Васил Симов, изпълнителен директор на Софийска стокова борса
- Г-н Симов, през 2012 г. настъпи паника на зърнения пазар, сега какво е положението, уталожиха ли се страстите?
- Наистина 2012 г. изненада както пазарите и търговците, така и земеделските производители, че точно в месеците на жътва цените започнаха да се увеличават. Само в рамките на месец те скочиха между 15 и 20%. Това е необичайно явление. Обикновено по време на жътвена кампания цените са най-спокойни и най-ниски. След септември до края на годината настъпи период на относително спокойствие както в страната, така и в европейските и световните пазари и като че ли се намери равновесна точка между търсене и предлагане. Сега, ако погледнем 3-4 месеца назад, цените не са се променили, дори някои от стоките леко са поевтинели. С една дума пазарът в момента е спокоен.
- Има ли фактори, например, като метеорологични условия, които променят динамиката на пазара?
- Метеорологичният фактор е един от най-силните. Ще дам за пример ситуацията в Черноморския басейн. Бяхме свикнали Русия и Украйна да бъдат с възможно най-високо производство, докато миналата година там реколтата беше компрометирана именно поради метеорологичните условия. На места имаше засушавания, много свирепи, на други – наводнения, така че тези страни произведоха с 40-50% по-слаба реколта и това се отрази на цените, които се повишиха драстично.
- Какво е поведението на Русия и Украйна в момента?
- Преди реколтата те имат своите нагласи, въведоха вносно мито, а сега даже има категорични изказвания, че то ще падне. Но Русия и Украйна могат да си го позволят, защото не са членки на ЕС и не се влияят от единната европейска политика в земеделието. Това се отразява на пазара, имайки предвид, че цените остават относително високи. Ако реколтата там беше такава, каквато през предходни години, цените в Черноморския пазар щяха да бъдат доста по-ниски, което пък щеше да е неприятно за българските зърнопроизводители и търговци, тъй като щяха да реализират по-малки печалби.
- В момента какво е състоянието на пазара у нас?
- Ще спомена пшеницата, тъй като България следва цените на страните около Черно море. В момента пшеницата се търгува за около 480 лв./тон, а иначе някъде около 330–340 долара/тон е експортната цена, на която всички държави от Черноморския басейн успяват да изнасят пшеницата си. Това е цена, която е в рамките на около 45-50% по-висока в сравнение с януари-февруари миналата година. Така че на годишна база пшеницата поскъпна драстично в нашия регион, включително и в България, в рамките на една календарна година.
- Тенденцията дали ще се запази?
- Тенденцията по отношение на цената при всички положения ще се задържи, но не мога да очаквам драстично намаление. Ситуацията на пазара ще е спокойна, но до нова реколта. И все пак всичко зависи от количеството произведена пшеница през лятото на 2013 г. И няколко предварителни числа, които сега излизат от гледна точка на анализаторите. Очаква се по-слаба реколта в световен мащаб –някъде около 654 млн. тона. За сравнение миналата 2012 г. произведеното количество беше около 690 млн. тона, едно намаление с около 40 млн. тона и към това трябва да прибавим още един фактор – това е нарасналото потребление на пшеница. Така че имаме двете тенденции – намаляване на пшеницата и увеличаване на потреблението, от една страна, което вещае относителен недостиг, и като към това се прибави и климатичният фактор, който в отделни географски ширини може да доведе до катаклизми, можем да очакваме една година, в която цените няма как да паднат, дори могат да продължат да растат.
- Влияе ли на цената преходния запас на ЕС?
- Имайки предвид очакваното по-слабо производство през 2013 г. и нарасналото потребление, можем да станем свидетели на по-малки преходни запаси. Припомням, че миналите години преходните запаси от пшеница в световен мащаб бяха стигнали 180-190 млн. тона. Очаква се през 2013 г. те да паднат под 140 млн. тона може би и на 130 млн. тона, тъй като с много големи темпове расте потреблението, а реколтата се очаква да бъде по слаба. Това, при всички положения, ще се отрази и върху цената в световен мащаб. Колкото за нас, в България, по-важно е количеството произведена продукция в Черноморския басейн и най-вече най-големите производители Русия и Украйна. Ако при тях се запази доброто производство, каквото е имало минали години, можем да станем свидетели дори на поевтиняване на пшеницата.
- Вашите прогнози дали ще се увеличи цената на хляба?
- До новата реколта цената на хляба в България няма основание да се повишава много, защото през последните 2-3 месеца се наблюдава дори леко успокояване на пазара на пшеница и известно поевтиняване. Поевтиняване относително го казвам, защото тези търговци, които бързат да се освободят от стоковите си запаси, са склонни да направят компромис в рамките на 2-3% по-ниска цена само и само по-бързо да успеят да реализират сделка. Неизвестността за новата реколта, като количество и качество, остава и всичко ще се реши през последните няколко седмици преди жътвата.
- Как ще коментирате данните за увеличаване цените на колбасите?
- Логично е. Пшеницата и царевицата, които поскъпват през последната година, са основна суровина. След тези зърнени култури вървят брашното и хлябът, а от друга страна – месните и млечни продукти, които също са елемент на наблюдение след фуража, имайки предвид царевицата и пшеницата като фуражни култури. Тези култури предизвикват след себе си поскъпването на фуражите и е логично производните на тези суровини също да поскъпват, но в по-малка степен. При фуражите, ако отбелязваме поскъпване на годишна база в рамките на 25-30%, то при всички положения месните и млечните продукти са в много по-малка степен.
Валентина Спасова
