Негативна тенденция за цените на зърнените култури

Интервю с Христофор Бунарджиев, управител на Булагро Холдинг

- Г-н Бунарджиев, каква е икономическата конюктура в агросектора?

- Ако говорим от гледна точка на политическите сътресения през последните 3-4 месеца, тази обстановка в никакъв случай не беше в посока на удовлетворяване на очакванията на българските фермери. Всички виждаме закъсненията по плащанията на единица площ, проблемите с обработка на документи по различните мерки от ПРСР и в крайна сметка кой е потърпевшият - земеделският производител. Защото при нас, както се казва, „ден година храни". Годината мина, а ние още не сме получили субсидиите си напълно, така че ние да се разплатим и оттам нататък - по веригата. Ако говорим за икономическите фактори, които влияят в момента върху бизнеса и развитието на българското село, ами доста негативи. Бяхме свидетели на ръст през последните два или три месеца от края на миналата година и тази, който обаче за съжаление е продиктуван от валутната компонента. При покачването на съотношението долар - евро и долар - лев беше в полза на българската селскостопанска продукция. Вие знаете, че мощностите, с които разполага България в момента - производството е на 5,5 млн. тона зърно, а вътрешната консумация, която е по-малка от 2 млн., означава, че изцяло цената в страната се определя от експорта, а той се определя от съотношението долар - евро и долар - лев. Заключението- имаше едно прогресивно развитие на цените в посока нагоре. Да, обаче през последните няколко дни трендът се завърна обратно и съответно след падането на съотношението долар - лев под 1,80 лв., това рязко рефлектира върху цените на зърнените култури. Това в никакъв случай не е добре, защото само след 3 месеца предстои новата реколта и доста от очакванията са негативни.

- Какво влияние оказаха метеорологичните условия?

- За последните 27 години като тази такива екстремни ситуации не е имало. Снегове за два месеца и половина, критично ниски температури. И това не беше най-големият проблем. Фатална се оказа сухата есен. На това поле, на което се намираме, в с. Яздач последният дъжд беше на 5 юни миналата година. Оттогава до средата на декември, когато паднаха снеговете, не е имало валеж с икономическо значение - над 5 л кв./м. Не можа да поникне нито рапицата, не можа да влезе в условия за презимуване, тежко беше и положението и за житните култури. Съответно рапицата трябва да разорем, при житните вегетацията е все едно сме в средата на февруари. Това ще рефлектира върху добива, да не говорим за огромната икономическа загуба на тези фермери между Пазарджик и Бургас, които загубиха изцяло посевите си с рапица. Там почти няма блокове с рапица. По данни на статистиката от 1,85 млн. дка, засети през есента с рапица, едва половината успяха да презимуват.

- Политическата обстановка повлия ли?

- Несигурната политическа обстановка е проблем не само за земеделието, но за цялата икономика, защото бизнесът търси ясни правила.Субсидиите са насочени към малките земеделци, по-крупните остават на заден план - това няма ли да се отрази негативно на пазара на агротехника в България?Има две тенденции. Едната е да направим големите още по-големи, за да могат те да бъдат конкуренти на световните пазари, да произвеждат много и качествена продукция, а другата посока е да се опитаме да задържим растежа на големите и да подпомогнем дребните, като това ще бъде един изключително дълъг и тежък процес, от който дори не се знае какъв ще е изходът. От гледна точка на нуждите на обществото и таргета, който е в ПРСР, е важно да оживим селото, но на каква цена ще стане и дали изобщо ще стане - не е ясно. Защото не се знае дали малките ще станат достатъчно силни да се борят с „акулите" на международните пазари.

- Европейски субсидии за земеделска техника за големите зърнопроизводители няма, какви са тенденциите. Накъде върви пазарът?

- Последните 12 години бизнесът със селскостопанска техника е изключително труден точно поради вмешателството на държавата. Проблемът със европейските средства е, че когато има субсидии, правят се проекти, съответно се продава огромно количество техника, после 3 години няма субсидии, няма никакви продажби, а хората в екипите трябва да се поддържат и това създава обстановка на неяснота. Много от пазарните анализатори казват: Ето виждате ли, субсидиите са лошо нещо, те изкривяват пазара. В известен смисъл бих се съгласил, защото пазарът трябва да бъде базиран върху търсенето и предлагането. Всякакви други инструменти в крайна сметка са отрицателни.

- Предричате ли срив на фирми, отлив от пазара, грубо казано, фалити?

- Това е един нормален процес, който важи не само в земеделието, а за всички сектори. Има компании, които виждат бъдещето си в определени сегменти, съсредоточават усилия и енергия, а други си отиват. Но това е начин бизнесът да се очисти от тези, които не са наясно какво искат и как да го направят. Но от друга страна, винаги има някакви алтернативи, така че да оживеем. Ние, например, сме се фокусирали върху прикачния инвентар. Защото клиентите продължават да инвестират в машини, като торачки, пръскачки, дискови брани, чиято стойност е около 30-40 хил. евро и с помощта на лизинговите инструменти и ниските нива на лихвите, като че ли това е една примамлива оферта да обновят машинния си агропарк.

- Свидетели сме как компании за семена и техника се обединяват, става едно преливане, това няма ли да създаде една монополизация на пазара и да дискредитира определени играчи?

- При всички случаи съм съгласен с Вас. Проблемът с глобализацията е проблем, защото в един момент ще започнем да я наричаме монополизация. Това, което виждаме през последните години със сливането на мултинационалните компании, подсказва, че на пазара ще има 3 или максимум 5 компании. Това в никакъв случай не е в интерес на потребителите. Защото те ще диктуват условията и фермерите ще трябва да се съобразяват с тях.

Автор: Диана Александрова

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар