Петър Пeшников – собственик на агроаптеки
- Г-н Пешников, Вие се занимавате както с търговия, така и с консултации. Как точно подпомагате земеделските производители?
- Стопаните имат нужда от съвети по технологията за отглеждане на дадена култура – избора на място, торенето – основно и вегетационно, растителната защита, която обхваща времето от производството на разсада до 15 дни преди започването на беритбата и т.н. При нас идват немалко клиенти, които имат голямото желание да се занимават с оранжерийно и полско производство и естествено тези, които са наши абонати, ние ги поддържаме непрекъснато и безусловно. Намирам сериозна грешка в отношението на държавата, която трябва да подпомага производителите, които желаят да се насочат, но това се извършва неправилно.
- Какво имате предвид?
- На онези, които са останали без работа и желаят да се ориентират към земеделието или към друга дейност им се предоставят безвъзмездно около 2200 лв. за производство на култура или за пренасочване към нови производства. Голяма част от тези хора се насочват към селското стопанство и ние правим всичко възможно да ги подпомогнем, да ги мотивираме, докато наберат необходимия опит, сили и воля, за да могат да се справят с проблемите. Истината е, че много от тях започват само с чист вътрешен ентусиазъм, без да имат необходимата подготовка – нито теоретична, нито практическа, и това ги довежда до пълно отчаяние и депресия, затова че не могат да се справят с изискванията на културното земеделие. Грешна е практиката да се мисли, че селското стопанство може да се работи само ако човек има воля или желание, без необходимия опит, без наличието насреща на някой специалист консултант, който трябва да ги съветва. Именно в тази насока трябва да се помисли в държавните институции, ако наистина искаме да имаме стопани, които ще произвеждат и за себе си, и за пазара.
- В тази връзка какво е мястото на фирмите, които предлагат доброто като селекция, като подходящо за местните условия?
- Те са едни добри помощници в осъществяването на идеите за собствен бизнес. Вярно е, че конкуренцията между тях е голяма, но именно тук е положителното, защото в това състезание за завоюване на клиенти се използват различни форми, чрез които производителите се ограмотяват и им се дава възможност за избор при внедряването на новостите. С тяхна помощ се стремим да преодолеем инерцията в мисленето сред земеделското население и да наложим новото и перспективното от гледна точка на пазарната конюнктура.
- Каква трябва да е политиката на държавата към земеделските стопани?
- Ако България добре знае какво производство й е необходимо както по отношение на пазара за прясна консумация, така и по отношение на консервната промишленост, държавата може специално да дотира и да стимулира производителите да произвеждат именно такива плодове и зеленчуци. Ние не сме в състояние да правим износ. Не можем да конкурираме нито една държава от Европейския съюз. Защото у нас в момента я няма онази традиция, която имахме едно време. Аз като директор на оранжерията съм изнасял за Германия, Австрия, Швейцария, Полша, Русия, Финландия, ние знаехме какви вкусови качества на доматите, краставиците, пипера са необходими, за да се пласира продукцията ни във всяка отделна страна – както за прясна консумация, така и за консервиране. Имахме нужната информация и се съобразявахме с търсенето. А такова нещо на този етап в България сега няма. Няма такава структура, която да осъществява подобна реализация, независимо че имаме големи производители. В оранжерии в Петрич сме правили от 5000 до 8000 тона износ на зеленчукова продукция, 400 т праскови и т.н., а сега не може да се експортират и 5 тона. Имахме 480 дка покрити оранжерии и още не по-малко от 200 дка полиетиленови оранжерии. На времето на територията на Петрич сме произвеждали по 14 000 т домати, около 8000 т праскови, като голяма част от тази продукция сме изнасяли.
Тук, в Петричко, може например да се направи страхотно производство на патладжан, особено с определен сорт. Никакъв проблем. За съжаление нашите хора нямат елементарни познания. Той, като всички други култури, страда от кафявото гниене, а много от производителите не извеждат растителнозащитната борба както трябва и не третират профилактично с някои от препаратите за тази болест. След като се обере продукцията, тя се слага в найлонови чували, защото сега изискванията на търговците са такива, а не както правехме преди години – в кафези, за да може да се проветрява. И така, докато стоката стигне до пазара, кафявите петна се появяват. Когато търговците идват и ме питат какво е това, аз им обяснявам, че стопаните не са пръскали, защото гледат да минат по-икономично, но това довежда евентуално до компрометиране на продукцията, след като вече е купена. Ако се спазват правилата, проблеми няма да има. Преди години е имало случаи, когато патладжаните са държани повече от 12 дни в складови помещения и няма развитие на болестта. Но при онези, които не са третирани и са обрани росни, след което са вкарани в найлоновите чували, където няма как да става проветряване, негативният резултат е налице.
