Алекс Кухар, съветник на министъра на земеделието, горите и прехраната на Република Словения по въпросите на хранителната индустрия
- Г-н Кухар, какви са параметрите на селското стопанство на Словения?
- В Словения селското стопанство формира около 2,5% от брутния вътрешен продукт. В него е заета около 10% от работната ръка. Използваемата земя е малко под половин милион хектара – 489 000 ха. У нас 23% от фермите са малки – от по 2 ха, 36% са фермите между 2 и 5 ха, от 5 до 10 ха са 26%, от 10 до 20 ха са 11,5%, от 20 до 30 ха – 2%, останалите са с по-голяма площ. Всичките селскостопански животни са около 800 хил. глави. Млечните крави са около 190 хиляди, а кравите за месо – около 500 хиляди. Броят на овцете и козите е около 170 хиляди. Общата сума на земеделската продукция е близо 1 милиард евро, половината от която се формира от животновъдството.
В Словения селското стопанство е мултифункционално. Това е исторически и природно обусловено. Затова нашата политика е да подкрепяме и допълнителните дейности на по-малките стопанства – туризъм, занаяти, малки предприятия, преработване. По-голямата част от населението на страната живее в селскостопански райони. Не сме имали проблеми с квотната система при млякото. Даже нашето изпълнение е малко под 100%.
- Какви субсидии получават стопаните?
- Директните плащания за нивите са 330 евро на хектар. За ливадите и пасищата – 110 евро/ха. Имаме много силна екологична програма, която подкрепя производителите на биологично чиста продукция. 70% от земеделието у нас се развива в по-труднодостъпни райони.
- По какъв начин подкрепяте фамилното селско стопанство?
- При нас субсидиите не са на площ, а на ферма. Зависи какво се произвежда в самото стопанство. Словения и България имат различни видове плащания. В нашата страна те са като при старите еврочленки. При нас е различно, защото в Словения стопанствата са със смесено направление на производство. Нямаме специализирани ферми, които да се занимават само с една продукция. Много трудно може да се каже колко получава фермерът, защото субсидиите са комбинирани.
За 2007 г. тоталната сума на бюджетните плащания за земеделието е около 320 млн. евро. За пазарна подкрепа са предназначени 100 млн. евро и 180 млн. евро – за развитие на селските райони. Печалбата на едница работна ръка е около 5000 евро годишен доход, след отчислението на всички данъци. Около половината от тези доходи идват от субсидията. В страната има и по-продуктивни фермери, които получават повече.
- Какви проблеми имахте при присъединяването си към Европейския съюз?
- Един от по-сериозните проблеми беше приспособяването на администрацията към изискванията на ЕС. Нашата разплащателна агенция е една от най-малките в Европа. В нея работят 225 души. Това не е достатъчно. Латвия и Естония, които са малко по-големи от Словения, имат по повече от 500 души. Интересно е, че в България, едва присъединила се, те са 1300.
- Имаше ли при Вас злоупотреби с фондовете?
- Не. При нас имахме проблеми със конкурентоспособността на сектора по 121 и 123 мярка. Засега няма спрени субсидии. Получи се намаление на някои от тях, но всичко сме платили в определените срокове.
- Словенските земеделски производители бяха ли изненадани по някакъв начин след влизането ви в общността?
- В Словения нашето влизане беше програмирано. С фермерите в продължение на 3–4 години репетирахме европейските политики – с мерки не само по САПАРД, а и с директни плащания. Две години преди влизането ни в ЕС имахме пълно симулиране на европейската политика. Много дълго и професионално подготвяхме всичко. И нашата аграрна ситуация, преди и след присъединяването, е много стабилна.
Така че в нашето земеделие не се почувства голям шок при влизането ни в общността. Големият шок беше в хранително-вкусовата промишленост. Не става дума за санитарно-хигиенните изисквания, защото при нас в хранителната индустрия стандартите са на по-високо равнище от средното европейско ниво.
