Мариана Милтенова, съдружник във винарска изба
- Г-жо Милтенова, кои са най-сериозните проблеми в лозаро-винарския бранш?
- Независимо че България е известна по света като традиционен производител на качествени вина, проблемите в сектора са много и сериозни. У нас като цяло липсва подкрепа за бранша, каквато имат редица други страни-производителки. Например, от германски експерти научихме, че във Франция, когато един производител не е успял да си продаде виното, а идва новият сезон, той информира лозаро-винарската камара и правителството. Държавата изкупува това, което му е останало и той произвежда новото вино. През последните години на нашия пазар масово навлизат вина от нови страни-производителки – Аржентина, Австралия, Южна Африка. Тяхната продукцията е на много ниски, конкурентни цени.
- Как го постигат?
- Благодарение преди всичко на държавната политика в тези страни. Винопроизводителите им получават солидна подкрепа от правителствата. Още един пример: когато една някой от тях изнася продукцията си, да речем, за Русия, държавата му я плаща, а след това фирмата-вносител от другата страна превежда дължимата сума на правителството. Ето как тези държави подкрепят бизнеса. Неща, с които тук в България, не можем да е похвалим.
- Какви са тенденциите у нас?
- През последните две десетилетия браншът върви надолу. Много малко се прави за него и резултатът се вижда: българските вина стават все по-малко конкурентоспособни. Само за сравнение – допреди няколко години изнасяхме над милиард бутилки вино годишно, а за 2011 г. те са само около 70 млн., което е 15-20 пъти по-малко от преди години.
- На какво се дължи този драстичен спад?
- В много случаи наши фирми изнасят вина, които не отговарят на изискванията. Те сринаха имиджа на българското вино, особено в Русия, която е нашият основен пазар, а и в европейските страни. Ще трябва да минат много години, за да бъде изчистено това лошо име, което ни излезе, и да можем отново да екпортираме вина както в миналото.
- Какво трябва да се направи в тази насока?
- Винарските изби са пълни с качествено вино и това е национално богатство. Ето защо държавата трябва да подкрепи реализацията му. Иначе това национално богатство просто ще се загуби. Също така българското законодателство трябва да се синхронизира с европейското в областта на лозаро-винарския бранш. Необходимо е да има и национална политика за подпомагане на винопроизводителите, както във Франция, Италия, Испания, Португалия – силните страни в този бранш. Не се ли вземат спешни мерки, родното винопроизводство безвъзвратно отива към своя край.
Много е важно също да се отбележи, че като бранш лозаро-винарският бизнес не стои добре. Вярно, има Национална лозаро-винарска камара, с 6 регионални камари, но въпреки това нещата не са наред и точно тези организации трябва да свършат голяма част от работата, за да имаме добро, синхронизирано законодателство и национална политика за сектора. Но контактът с държавата, с правителството, не е достатъчно добър, за да се случи всичко това и нещата да потръгнат.
- Но мерките по ПРСР са един добър шанс. Според Вас, достъпни ли са те за българските лозари и винари?
- Да, могат да се възползват от тях, но друг е проблемът тук – това е голямата банкова тежест за производителите, които се опитват да реализират проектите си. Не е пресилено да се каже, че банките и банковата политика у нас убиват малкия и среден бизнес. Непосилните лихвени проценти, високите такси за обслужване, всичко това влияе пагубно, не говорим само за лозаро-винарите. Така е и при малките земеделски производители, и при преработвателите, и в хранителната индустрия, и във всеки друг сектор. За сравнение: в Европа лихвите са между 2 и 4% за земеделието и хранителната промишленост. У нас са между 8 и 10%, а понякога достигат и 12% с банковите такси.
- Вие кандидатствахте ли по някоя от мерките?
- Имаме възможност и желание да кандидатстваме по мярка 123. Подготвили сме проект, който може би ще подадем през следващия програмен прозорец. Нуждаем се от допълнително оборудване и техника. Проектът ни е предимно за закупуване на машини, лабораторно оборудване, както и за финансиране на строително-монтажни дейности.
- Вашият призив към държавата?
- Правителството е в дълг към малкия и среден бизнес и трябва да помисли как да се подобрят условията. Обръщам се към МЗХ, към министерски съвет, към министър Дянков – ако искаме този малък и среден бизнес да съществува и да се развива, защото ние, малките и дребните, също даваме своя принос в икономиката на страната, трябва да ни се помогне. Банките да осигурят за сектора по-изгодни условия. Никоя фирма не може да продаде продукцията си с 20% печалба, за да може да плати 12% на банката и да й останат 8% да се развива и да съществува. Нека в тази посока да се мисли, да се подкрепи бизнеса, за да можем и ние да подкрепим държавата.
Интервю на Диана Александрова
