1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Научих АБВ-то на говедовъдството в Америка

Научих АБВ-то на говедовъдството в Америка

Снимка:

д-р Ханс Карстен Брокман - независим консултант по хранене

-Д-р Брокман, откъде идва интересът Ви към животновъдството и конкретно към храненето на животните?

Храненето на животните винаги е представлявало интерес за мен, защото съм потомствен фермер. Моите родители управляваха ферма преди години в най-северната немска провинция - Шлезвиг Холщайн. В нея отглеждахме много свине, имахме само една крава. Но именно тя предизвика моя интерес и аз насочих професионалната си кариера към говедовъдството. Следването си продължих със селскостопански науки, като събирах практически опит в три отделни ферми. След приключването на следването си, написах докторска дисертация. И следването ми и дисертацията ми бяха свързани с темата за говедовъдството.

-Какво да разбираме под управление на храненето в една говедовъдна ферма?

По отношение на храненето най-важният фактор, който играе решаваща роля, е качеството на грубите фуражи. Най-важното за млечните крави е да получават нужното количество хранителни вещества, нито повече, нито по-малко, а точно толкова, колкото е нужно за деня. И като правилна добра практика, бихме могли да възприемем правилното дозиране на хранителните вещества в дневната дажба на животните. Ако не успеем да се справим с тази задача, животните не се хранят правилно и получават ограничено количество храна, те ще отслабват, а за да се компенсира това, се увеличава количеството на фуражния прием. С това си докарваме обаче нови проблеми. Защото увеличеното хранене води до затлъстяване, а то от своя страна пък е причина за чести заболявания. Тенденция в целия свят е фермерът да се стреми да запази продуктивността на животните в продължение на две-три лактации, въпреки че те са способни на повече. Но най-важно е да получим високата продуктивност именно в две-три лактации. Добрата практика е да се съобразяваме с потребностите на животните и да наблюдаваме тяхното състояние.

-Вие подкрепихте своите изводи с примери от водеща немска ферма.

Много е важно да бъдат събирани данни, въз основа на които да бъдат направени изводи за точното количество хранителни вещества, които са потребни на едно животно на дневна база. По тази причина всяка една ферма в Германия е оборудвана с добри технически средства. Давам за пример фуражните смесителни ремаркета, които са оборудвани с кантар, въз основа на които фермерите извличат информация какъв е точният прием фураж на животно за ден.

-Как добре изчислената дажба се отразява на млеконадоя?

От гледна точка на генетиката кравите могат да дадат голямо количество мляко, защото имат високопродуктивен генетичен потенциал. Това се случва в началото на лактацията, веднага след отелването. В края на лактацията количеството млеко намалява, намалява съответно и фуражният прием. Реално това е предизвикателството, което стои пред стопаните. По тази причина те трябва да формират хранителни групи, като разделят животните на принципа дали са високопродуктивни и произвеждат голяма количество мляко или са нископродуктивни. Всяка от тези две групи трябва да бъде хранена с дажба, предназначена за нея.

-Кога можем да кажем, че една ферма е успешна?

Една ферма е успешна тогава, когато има висок млекодобив. Колкото повече е млеконадоят, толкова по-голяма е печалбата на фермата. Мога да дам пример от Германия. Ако един фермер продава литър мляко на изкупна цена от 30 евроцента, тези пари са му достатъчни за да може да покрие всички разходи за обслужване на фермата. В България фермерите се нуждаят от по-малко средства, за да покрият разходите си, но пък чух, че изкупната цена на суровото мляко към момента е 33 евроцента, тоест ситуацията е благоприятна за българските фермери. И след като фермерите успяват да покрият разходите си и да извлекат печалба, то бихме могли спокойно да определим тази ферма като успешна.

-Как човек да се научи да е добър фермер?

В Германия се обръща особено голямо внимание на обучението. Аз лично съм бил много пъти в Америка и съм черпил от техния опит, самият аз съм се учил. Там за първи път научих кое е АБВ-то при отглеждането на говедата в Америка. А-то е повечето въздух във фермата, Б-то е управлението на храненето на животните, а В-то - това е комфортът на животните. Имаше период, който беше обучителен за нас в Германия, това е типичен процес за всички страни. България също трябва да премине през този си етап на обучение.

Автор:Валери Станев

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.