1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. По-голяма част от българската суровина отива за производство на белен слънчоглед

По-голяма част от българската суровина отива за производство на белен слънчоглед

Снимка:

Стилиян Гребеничарски, анализатор в Интелиагро

- За кои държави България изнася слънчоглед?

През последните години наблюдаваме ясна тенденция за прехвърляне на по-голяма част от износа на белен и шарен слънчоглед, за сметка на обикновения, маслодайния слънчоглед. Традиционно, най-голям пазар за български маслодаен слънчоглед е Холандия. За шарения и беления слънчоглед износът е по-диверсифициран - Германия и Обединеното кралство. Изнасяме количества дори и за САЩ. Спорадично изнасяме слънчоглед, според реколтите, и в съседни страни като Румъния, Гърция и Турция. Турция е един интересен пазар, който през годините е традиционно присъстващ в портфолиото на българските износители. Но в последните години вътрешното производство на суровината се увеличи, както и на олиото, което постепенно намалява ролята на турския пазар.

- Какви количества слънчоглед изнасяме за чужбина и какви остава в България?

От реколта 2017-2018-та са изнесени между 500 и 600 хиляди тона. От последната реколта 2018-2019, до края на февруари, по данни на МЗХГ, са изнесени около 280 хиляди тона, общо - белен, шарен слънчоглед, както и маслодаен.

- Нараства ли вътрешното производство и преработка на слънчоглед и защо?

За ясна тенденция при производството не можем да говорим, тъй като, като цяло, пролетниците в България са доста силно зависими от метеорологичните условия и резултатите в добивите варират силно през годините. България през миналата година е произвела около 1 млн. и 800-1 млн. и 900 хиляди тона, а през други години производството е стигало и надминавало 2 млн. тона, или пък е имало слаби години.

От гледна точка на преработката, двете неща са свързани, като преработката в България използва предимно местна суровина. Може да откроим следната тенденция - по-голяма част от българската суровина отива за производство на белен слънчоглед, на различни други продукти, различни от олиото, като слънчогледови брашна, други фракции и междинни продукти при производството на фуражи, продукти за сладкарската, хранителната индустрия... Така че това е една линия, която можем да очертаем. Общо при преработката на слънчоглед не можем да говорим за някаква трайна тенденция. Всичко зависи от местната суровина. Можем да говорим обаче за нарастване на капацитета на преработка през последните години, с инвестиции от ПРСР, или пък с финансиране в нови мощности от частни източници. Което на фона на пазарната ситуация в Европа и силния натиск на украинската продукция може да се окаже не толкова обосновано дългосрочно.

- Миналата година България за първи път преработва между 80-85 % от слънчогледа, като краен продукт. На какво, според Вас, се дължи това и ще се запази ли тенденцията?

Не бих казал, че това е инцидентно и всъщност не говорим толкова за крайни продукти, колкото за някакъв тип междинни продукти с частична форма на обработка, които се използват в хранителната и фуражната индустрия и т.н. Ако говорим пък за олио, говорим предимно за износ на сурово, насипно олио, а не толкова за краен продукт, който отива до рафта на потребителя. Пак повтарям, че има сериозен капацитет за преработка, имаме наша суровина, така че съвсем логично е това съотношение в различните години - 70-80 %. Дори ако имахме повече и по-постоянна суровина и съответно - по-конкурентна цена на тази суровина, защото тук също има известни проблеми, имаме потенциал да преработваме и повече.

- Какво количество от междинно преработения слънчоглед се изнася в чужбина?

Този тип категории - белен слънчоглед, брашна и др, отиват основно за износ, както и една сериозна част от олиото. Но ние не сме в достатъчно конкурентна позиция да разширяваме пазара и да достигаме до големи пазари. Ако говорим за слънчогледово масло, него изнасяме предимно в близки европейски страни като Гърция, и Турция и Румъния в по-слаби години там. Нямаме възможност нито като логистика, нито като количества, нито пък като транспортни съдове, да достигнем до развиващи се пазари каквито са тези в Югоизточна Азия.

- А конкурентни ли са цените на продуктите, които изнасяме в чужбина?

Това е интересен въпрос и може би трябва да тръгнем от цената на слънчогледа. Дълги години стопаните разглеждаха слънчогледа и донякъде рапицата като спасителна сламка, като разчитаха на сравнително високи цени и доходност от тези култури. Съответно площите със слънчоглед, в продължение на 3-4 години, растяха. Само че като споменах, условията в България не са най-оптималните и реколтите варират силно през годините, като отчитаме по-силни или по-слаби години. В същото време имаме постоянно развитие на производството в Украйна и Русия. През изминалата година Украйна доближи рекорда си отпреди две години с производство на около 15 млн. тона слънчоглед, а Русия отбеляза рекорд - около 13 млн. тона. И всъщност откъде идва проблемът на българската преработка? Споразумението за асоциирането с Украйна позволи безмитен внос от Украйна едностранно към ЕС, като в същото време Украйна не беше ангажирана с някакви действия от своя страна и тя въведе износно мито за слънчоглед, което трябва да се прилага до 2023 г. Износното мито направи слънчогледа, като суровина, неизгоден на европейския пазар и затвори европейския пазар за украинския слънчоглед. При невъзможност да го продават навън, съответно цената му силно падна на местния пазар. От това се възползват преработвателите там, които правят олио или шротове, или пък други продукти с много конкурентна цена. Цялото това завъртане на колелото - силно търсене на украинска продукция, доведе до развитие и в площите, в производството, което пък доведе до допълнителна конкурентоспособност... Така че, общо взето не мисля, че има някакви кой знае какви добри перспективи в конкурентоспособността на българското производство. Разбира се, има разлика от стопанство до стопанство. За някои стопанства това ще продължи да бъде един добър бизнес.

- Внасяме ли слънчоглед, от кои държави и защо се налага?

Все пак ние сме част от единен европейски пазар. Съвсем нормално е дори в продукция, в която имаме традиции, да се наблюдава внос тогава, когато пазарът го предполага. Например, през изминалата година по-ниските изкупни цени, по-сериозното производство както в България, така и в Румъния, Украйна и Русия, накараха голяма част от производителите и търговците да задържат продукция. Към края на февруари ние имаме около 1 млн. и 200-1 млн. и 300 хиляди тона складиран слънчоглед, което е едно сериозно количество. За пример - миналата пазарна година завърши с около 400 хиляди тона на склад. Това задържане на продукция, с надежда за по-висока цена, доведе до това част от преработвателите да се ориентират към вносна продукция – налице са свободен пазар, конкурентни цени, особено в Румъния. Все пак говорим за не толкова впечатляващи количества. За първите 4 месеца от кампанията – от септември до края на 2018-та, говорим за около 180 хиляди тона, предимно маслодаен слънчоглед. Внос имаше и на някои семена.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.