Шокът беше икономически. Преди присъединяването ни нашата хранителна индустрия беше много добре защитена чрез митнически такси при вноса на продукция от другите страни. Освен това в рамките на страните от Югославия имахме двустранни договори за преференциални условия на търговия. Словенската храна можеше да се реализира на югославския пазар без такси и без митнически сборове. След влизането ни в ЕС тези реални договори се анулираха. По този начин словенската икономика не можеше да присъства на техния пазар при предишните благоприятни условия. Наложи се нашата хранително-вкусова промишленост да се преориентира към европейския пазар. Това е един процес, който още не е завършил окончателно и все още търсим нови възможности да реализираме продукцията си в Европа. Ситуацията не е лесна, защото битката на пазара на хранителни стоки в общността е много ожесточена.
- Увеличиха ли се цените на хранителните продукти след присъединяването ви?
- След влизането ни в общността цените се намалиха, защото бяха премахнати акцизите и митническите такси. Сега през 2007 и 2008 г. те отново тръгнаха нагоре – покачиха се с около 14%, както при вас. Това не е свързано с увеличението на цените в Европа, а с глобални феномени – лоша житна реколта, реформа на млечния пазар и др.
- Имате ли агенция за контрол на храните?
- У нас тази дейност се изпълнява от Министерството на земеделието. Нашите стандарти са много високи и много се инвестира в промишлеността. Даже и за времето, когато бяхме в рамките на Югославия, ние бяхме осезателно напред по отношение на обичайните стандарти. Например в млечната индустрия на Италия изискванията са на по-ниско равнище в сравнение с нашите. Хигиенните и санитарните стандарти не бяха никакъв проблем за индустрията ни. Знам, че за вас – българите, тази констатация изглежда много странна, но нямахме затворени предприятия или такива с ограничения за пласирането на продукцията. Имаме два вида знак за стандартите за качество – овален и кръгъл. Кръглият е регионалният, а овалният – европейският.
- Каква е структурата на икономиката в Словения?
- Шейсет процента от брутния вътрешен продукт се формира в сферата на услугите. Имаме автомобилна индустрия – "Рено", която произвежда коли в Словения, бяла техника на известната марка "Горение", фармация, хартиена промишленост. Възможностите на селския туризъм са нещо ново и все още недостатъчно развито в нашата малка европейска страна. Това е голям потенциал за формирането на допълнителен доход към земеделския бизнес. Може да се произвеждат хранителни продукти, не само за семейството, а и за пазара. Имаме малки фермерски стопанства, които продават тип бутикова висококачествена храна. Това направление има голям шанс и в България за развитие на икономиката на селските стопанства. У нас хубавото е, че можем да се учим от австрийците и италианците. За инвестиции в селския туризъм се дават допълнителни средства както у вас, така и у нас.
- Какви са впечатленията Ви от българското земеделие?
- Смятам, че потенциалът на България в аграрна насока все още не се използва пълноценно. Трябва да се увеличи добивът на зърнените храни, на зеленчуците и плодовете. Като страничен човек смятам, че все още не сте там, където трябва да бъдете. Появи се идея на аграрния панаир в Словения през август да се направи един голям щанд на България. Да се представят екозеленчуци с високо качество, които у нас много се търсят. Ние внасяме от Италия. Но те не са със същото качество, каквото може да се намери тук. Предлагат ни се стоки интегрирано производство, което е една степен по-ниско от най-доброто. Вярно е, че е по-скъпо. Не знам какви точно са цените, защото аз например ям родопски картофи, тъй като на практика съм български зет.
- Имате ли винарска индустрия?
- Да. Винарската ни индустрия може да се раздели на два сегмента – добре развита промишлена продукция със стандартно качество, но в големи обеми, а другият много бързо развиващ се сегмент е на силните фамилни производители. Според нашите измерения, мисля, че тази изба, където сме сега, може да се сравни с най-големите фамилии в Словения. Те в много голяма степен са ориентирани към високото качество на бялото вино, не толкова на червеното. Ние не сме кой знае колко силни при червеното, а тук в България пък бялото трябва да се усъвършенства.
