територията на нашата страна. В случая ние сами си поставяме прегради в момент на криза и е много трудно икономически да се оцелее. Редица преработвателни предприятия са изправени пред дилемата какво да произвеждат. Основният въпрос пред тях е – ако сега, в началото на годината за 6 месеца дадат своя график и определят да произвеждат само имитиращи продукти, какво ще стане от март, когато започва млеконадоят на овцете и периодът съвпада с графика, който са внесли в БАБХ.

- Как ще се отрази Наредбата върху бизнеса?

- Наредбата носи много притеснения. Нека не забравяме, че преработвателите са част от бизнеса и плащат сериозни данъци в държавната хазна. На хранителния бранш трябва да се даде достатъчно свободна инициатива, за да се развива, защото тепърва ще има недостиг на храна, предвид непрекъснатото увеличение на населението на Земята.

- Смятате ли, че много предприятия ще затворят?

- Не бих искала да си мисля това. Но ще има предприятия, които ще намалят своя обем на производство, ще изпитат известни трудности по простата причина, че много от тях имат договори с чуждестранни партньори за традиционни сирена и кашкавали, а други – за доставка на имитиращи продукти.

- Кой ще се възползва от Наредбата?

- Притеснителното е, че от Наредбата ще се възползват вносителите на млечни продукти от трети страни и от останалите страни членки на ЕС. Буквално те ще бъдат облагодетелствани от нея. Не ми се ще да вярвам, че има защита и на корпоративни интереси. Надявам се, че ще можем да се разберем с МЗХ, респективно с БАБХ, защото е излишно да се създава допълнително напрежение в млечния сектор, при положение, че има толкова много проблеми там.

- Като казвате проблеми, кой е най-големият за бранша?

- Това е липсата на качествена суровина, отговаряща на европейските изисквания. Тази година е последната от гратисния период, който беше отпуснат на страната ни за преструктуриране на фермите. По данни на Министерството на земеделието и храните фермите в България са общо 31 280, които произвеждат сурово краве мляко. Тези, които вече са постигнали всички изисквания по отношение на сградофонд и оборудване, както и качество на млякото, са 3 078 бр. Във втора категория са 484 ферми, които отговарят на изискванията за сградофонд и оборудване, но не са постигнали европейския стандарт за мляко. 27 718 не отговарят на европейските изисквания и са в трета категория. Това е огромен проблем за млекопреработвателните предприятия. Съотношението и сега между качествено и некачествено мляко е 50 на 50. Отделен е въпросът, че то не достига и ние не изпълняваме около 70% от квотите си към ЕС.

- Какво спечелихме от дерогационния период?

- Може би, че голяма част от фермите оцеляха. Отделен е въпросът доколко те дават качествена суровина. За съжаление, това е втори преходен период и становището на асоциацията е, че той изтече „някак си между пръстите“. Трябваше да има държавна стратегия, да бъдат предприети конкретни мерки за целия млечен сектор. По принцип гратисни периоди се искат, когато сме дълбоко мотивирани, с ясна програма какво ще се прави през това време и какво ще трябва да се постигне. В противен случай отсрочките са излишни. За съжаление, това се случи при нас. Хубавото е, че все още има време, цяла година. И един от положителните примери е създаването по инициатива на МЗХ и по настояване на браншовите асоциации на Национален гаранционен фонд, който ще гарантира кредити на фермите, които кандидатстват по мерки 121, 122 и 123 от ПРСР. Като асоциация предлагаме в новата ОСП за програмния период до 2020 г. да има специални мерки за фермерите, които да гарантират производството на качествено сурово краве мляко. Другото ни предложение е да има гъвкавост между Първи и Втори стълб на ОСП, така че финансовите средства, които не бъдат усвоени, определен процент от тях да бъде трансфериран в Първи стълб и да отива за слабите сектори от земеделието. Другото ни искане е остатъците от таваните на плащанията да отиват отново за нуждаещите от финансови средства сектори. За България това са млечният сектор, производството на бутикови млека, плодове и зеленчуци и други сектори, които имат нужда от подпомагане. Тези предложения са приети от Европейския икономически и социален съвет и се надяваме да залегнат финално в предоговарянето на бъдещата ОСП. Онова, което отдавна сме отправили като предложение към МЗХ, е фермите, които дават отговарящо мляко, директно да могат да преминават в първа категория. Да не се гледа сградния фонд и оборудването, все пак е важно качеството на млякото.

- Какво ще се случи с тези ферми, които на 31 декември 2013 г. все още не са отговорили на европейските изисквания?

- Мандрите няма да имат право да изкупуват мляко от такива ферми, освен ако държавата ни няма други договорености с ЕК. Надявам се на една широкомащабна кампания и максимален брой ферми да могат да се възползват от средствата по Гаранционния фонд, за да постигнат високите изисквания за отговарящо на европейските стандарти мляко.

                                                        интервю на Диана Александрова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.